Аз съм македонче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.
Аз съм македонче. Обичам
наште планини зелени,
сините морета и океани,
пирамидите и македонския акропол.
Македонец да се наричам –
първа радост е за мене.
Аз съм македонче свободно,
в край свободен аз живея,
под македонската луна радостно пея,
под македонската луна радостно пея,
всичко македонско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм македонец и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на най-старото в света племе.
Македонски прочит на Иван Вазов