Направеният от МФ анализ на риска показва, че укриването на данъци и осигуровки е масово разпространено в тази гилдия. По оцени на НАП едва 11% от таксиметровите услуги са на светло – с редовно отчитани обороти и коректно плащани вноски в бюджета. Останалите 89% остават в сивия сектор, които избягват отчетността, не внасят ДДС, крият корпоративен данък.
Анализите на НАП показват, че 94% от таксиметровите шофьори се изкушават да заобикалят хазната.
За миналата година браншът е платил едва 9.6 млн. лв. От тази сума 6.3 млн. лева са осигурителни вноски, 3.2 млн. е платеният ДДС, а внесеният корпоративен данък е направо символичен – 225.5 хиляди лв. Това означава, че целият таксиметров бранш е „признал“ едва за 2.25 млн. лв. печалба за миналата година.
Любопитни в справката са данните за 2013 година. Тогава таксиметровите фирми со внесли само 82 хиляди лева данък печалба. При осигуровките и ДДС срив не се наблюдава – внесени са съответно 6.7 млн. лв. осигуровки и 2.1 млн. лв. ДДС.
За периода 2011-2015 г. постъпленията в хазната от таксиметровия бранш са били най-високи през 2014 г. – 10 млн. лв.
Преди дни парламентът даде възможност на шофьорите от 2017 г. да плащат алтернативен, патентен данък, като всяка община трябва да реши какъв да е размерът на налога на нейна територия, като се вмести в диапазона от 400 до 1000 лв.
Друга новост е, че кметовете ще могат да отказват да издават разрешителни за таксиметрова дейност при неплатени данъци и осигуровки./ Дир