Индустриалното кисело мляко топи дела на заквасеното у дома

Продължава тенденцията на увеличение тежестта на индустриалното кисело мляко за сметка на домашно заквасеното. В резултат за дванадесетте месеца до март на 2016 г. спрямо аналогичния предходен период пазарната позиция на индустриалното нараства с 2 процентни пункта от 95% на 97%, а домашно произведеното се свива от 5% на 3%. Връщайки се пет години назад, виждаме, че делът на домашното заквасеното мляко е бил значително по-голям – 12%, а индустриалното 88%. Свиването на домашно приготвените кисели млека през целия този период се определя от загуба на консуматори, т.е все по-малко са домакинствата, в чиито домове срещаме този тип продукт. През годишния период до март на 2012 г. домашно заквасеното мляко са консумирали 11% от българските домакинства, докато през последния анализиран период до март на тази година потребителите му се свили до едва 3%.

По масленост

Друга значима и интересна тенденция, наблюдавана в категорията кисело мляко и по-конкретно в сегмента на индустриално произведеното, е свиване на продуктите с по-ниска масленост (0-0.9% и 1-2.9%) за сметка на нарастване на най-високомаслените (4+%). При сегмента с масленост 3-3.9% също се регистрира увеличение в тежестта за последните пет години, но при него динамиката е по-слабо изразена, отколкото в останалите групи. Зад тези промени отново стои промяната в броя на консуматорите им. Само за последния анализиран период спрямо предходния купувачите на кисело мляко с масленост 0-0.9% спадат от 16% на 13% от българските домакинства.

Същевременно високомаслените кисели млека 4+% успяват да привлекат значително повече консуматори и така пенетрацията им сред населението се увеличава от 52% на 57%. Това привличане на нови купувачи към сегмента на високо маслените продукти се дължи в основна степен на лансиране на нови продукти на пазара, а в много по-малка е повлияно от разширяване дистрибуцията на вече налични на пазара продукти с такава масленост. Най-популярни обаче си остават останалите два сегмента с масленост 1-2.9% и 3-3.9%. Те са с най-широко потребление сред населението, като всеки от тях влиза в повече от 80% от българските домове. Въпреки това и при тях се регистрира известна динамика. При сегмента 1-2.9% се наблюдава свиване в базата на купувачите му от 86% на 85%, докато при този с масленост 3-3.9% купувачите слабо се повишават от 82% на 83%.

По търговски канали

По отношение на търговските канали, от които се купува категорията, традиционната търговия остава водеща, държейки почти 1/3 от пазара в обем, но за последния период се сива до 32%. Свиват се и дискаунтърите от 8% на 5%, повлияни основно от излизането на „Пени“ от българския пазар. За сметка на тях супермаркетите се развиват много добре, нараствайки с 2 процентни пункта от 21% на 23%. Хипермаркетите успяват да запазят стабилни позициите си от 11%.

Динамика се регистрира при собствените марки и промоциите. Продуктите с марки на търговските вериги се свиват като дял в обем спрямо общото потребление на категорията, спадайки с 2 процентни пункта от 11% на 9%. Същевременно покупките на кисели млека на промоция нарастват значително и така техния дял достига 18% спрямо 15% за предходния период.

Регал