Начало | Икономика | Експертни мнения | Не е коректно да се твърди, че не изпълняваме критериите за еврото

Не е коректно да се твърди, че не изпълняваме критериите за еврото

Даниела Бобева

Най-трудно постижим е фискалният критерий, коментира Даниела Бобева, преподавател по финанси и вицепремиер по икономическото развитие през 2013-2014 г.

Даниела Бобева е доцент в Института за икономически изследвания на БАН и преподава финанси и международна икономика в УНСС, ВУЗФ и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

По-голямата част от професионалната й кариера е в областта на финансите – в Българската народна банка (БНБ) и Черноморската банка за търговия и развитие. Работила е в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, била е председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции, директор на Икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията.

Участва в две правителства –  като министър на търговията и външно-икономическото сътрудничество в служебното правителство (1997 г.) и заместник министър-председател по икономическото развитие (2013-2014 г.). Има над 30 научни публикации в престижни международни издания.

С доц. Бобева поговорихме за Доклада за конвергенцията на Европейската централна банка (ЕЦБ), перспективите пред България за членство в еврозоната и бъдещето на валутния съюз.

През миналата седмица Европейската централна банка публикува своя Доклад за конвергенцията, в който посочва напредъка на България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция по пътя към еврозоната. Въпреки че сякаш темата за приемането на еврото не е актуална, излезе на дневен ред с доклада. Нека започнем разговора от това кои са критериите, които страната ни покрива и кои – не.

– Нека първо отбележа, че не е коректно да се твърди, че България не изпълнява критериите за присъединяване към еврозоната. Да погледнем икономически, а не формалистично на изпълнението на критериите. Новината е, че България е единствената държава членка извън еврозоната, която в три последователни доклада, т.е. вече 6 години, спазва всички числови номинални критерии – критерия за ценова стабилност – инфлационният (България е дори и сред трите държави членки, чиято инфлация се използва за изчисляването на референтното ниво), както и критерия „държавна бюджетна позиция“ в двата му аспекта – бюджетен дефицит в процент от БВП и критерия за дългосрочния лихвен процент.

Що се отнася до последния критерий – критерия за валутния курс, както се посочва в доклада, нито една от включените в доклада държави членки не участва във ВМ ІІ. Поради тази причина формално погледнато не изпълняваме този критерий.

Да погледнем реално същината на този показател така, както е дефинирана ролята на Валутен механизъм II (ВМ II): поне две години валутният ни курс трябва да е стабилен, т.е. да не надхвърля +/- 15% отклонение от курса спрямо еврото.

Ние спазваме този критерий вече 19 години и то при нулево отклонение – много повече, отколкото се изисква от принципите на ВМ II. В този смисъл формално ние не изпълняваме този критерий, защото нашата валута не участва във ВМ II, защото той се превърна от механизъм за стабилизиране на валути в политическа преграда пред приемането на еврото.

Защо политическа? За страните, които не искат да приемат еврото, а са задължени по смисъла на Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), това е удобен начин да се отлага приемането на еврото, а за Европейската централна банка, която никога не е искала нови страни в еврозоната (има си достатъчно проблеми и с настоящите), както и за другите страни, които участват във вземането на решението, това е много удобен начин за отклоняване на аспирациите за членство в еврозоната на държави, за които считат, че не са подходящи – независимо от това дали спазват или не критериите.

Още с първите доклади за конвергенцията ясно се налагаше схващането, че дори и да изпълняваме Маастрихтските критерии, това няма да е устойчиво. Ако това да изпълняваш стриктно критериите в продължение на 6 последователни години, при положение, че Икономическият и паричен съюз, в който участваш, е в тежка криза, а ние имаме най-стриктният възможен паричен режим, не е устойчивост, какво тогава е устойчивост?

Друг е въпросът и какви са следствията от спазването на критериите – като имаме най-стабилната макрорамка, конвергираме ли, сближаваме ли се с другите държави от ЕС и еврозоната? Това е друга тема, която изисква една по-концептуална теоретична дискусия относно икономическата рационалност и адекватност на критериите, по които се оценява готовността за присъединяване към еврозоната.

Самата ЕЦБ с всеки доклад се опитва да разшири критериите с т.нар „други съществени фактори“, но Договорът казва ясно, че само Маастрихтските критерии и нищо друго, не може да бъдат критерий за присъединяване към еврозоната, което да гарантира обективност на процеса и равно третиране на кандидатките.

Като аргумент за неизпълнение на критериите ЕЦБ посочва и наличието на правни аспекти. От какво естество са те и как биха се постигнали?

– Не трябва да се преувеличават тези несъответствия, защото те са лесно отстраними. Несъответствията са два вида – едните са по отношение на независимостта на централната банка, които са незначителни. Другата част винаги съм считала, че е безсмислена на този етап – това касае въвеждането в българското законодателство на текстове, които прехвърлят правомощия от БНБ на ЕЦБ, при положение, че това ще стане при присъединяването на страната към еврозоната, а на БНБ към евросистемата.

Не ви ли се струва абсурдно, например, сега да напишем в Закона за БНБ, че от датата на присъединяване към еврозоната ЕЦБ ще има правомощия в областта на статистиката? ЕЦБ много настояваше това да стане при присъединяването към ЕС. Така стана с Хърватия – бяха принудени да включат всички тези текстове, които никой не знае кога ще започнат да действат.

Исканията на ЕЦБ понякога са доста ирационални, както случаят с настояването „евро” на български език да се изписка като „еуро”. Всеки две години като излезе Докладът за конвергенцията с притеснение чета частта „изписване на еврото“ да не би на някой пак да му хрумне и да е решил да променя кирилицата – азбуката, която ние, Република България, сме внесли в Европейския съюз.

По същото време Европейската комисия също публикува Доклад за сближаване. Какво пише в него за България?

– Благодаря за този въпрос, тъй като всички медии цитират само доклада на ЕЦБ, а според Договора за функционирането на ЕС задължение е и на ЕК да подготвя аналогичен доклад, който се публикува в същия ден като този на ЕЦБ. В съдържателно отношение докладите са еднотипни, тъй като целта им е една и съща, а именно – да оценят степента на сближаване. Има все пак и разлики, дори и наименованията на критериите се различават. Но въпреки това в доклада на ЕК по-категорично е посочено кои критерии изпълняваме и кои не. Също ЕК не отделя такова широко внимание на съответствието на законодателството, а се съсредоточава повече върху икономическата страна на конвергенцията като по-стриктно се придържа към изискванията на ДФЕС.

Кой критерий според Вас е най-трудно постижим?

– Фискалният. Правителствата имат неограничим апетит за повече разходи и повече дълг особено когато финансирането е по-евтино. Това е нещо като да си на диета, когато си много гладен и пред теб стоят любимите храни.

Според гуверньора на БНБ г-н Димитър Радев България следва да запази валутния борд до влизането в еврозоната. Какво ще стане с курса на лева спрямо еврото от момента на присъединяването ни във Валутен механизъм II, т.нар. „чакалня“ на еврозоната, до момента на окончателно приемане на еврото?

– Нищо – валутата ни ще се присъедини при същия курс на лева спрямо еврото. А ВМ II не е „чакалня“ и е много погрешно да се счита, че е, защото през тези две години трябва да се водят политики за осигуряване и поддържане на стабилността на националната парична единица.

Най-вече от политическата воля ли зависи дали ще приемем еврото?

– По-скоро на политическата воля на нашите партньори в ЕС, отколкото на нашата – ние си вършим работата – поне така показват критериите.

С избирането си за управител на централната банка г-н Димитър Радев обеща, че ще работи за влизането ни в еврозоната, като първо направи цялостна оценка на българския финансов сектор. Печатницата на БНБ вече се сертифицира за печатане на евро… Кога според Вас присъединяването ще е факт?

– Не е достатъчно управителят на БНБ да работи за присъединяването – всъщност то най-малко зависи от него. По-важно е министърът на финансите да гарантира изпълнението на най-трудния критерий – критерия за държавна бюджетна позиция. Най-вече икономиката трябва да работи, да се сближава с европейската и да се създадат условия за продължаване на стабилността на лева, което към момента критериите показват, че е налице.

Парадоксът е, че точно в годините на икономическа криза държавите членки, които имат задължение да приемат еврото, от гледна точка на критериите изглеждат по-готови за пълноправно участие в Икономическия и паричен съюз.

Винаги съм била убедена, че колкото по-рано се присъединим към еврозоната, толкова по-добре за нас като страна с паричен съвет – не може вечно да сме във валутен борд! Примамливо е да се възползваме от евтиния ресурс на ЕЦБ, така и икономиката ще се финансира по-евтино, но нека не повтаряме предимствата на членството в еврозоната. Във всички случаи ползите са повече от рисковете.

Но през последните години еврозоната много се промени – кризата я промени и постави доста въпроси. Например, въпросът е защо страните извън еврозоната изпълняват критериите, вкл. най-трудния, а тези които са в нея – не?

Как оценявате бъдещето на еврозоната като цяло? Според ЕЦБ ще мине време преди еврозоната да включи още членове към настоящите 19 страни.

– Това не съм го видяла в доклада. Подобно заключение не е честно и не е според правилата.

Кои страни от включените в доклада не покриват критериите за членство?

– Винаги съм се изумявала от това как ЕЦБ може и най-добрите новини да ги интерпретира негативно. Това е и Докладът за сближаването, в който всички страни, с изключение само на Хърватия и Швеция и то само по отношение на един от числовите показатели, изпълняват критериите.

В края на кризата покриването на Маастрихтските критерии от държавите извън еврозоната е автентичен критерий за стабилност. Защото това говори, че повече стабилност има извън еврозоната, отколкото в нея?! Държавите членки извън еврозоната успяха да стабилизират публичните си финанси и да постигнат устойчиви равнища на дългосрочни лихвени проценти.

Някоя от тези страни заявила ли е, че не желае да приема еврото на този етап и защо?

– През последните години се засилва политическият аспект на присъединяването към еврозоната, т.е. икономическата рационалност все по-малко влияе върху вземането на това решение. При някои от Балтийските страни определено надделяха тези фактори и външно-политическата нестабилност във връзка с украинската криза. Повечето страни се опитват да погледнат рационално на този въпрос и разработват доклади, в които оценяват предимствата и рисковете от присъединяването си към еврозоната.

Това несъмнено е разумен подход – това прави изборът ясен и съответно по-устойчив. Трябва да сме напълно наясно за всички аспекти на присъединяването, защото ако разглеждаме влизането в еврозоната, както често се прави, само като политически избор, този политически избор лесно може да се промени с друг политически избор.

Референдумът за излизане или оставане на Великобритания в ЕС е на 23 юни. Според Вас евентуален Brexit ще доведе ли до напускане на други страни (не само на ЕС, но и на еврозоната)?

– Още преди присъединяването на страната към ЕС и след това в продължение на 6 години съм участвала в доста комитети и работни групи в ЕС заедно с колеги от Великобритания. Наблюдавала съм какви са английските позиции в областта на икономиката и финансите и искрено съжалявам, че те не промениха политиката си при присъединяването на новите държави членки, не станаха по–активни архитекти на ЕС и така пропуснахме историческия шанс заедно да направим Европа по-малко бюрократична, по-малко централизирана, по-малко самодоволна.

А сега този референдум раздели самата Великобритания по един толкова важен въпрос – тя няма да е вече същата. И защо? Никой не успя да каже дали и какво е загубила досега страната от членството.

Колкото до това дали други страни биха напуснали – има сериозна заплаха това да се случи. Членството не е лееща се благодат, а възможност за повече икономика, повече сигурност и повече сътрудничество: ако успееш да се възползваш от тях – остани, ако не – проблемът е твой.

Автор Свилен Колев, редактор Бойчо Попов, Инвестор

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...