Защо сме финансово стабилни, а заедно с това и най-бедни

Между 45 и 49 на сто от българите живеят в риск от бедност, на ръба на оцеляването, а 21% – в абсолютна бедност. Това са едни от най-високите стойности в цяла Европа. Да вземеш някакви инцидентни, случайни числа и да ги разпростреш върху благоденствието на цялата нация е вид популизъм. Този коментар направи в предаването „12+3“ проф. Кръстьо Петков, председател на Съюза на икономистите, след оценката на премиера Бойко Борисов за замогването на българите, тръгнали да празнуват в чужбина.

Струпаните на българо-гръцката граница през празничните дни наши сънародници са нищожен процент от нацията и статистически не дават представа какво се случва, обясни още Петков, според когото:

Разумно, достоверно и отговорно би било да се обърнем към най-меродавния източник – сравнителните данни на Евростат, които се актуализират през няколко месеца:

Номиналните доходи се увеличиха, но реалната покупателна способност отива надолу, увеличението на доходите засяга под 10% от населението, а най-голямо е то при прословутия 1% най-богати граждани.

Няма реални мерки за ограничаване на бедността – тя расте, вместо да намалява,

Ние мерим ръст на дъното с държави като Румъния, Латвия, Гърция, нататък отиват Португалия и Испания.

Ключов за мен въпрос е защо сме финансово стабилни, а заедно с това сме и най-бедни, подчерта още проф. Петков.