Четвърта-власт.онлайн истинските новини Четвърта-власт.онлайн
88% от данните в света остават „на тъмно“, защото на този етап не могат да бъдат анализирани, твърди експертът от IBM
Скот Нюман е глобален маркетинг директор на IBM, отговарящ за Watson Internet of Things. Свързахме се с него, за да поговорим по горещата тема за Интернет на нещата и как новите технологии могат да променят начина, по който работи бизнесът. Повече по тези въпроси, бъдещето на когнитивните технологии и възможностите, които ни предоставя свързаният свят, прочетете в интервюто.
– Какви са възможностите на Интернет на нещата (Internet of Things – IoT)?
– С напредването на облачните и когнитивните технологии, Интернет на нещата става все по-актуален. IDC изчислява, че до 2020 г. се очаква близо 29 милиарда устройства и сензори да бъдат вградени в различни вещи и предмети, които ползваме в ежедневието си – от автомобили до сгради, от нашите домове до неща, които ползваме всеки ден. Тези устройства ни дават огромна възможност да оптимизиране начина, по който взимаме решения, и да повишим продуктивността си.
– В следващите няколко години Интернет на нещата ще се превърне в най-големия източник на данни на планетата, създавайки огромен потенциал за трансформиране на начина, по който хората взаимодействат с физическия свят. Фундаментална за съществуването на Интернет на нещата е способността ни да извличаме от тези огромни масиви данни полезна информация, която да ползваме в бизнеса и в ежедневието ни. Това е и причината IBM да инвестира 3 милиарда долара в когнитивни компютърни технологии и IBM Watson, които могат успешно да се справят с предизвикателствата на Интернет на нещата, както и в създаването на нов глобален център Watson IoT в Мюнхен, Германия.
– Защо бизнесът трябва да интегрира Интернет на нещата? В кои области според вас Интернет на нещата и неговите съпътстващи технологии биха имали най-голямо въздействие?
– 90% от информацията в света е генерирана през последните няколко години, но човечеството успява да анализира едва около 1% от нея. Представете си възможностите, които биха се открили пред нас, ако можехме автоматично да превръщаме данните в полезни за хората и бизнеса конкретни действия. Ето защо е време да накараме Интернет на нещата да заработи.
Консултантската компания McKinsey Consulting изчислява, че до 2019 г. „Интернет на нещата“ ще прибави 1,7 трилиона долара към световната икономика. Проучване на IBM сочи, че 82% от взимащите решения в компаниите възприемат Интернет на нещата или като стратегически приоритет, или като трансформационен стимул за своята индустрия.
Основните направления за иновации, възможни поради „Интернет на нещата“, са:
1. Увеличаване на оперативните резултати на базата на по-свързана снабдителна верига;
2. Подобряване на връзката и обслужването на клиентите чрез персонализирани и адаптивни продукти;
3. Индустриална трансформация, базирана на по-свързана екосистема от „неща“ и данните, които тя генерира;
4. Дълготрайна грижа и подобряване на околната среда чрез информирани и насочени действия, които ни помагат да заздравим връзката ни с планетата;
5. Увеличаване и съхраняване на институционалния опит чрез инкорпориране на човешкото знание в системи, които са интуитивни, могат да учат, разсъждават и взаимодействат.
В Югоизточна Европа например до 2020 г. ще има над 244 млн. свързани устройства, което ще създаде пазар на стойност 3,18 млрд. долара.
– По какъв начин когнитивните технологии помагат на бизнеса да извлече изводи от данните, с които разполага?
Когнитивните технологии дават тласък на цяла нова ера в информационните технологии, която ще промени начина, по който работим, създаваме и консумираме. Тяхното развитие стана възможно благодарение на Big Data (големите обеми от данни – бел. ред). Всеки ден в света се генерират 2,5 млрд. GBа данни, или това е равносилно на всекидневната доставка на 170 вестника до всеки мъж, жена и дете на планетата. Без технология би било невъзможно да се извлече полезната информация от всички тези данни. Всъщност днес 88% от данните в света остават “на тъмно” – неусвоени и съответно неизползвани. Светът буквално изхвърля огромни масиви ценни данни, защото не може да ги анализира.
Това е нишата, която IBM Watson и когнитивните компютърни технологии запълват. Watson е революционна технологична платформа на IBM, която използва разговорния език и възможностите на машинното обучение, за да извлече познания от големи масиви неструктурирани данни. Когнитивните системи обработват тези данни и могат да разберат тяхното значение, посредством взаимодействието с хората. Те могат да ги анализират, да генерират хипотези, аргументи и препоръки. За разлика от известните ни компютърни системи, те не са програмирани, те по-скоро се учат – от обучения с експерти и от личния си опит. Всъщност, те никога не спират да учат.
– Как българските фирми – малки и големи – могат да се възползват от предимствата на когнитивните компютърни технологии?
– На 30 и 31 май тази година в Будапеща ще се състои първата за Югоизточна Европа конференция IBM SEE BusinessConnect 2016, организирана от IBM. Темата на форума „A New Era of Thinking“- подсказва, че на събитието бизнес лидерите от региона, които си задават точно този въпрос, ще разберат от топ лектори на IBM и партньори на компанията как когнитивните компютърни технологии им предоставят възможност за иновации и икономически растеж.
Събитието предлага и провокира. Например то ще бъде открито от известния робот NAO – интелигентна система, базирана на IBM Watson. Над шест сесии ще помогнат да усъвършенствате стратегическите, технологичните и практическите си умения в области като когнитивни решения, анализи, IBM Watson и други. Специална сесия е посветена на модерните теории и практики, свързани с Design thinking (Дизайн мислене).
– Кога този свързан свят ще влезе в действие?
– С напредналите облачни, социални, мобилни и когнитивни технологии, Интернет на нещата и роботите, ние несъмнено се намираме в най-вълнуващия и трансформативен етап в историята. Благодарение на интернет тези технологии вече променят начина, по който живеем, работим, създаваме и консумираме. Всяка индустрия е засегната – здравеопазването, производството, космонавтиката, транспортът, енергетиката, недвижимите имоти, правителството.
Например, IBM Watson IoT вече помага на големи индустриални компании да трансформират производството си чрез анализирането на данни от продуктовите им линии. Вземете за пример земеделското оборудване на производителя John Deere, който работи съвместно с IBM, за да анализира данните, които генерира продуктовата му линия в Майнхайм, Германия. Watson обработва, разбира и се учи от данните, уловени от сензори, вградени в индустриалното оборудване и от тракторните части по цялата продуктова линия, предоставяйки на инженерите на John Deere информацията, от която се нуждаят, за да оптимизират оперативната дейност и заявките от по-специализирани земеделски машини.
Друг пример е нашата китайска изследователска лаборатория, която помага на местната власт в Пекин да предвиди замърсяването на въздуха, така че да оптимизира ежедневната си дейност за опазване на небето чисто и синьо. Чрез анализиране на данните от станциите за наблюдение на околната среда, метеорологичните сателити, трафик камерите и социалните мрежи в реално време, когнитивните технологии могат да помогнат на градската управа да идентифицира източниците на замърсяване и да създаде план за действие за ограничаване на индустриалната или строителна дейност в определени райони, или да ограничи трафика преди въздуха да се е замърсил.
Умното в този случай е, че системата използва технологии за машинно обучение, за да може в движение да променя конфигурацията на системата и да осигури висока степен на прецизност. И това наистина работи. През 2015 г. правителството на Пекин успя да редуцира нивата на вреден PM2.5 във въздуха с близо 20%.
– Страхуват ли се потребителите да ползват пълния капацитет на Интернет на нещата?
– Не смятам, че се страхуват – историята сочи, че хората възприемат всякакви технологии, които са лесни за използване и предоставят ясни ползи от употребата им. Милиони хора по света вече ползват „Интернет на нещата“ в домовете си, което им помага да спестяват ток, например, или в автомобилите си – като по този начин разбират лесно кои части трябва да бъдат сменени, или в офисите и аерогарите. Доколкото тези технологии се развиват и стават по-лесни за приложение и употреба, те ще се разпространяват все повече и хората ще се чудят как са се справяли без тях преди.
– Кейти Хъбърти от Morgan Stanley счита, че услугите на IBM, които работят с изкуствен интелект, ще увеличат броя на клиентите на компанията тази година. Как Watson ще се справи с това и очаквате ли да започне да генерира по-голямата част от приходите на компанията?
– Доколкото тази нова ера на информационни технологии е все още в ранна фаза на развитие, когнитивните компютърни технологии и IBM Watson постепенно стават реалност и все по-осезаемо влияят върху света, в който живеем. Днес Watson е изцяло комерсиален бизнес на IBM.
През 2014 г. обявихме новосформираното бизнес звено Watson и 1 млрд. долара инвестиции в когнитивни компютърни технологии, доставяни през облачни платформи в различни индустрии. Тогава създадохме Watson Health, който помага на лекари, изследователи и застрахователи да помагат на пациентите си с правилно персонализирани здравни решения, базирани на анализа на огромните масиви от данни, генерирани в системата на здравеопазването. През 2015 г. обявихме сформирането на Watson IoT, фокусиран върху извличането на данни от милиардите свързани сензори и устройства в света днес.
Прогресът в последните няколко години е огромен. Днес Watson се използва за по-бързо и ефикасно взимане на решения в над 35 държави и в над 29 индустрии, включително здравеопазване, финансови услуги, право, търговия, образование, космонавтика, транспорт, производство и интелигентно строителство.
– Някои големи имена в технологичната сфера като Илон Мъск започнаха да пращат стряскащи послания за това, че роботите са опасни, защото стават все по-умни. Има ли основание за подобни страхове?
– Вярваме, че голяма част от опасенията, свързани с изкуствения интелект, са неоправдани. В IBM винаги сме били технологични оптимисти. Мощта на когнитивните технологии ще помогне на човека да разбере по-добре света, в който живее, да взима по-информирани решения. Навлизаме в нова ера на информационните технологии, където когнитивните системи могат да разбират и учат, като по този начин увеличават и разширяват човешкия интелект, а не го изместват.
Истинският риск за обществото ни е цената, която плащаме за незнание. Всеки ден плащаме цената за това, което не знаем: не знаейки какво не е наред с даден пациент; не знаейки къде да открием жизнено важни природни ресурси; или не знаейки къде са слабите места на световната икономика.
Колкото до опасенията за работните места, всеки път когато се появи качествено нова, трансформираща технология – от печатната преса до парния двигател и от телефона до интернет – тези опасения нарастват. Но всеки път се убеждаваме, че новите технологии създават по-нови и по-добри начини да работим, нови възможности за заетост и икономическо развитие. Когнитивната ера не е изключение, и ние без съмнение ще станем свидетели на появата на нови работни позиции, особено за професии, свързани с работата с данни.
Aвтор Елена Кирилова, редактор Десислава Попова, Инвестор
