Разрастването на градското пчеларство във Франция

По покривите на няколко гимназии в южния френски град Монпелие, на Парижката опера и дори на сградата на Агенция Франс прес от няколко години има пчелни кошери – все по-често срещана гледка във френския градски пейзаж, информира АФП, цитирана от БТА.

Този род пчеларство обаче има своите граници и градската пчела никога няма да замени полската си посестрима.

Зад гарата в северния френски град Лил е инсталиран общински учебен пчелин, предназначен за широката публика. Със своите десетина кошера той има невероятен успех – списъкът с чакащите е пълен за две години напред.

 

Столицата на френския Север се присъедини още през 2007 година към националната програма „Пчелата – страж на околната среда“. Заедно с Монпелие тя е сред първите френски градове, пожелали настървено да защитават опрашващото растенията насекомо и неговото естествено пространство. Оттогава в Лил всички химически обработки са заменени с естествени продукти и в района се отглеждат собствени видове растения.

Година по-късно в общината бе създадена първата във Франция длъжност на общински съветник по въпросите на градското пчеларство. Оттогава насам там са се появили 80 вида диви пчели, изчезнали от района на Лил.

В селските райони при пчелите се наблюдава увеличена смъртност – докато през 1990-те години загубите са били 5 процента, днес те са 35 на сто, изтъква с безпокойство Доминик Сена, един от говорителите на Националния съюз на френските пчелари. Според него тона се дължи на все по-масовото използване на неоникотиноиди – инсектициди, действащи върху нервната система на насекомите. Те ще бъдат забранени, и то частично, едва от септември 2018 година.

При това положение градовете, макар че повечето са силно замърсени, могат да се превърнат в убежище за пчелите, които се адаптират към околния шум. „Там смъртността сред пчелните семейства е по-малка, а производителността им е с една трета по-висока“, отбелязва Доминик Сена.

Но въпреки всички тези усилия днес в градовете живеят едва 1 процент от пчелите. Според специалиста по невротоксични вещества Жан-Март Бонматен „това е добра витрина, позволяваща да се привлече вниманието на широката публика, но и един вид мода, която няма да реши проблема“.

„Какво са десет кошера на покрива на обществена сграда в сравнение с трите хиляди в професионалния пчелин в полето на Югоизточна Франция?“, допълва той.

Още повече, че градската среда предлага ограничено пространство за кошерите и има строго изискване съседите да бъдат защитени от двуметрова стена, а кошерите да са на разстояние от 3 до 50 метра от жилищна сграда или обществено място.

От общо 17 000 тона мед, произведени във Франция през 2015 година, делът на градския добив остава смехотворен, по данни на браншовия съюз. А при средна годишна консумация от 40 000 тона, страната продължава масово да внася мед от чужбина.

„През 1990-те години Франция беше практически автономна. Пчелите обаче бяха изтребени заради масовото и системно използване на пестициди, прилагани дори преди да е покълнало растението. Това е катастрофално!“, възмущава се Бонматен.

Но макар и зрелищно, разрастването на градското пчеларство няма да бъде в състояние да отговори на заплахата от глобален срив на екосистемата, свързан с употребата на пестицидите, предупреждава експертът. Около 40 процента от опрашващите растенията насекоми, сред които са и пчелите, ще бъдат застрашени от изчезване, а това ще се отрази на биоразнообразието не само заради липсата на опрашване на растенията и развитието на земеделието, но оттам и на животните, които се хранят с растителни храни, допълва той.