Начало | Икономика | Национална | България е предпоследна в ЕС по навлизане на цифровите технологии в икономиката

България е предпоследна в ЕС по навлизане на цифровите технологии в икономиката

it 1

Българите, които редовно използват интернет, извършват голямо разнообразие от дейности онлайн, но ниските нива на умения възпрепятстват по-широкото им използване от гражданите и предприятията, според доклад на Европейската комисия. Според анализа на напредъка на Европа в областта на цифровите технологии (EDPR) за 2016 г. България се нарежда на 27 място сред 28-те страни членки, съобщи пресслужбата на ЕК, цитирана от БТА.
Докладът, допълващ профила на държавата според индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), представя България по петте измерения на DESI спрямо другите държави от ЕС.

Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) е сложен съставен показател, разработен от Европейската комисия за оценяване на развитието на държавите от ЕС в посока към цифрова икономика и цифрово общество. Той обединява набор от съответни показатели, структурирани по пет измерения: свързаност, човешки капитал, използване на интернет, внедряване на цифрови технологии и цифрови обществени услуги. Държавите се групират в четири групи според този индекс: водещи, напредващи, настигащи и изоставащи.

Други изоставащи държави са Чешката република, Гърция, Франция, Унгария, Полша и Словакия. България попада в групата на изоставащите държави, които показват резултати под средното за ЕС.

Свързаност

По отношение на показателя “Свързаност” представянето на България е под средното за ЕС и напредъкът на държавата е ограничен. Въпреки че достъпът до бързи широколентови услуги е необходимо условие за конкурентоспособността, развитието на широколентовите мрежи в България изостава. Общото покритие от фиксирани мрежи с широколентов достъп е 95% от домакинствата (97 на сто в ЕС), но в селските райони е значително под средното за ЕС (60% от домакинствата в сравнение с 91% в ЕС). България продължава да бъде сред държавите с най-нисък процент на домакинствата, абонирани за фиксирани широколентови услуги (55% в сравнение със 72% средна стойност за ЕС). Това може да се дължи както на недостатъчни умения на населението за ползване на цифрови технологии, така и на слабо развитата широколентова инфраструктура извън основните градове, което води до цифровото разделение между градските и селските райони.
Въпреки че покритието от мобилни мрежи от четвърто поколение (4G) остава доста ограничено, постигнатият напоследък напредък в тази област заслужава да бъде отбелязан. От началото на месец май е налична за използване цялата хармонизирана радиочестотна лента 1800 MHz. Независимо от това, въпреки че безжичният широколентов достъп има потенциал да намали разделението между градските и селските райони, липсата на ясни и конструктивни планове за промяна в използването на радиочестотни ленти за мобилни широколентови комуникации (лентите 800 MHz и 700 MHz) утежнява проблема.

Човешки капитал

Постигнатото от България по отношение на човешкия капитал е значително под средното за ЕС, но напредъкът й е на средното ниво. Въпреки наличието на много висококвалифицирани български специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), в България има недостиг на програмисти. Броят на завършилите висше образование в областта на науката, технологиите и математиката леко е нараснал (1.4 на сто от завършилите висше образование). Въпреки това уменията на работната сила и населението като цяло за ползване на цифрови технологии са сред най-ниските в ЕС, като само около една трета (31%) от българите притежават такива умения поне на основно равнище в сравнение с повече от половината от хората общо за ЕС.

Използване на интернет

В България използването на услуги, предоставяни чрез интернет, е под средното ниво за ЕС (само 55% от населението използват интернет) и напредъкът е бавен. Най-популярната онлайн дейност в България е провеждането на видео разговори и участието в социални мрежи, а младите хора (на възраст 16-24 години) са най-активната възрастова група. Българските потребители на интернет обаче най-рядко предприемат онлайн трансакции като онлайн банкиране (9.4 на сто) и онлайн пазаруване (31%) – най-вероятно поради липса на умения за ползване на цифрови технологии и недоверие в онлайн средата.

Внедряване на цифрови технологии

Що се отнася до внедряването на цифрови технологии от страна на предприятията, представянето на България е под средното за ЕС и напредъкът в тази област е ограничен. Все повече и повече малки и средни предприятия (МСП) продават онлайн, но техният брой остава малък: само 6% (без увеличение от миналата година) от МСП продават онлайн, а 3%о (повишение спрямо 2 на сто преди година) продават онлайн в други държави – членки на ЕС.
Като лъч надежда е възникването на екосистема за създаване на предприятия в България, която отбелязва значително развитие. Бумът на аутсорсинга в областта на информационните технологии, хардуерните и софтуерните разработки привлякоха много международни фирми, което доведе до повишаване на репутацията на България като отличен източник на блестящи умове. Това развитие стимулира предприемачеството, като голям брой специалисти с многогодишен корпоративен опит стартират свои собствени предприятия. Екосистемата за създаване на предприятия се разраства благодарение на платформи за сътрудничество като Betahaus, SOHO и CowOrKing, както и на местни фондове за рисков капитал (LAUNCHub7 и Eleven8) – подкрепени с инвестиции чрез програмата “Съвместни европейски ресурси за микро- и средни предприятия” (JEREMIE) на Европейския инвестиционен фонд. Няколко международни фонда за рисков капитал и силни инвеститори – бизнес ангели, подкрепиха местни фирми, които днес вече са глобални примери за успех.
Българските предприятия биха могли да извлекат повече ползи от възможностите, предлагани от онлайн търговията и внедряването на други цифрови технологии. Те биха могли да се възползват и от стратегия за четвърта промишлена революция.

Цифрови обществени услуги

По отношение на цифровите обществени услуги постигнатото на България е значително под средното за ЕС при среден темп на напредък. България е постигнала напредък по отношение на предлаганите услуги, но могат да бъдат направени още подобрения за повторно използване на вече наличната информация в администрациите с цел да бъде улеснен животът на гражданите. При все това, използването на услугите на електронното управление остава на едно от най-ниските нива в ЕС-28.

Регал

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...