Бизнесът ще може да избира дали да плаща 10% данък върху доходите в натура, които дава на своите служители, или да ги облага по стандартния начин – с данъци и осигуровки. Това записаха депутатите в Закона за корпоративното търговско облагане, а текстовете ще влязат в сила със задна дата – от 1-ви януари тази година.
Личното ползване на служебни автомобили ще може да се доказва с пътни листове, или ще се приема служебното разпределение 50 на 50, обясни председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова:
Което на практика означава, че той ще внася само 5% от данъка си за лично потребление. Ако мога да направя една аналогия, в момента внася 10, независимо дали го ползва за служебно, или за лично потребление, а сега ще го ползва и за служебно, и за лично, включително служебното му може да бъде управленска дейност и ние му признаваме половината данък.
За разлика от политиците без трудов стаж, създатели на причудливи идеи и законопроекти, хората от бизнеса приемат решението с усмивка. Каква е методиката за събиране на този данък и как един държавен служител ще разбере кой актив как и кога е ползван?
Доколко е полезен пътния лист при отчитане на личното ползване на един автомобил? Нека си представим, че лицето Х е собственик на фирма и шофира личният-служебен автомобил. Според закона като личен-служебен автомобил, ползван от управителя на фирмата, същия не попълва пътен лист (така е записано в закона, очевидно законотворците поправят закони, без да са ги прочели целите).
Свеждайки употребата на служебните автомобили за лични нужди на служителите става болезнено ясно, че всеки служител ще попълва пътният си лист в края на работната седмица с добавени 500 или 1000 км., които ще измине през уикенда.
Според законотворците за миналата година от този данък са постъпили 10 милиона лева в бюджета. Но! Ефектът от промяната не може да бъди изчислен, защото не е ясно коя фирма кой начин на облагане ще избере.
Според Петър Чобанов от ДПС текстовете могат да бъдат отменени от Конституционния съд, защото влизат със задна дата. Отговорът на Менда Стоянова:
Според мен не е противоконституционен, защото Законът за корпоративното подоходно облагане и облагане с данък върху печалбата е годишен.
Промяната в корпоративния данък е част от серията нови правила, които са познати като данък „уикенд“.
При ясната НЕ събираемост на данъците от много сектори е повече от лудост да се измислят нови данъци, без механизми за отчитането и събирането им.
Четвърта власт направи проучване кои сектори в икономиката НЕ са облагани с данъци и при кои сектори НЯМА реална събираемост, заради липсващите механизми за дануъчно облагане.
Даваме няколко примера, обекти на проучването на Четвърта власт, като тези примери са малка част от всички икономически дейности, които на практика не са облагат с данъци, защото официално са в сивата икономика.
Доходите от ренти от земеделски земи не се облагат с данъци
Практически доходите от ренти от земеделски земи не се облагат с данъци, тъй като за тяхното облагане няма работещ механизъм за събираемост и правила за прилагането му. Към момента в България, обработваемата земеделска земя е 59 млн. дка., а средната рента е 40 лева за дка. Тоест, всяка година се пропуска облагането на над 2 милиарда лева или приходи от над 2 000 000 лева данъци, които могат да се използват за добавки към пенсиите!
Четвърта власт предлага кратка форма за механизъм за събираемост. В държавата България, доходите от наеми от недвижими имоти се облагат, като наемателят е длъжен да внесе 10% в съответната община. Същият механизъм може да се въведе и при доходите от ренти от земеделски земи. Като аредаторът трябва да бъде задължен да внася данъка в съответната община, за да получи право на субсибия.
Агенциите за недвижими имоти работят предимно, а някои изцяло в сивия сектор, поради липсата на механизъм за отчитане на дейността им и съответно събираемост на данъка от реалния оборот.
В съюза на брокерите на недвижили имоти членуват под 300 души, в съпоставка с релано действащите над 3500 агенции за недвицили имоти, процента на „осветените“ в бранша брокери е далеч под 5%.
Поясняваме: Основният вид сделки с недвижими имоти са „посредниество при отдаване под наем“, при което брокерът на недвижими имоти взема комисионно в размер на един наем (50% от наемателя и 50% от наемодателя).
Този вид сделки се сключват „на терен“ в частни имоти, които са обект на сделката – се отдават под наем. Подписването на договорите се провежда „на терен“ и очевидно няма как данъчен служител случайно да направи проверка/ засечка.
При проверката на Четвърта власът, се установи, че брокерите на недвижими не издават касов бон за извършената услига!
Също така няма картотека с всички действащи брокери на недвижими имоти. Въпросната картотека е нужна за сравняване на броя на мобилните касови апарати с броя на действащите брокери!
Четвърта власт предлага, подобно на облагането на фризьорските услуги. Практикуването на професията „брокер на недвижими имоти“ да става, след вадене на „годишен патент“ за всеки брокер, който да е минимум 12 минимални работни заплати. Като корпоративното подоходно облагане да остане за фирмата наела брокерите. Този ход ще донесе на държавата приблизително 120 000 000 лева годишно.
Описаните случаи са резултат от кратко проучване и далеч от пълни, в моента държавата губи милиони левове от не облагани с данъци дейности.
Автор: д-р Делян Костадинов
Послепис: В рамките на шегата, но и в тъжната действителност … Как ще се облагат разходите за тоалетна хартия в офисите, как ще разберем колко тоалетна хартия е ползвана в работно и колко в извънработно време?
В статията е използвана иноформация от различни медии, брокери на недвижими имоти и физически лица.