Трудностите на Червените да стъпят на крака продължават и в президнтския вот. Дългата липса на ясен и авторитетен лидер в левицата и неясните политики, отнемащи от електората им с всеки следващи избори продължават да ги дърпат към политическото дъно.
Съвсем резонно сред избирателите се пробужда все по-силното съмнение за способността на Червените да се явят на президентските избори. Добрият и изненадващ ход на Червените да изкарат ново не политическо лице, за кратко хвърли надежди за предстоящия вот.
Но! Но, продължаващото „дърпане на чергата“, липсата на посока и идеология сред Червените редици, издегустира бързо добрата кандидатура.
Вътрешнопартийната червена борба предизвика редица необмислени ходове, компроментиращи както самата партия, така и кандидатът й, който недопустимо за един политик влезе в заигравка с вдигане и не вдигане на телефона с друг изявен, червен лидер. Разбира се, не се забави и посредствения и несъстоятелен компромат за личния живот на кандидат президента.
Днес дори бившият лидер на БСП направи силно тревожен коментар по ефирна телевизия БТВ, описвайки случващото с думите „развод“ и „сапунено драматичен“:
Левицата ще се яви разединена на предстоящите президентски избори – ще има повече от две кандидатури вляво.
Това обяви бившият лидер на БСП Михаил Миков по бТВ. Според него въобще не е трябвало да се стига до разговори между БСП и АБВ, тъй като от месеци са ясни позициите и на двете партии, а те се разминават. Националният съвет на БСП трябва да се свика максимално бързо в тази ситуация, за да бъде спазен уставът, подчерта Миков.
Ген. Румен Радев пък има шанс при силна кампания, убеден е той. По думите му „разводът“ между АБВ и БСП е изглеждал доста сапунено драматичен, а е трябвало да стане по-елегантно и по-дипломатично.
Ще се удавят ли червените до президентския вот?
Надпреварата за изказване по темата с провалилият се опит за единност в Червения строи и изказванията на различни Червени субекти, отново поставя въпроса „Кой кара влака на БСП?“ , къде е единната позиция и кой диктува правилата на играта?
Партийната кандидатура за избори не би следвало да е самоцел. Или Червените се чувстват абонирани за властта?
Тази неясна борба без видима цел събужда съмнение и сред малкото останали поддръжници на Червената идея. А възможността отново да има Червен президент става все по-бледа.
Четвърта власт