Очаквам отваряне на газовия пазар в България

Няма държава с важна за света газова инфраструктура, а собственият й пазар да е неразвит, смята зам.-изпълнителният директор на „Овергаз“ Светослав Иванов

Овергаз“ все още няма обяснения какво накара руския им партньор „Газпром експорт“ да откаже да изпълнява заявките за доставка на газ при действащ договор. Затова и комапанията се обърна към Арбитражния съд в Париж за изясняване на ситуацията.

В допълнение – предстои и разделяне на „Овергаз“ със своя акционер „Газпром“ – определените срокове, в които този въпрос ще бъде решен изтичат в началото на месец май.

Независимо от това, кой е акционер в компанията, тя ще продължи да работи за развитието на сектора за дистрибуция на природен газ, който има най-голям потенциал за развитие, каза пред Investor.bg зам.-изпълнителният директор на „Овергаз“ Светослав Иванов.

Компанията е лидер в този сегмент с изградена 2,2 хил. километра мрежа и към 60 хил. клиенти, присъединени към нея.

Иванов сподели пред нас още какво се случи на Нова година и какви варианти е имала компанията за реакция, какви са прогнозите за развитието на българския газов пазар, както и реални ли са амбициозните планове на политиците за развитието на сектора.

Г-н Иванов, от дистанцията на времето – какво всъщност се случи на Нова година?

На Нова година се случиха няколко неща. На първо място българските политици се опитаха да се намесят в чисто търговски въпрос, което не беше редно и коректно. Малко по-късно станахме свидетели и на някакъв вид извинения и изясняване на ситуацията.

Мисля, че не един и двама души са били подведени от недобронамерени към нашата компания хора. Но това беше търговски спор, който може да се случи всеки ден. Ние имаме действащ договор с нашите руски партньори, а решението да откажат да изпълнят нашите заявки за доставка е тяхно и в момента го изясняваме.

Факт е, че за съжаление се налага да купуваме газ за нашите клиенти от обществения доставчик, което ни поставя в по-лошо положение отпреди 31 декември 2015 година. Договорите, които „Овергаз Инк“ предлага на своите клиенти са далеч по-гъвкави от тези на обществения доставчик.

Имахте ли друг вариант, освен покупката от обществения доставчик?

Никога не сме обичали в практиката си да стоим само на един крак. Поискахме права за проучване и добив на нефт и газ в три блока в България, макар че засега не можем да се похвалим с конкретен резултат. Но по този начин искаме да диверсифицираме риска от единствен източник на доставка. Има редица обективни  причини защо не търсим алтернативни източници на доставка извън България.

Когато държавата слага навсякъде ръка, много е трудно да пробиеш тази политическа блокада. Сега, от една страна принудени от обстоятелствата след спора с нашия партньор, от друга страна – поради натрупването на многото констатирани нарушения на българския газов пазар и появата на интерес от чужди инвеститори, оценяваме обстоятелствата като далеч по-обещаващи да намерим доставчик и по всяка вероятност скоро ще успеем.

Какви са очакванията Ви за развитието на газовия пазар в България през тази година?

Очаквам през тази година да се случи това, което трябваше да се случи преди много години – пазарът да се развива още по-бързо, отколкото до момента. Това ще се дължи на няколко причини. Първо цените на природния газ непрекъснато падат и това е световна тенденция. През последните няколко години бяха направени много инвестиции в добива на шистов газ, който след това се втечнява, много инвестиции в терминали за втечняване и регазификация, в кораби за втечнен газ.

Така че под натиска на голямото предлагане със сигурност тази тенденция за спад на цените на природния газ, дори независимо от тенденцията на цените на петрола, ще продължава.

Вторият факт, който ме кара да съм оптимист за развиитието на пазара на природен газ в България, са цените на електроенергията, които постепенно започват да се нормализират. Излизаме от периода, в който политиците с техните желания за субсидии, водени от грешната теза, че ниските цени правят богати обществата, започват да забравят постепенно тези идеи и цените все повече се доближават до истинските си стойности, които покриват реалната себестойност.

Така че България ще стане един нормален пазар, в който природния газ ще бъде най-ефективният енергоносител от изкопаемите.

Как оценявате новата политика на ЕК за развитие на терминалите за втечнен газ?

Цeната на втечненият газ, за разлика от тръбопроводния, в повечето случаи се движи от съотношението между търсенето и предлагането, тъй като пазарът наистина се глобализира в световен мащаб с помощта на съоръженията за преноса му. Съвсем спокойно в Европа може да се използва втечнен газ, произведен в Австралия – транспортните разстояния съвсем не са проблем.

Представете си – в момента в Световния океан плуват 550 танкера и всеки от тях съдържа огромно количество газ. Така имаме една непрекъснато плуваща борса за природен газ. Разбира се, алтернативата тръбопроводен газ не бива да бъде забравяна, защото това все още е основен способ за пренос на суровината. Все пак говорим за една и съща стока, която задоволява едни и същи потребности.

Но споменахте политиката – човечеството познава периоди, в които политиците много по-малко са въздействали върху икономиката и не е загинало от това, напротив. Има държави,  в които политиците не се месят толкова активно в икономиката – Великобритания, Холандия, Германия, в които държавата няма никакво участие в икономически субекти, участващи в реалната търговия с енергоносители, в реалната енергетика. Това не прави икономиките им по-малко конкурентоспособни, а хората в тези държави по-бедни.

Ако политиците се ограничат само в това да създават условия, без да се опитат да пробутват инвестиционни, търговски или някакви други решения на компаниите, тяхната добавена стойност е очевидна за развитието на пазара.

Какви са прогнозите Ви за цената на природния газ за България?

Очаквам цената да пада – от 1 април отново сме свидетели на намаление с повече от 20%. Тази тенденция ще продължи до края на годината. Абсолютно сигурен съм, че отварянето на пазара в България ще продължи и ще има поне няколко различни играча, които ще предлагат природен газ.

Защо това не се е случило досега?

Тук е ролята на държавата. Прекалено голяма част от активите в енергетиката – 60-70%, са собственост на компании, контролирани от държавата. В различни сфери, включително и при газификацията, все още има преференции за компании, които са контролирани от държавата.

Опитайте се да си резервирате обеми в газовото хранилище в Чирен и ще видите, че ще Ви предложат далеч по-неизгодни условия от тези, които предлагат на този, който дълги години ползва без никакъв проблем хранилището, който също се контролира от държавата (общественият доставчик „Булгаргаз“ – бел. авт.).

Да не забравяме, че за развитието на всички интерконектори също отговарят държавни компании. И от толкова много държава, започвам да си мисля, че май държавата има интерес да затваря пазара. Това не може да продължи вечно – свидетели сме на няколко разследвания от страна на Европейската комисия за неспазване на правилата  на европейския пазар и съм убеден, че такова количествено натрупване на констатирани нарушения, няма как да не промени ситуацията.

Какъв газ биха предлагали новите играчи, които очаквате да се появят на българския пазар?

Източникът на газа в случая на е важен, а по-скоро кой е доставчикът. Газът може да идва от едно и също находище и някъде по пътя да е разменен за други количества. И под натиска на западни комапнии пазарът може би най-накрая ще се отвори. Възможности има – и от север, и от юг, за реална или виртуална търговия.

Технически възможна ли е виртуалната търговия?

Да, разбира се. Тя се случва на много места в Европа и не виждам защо да не може да се случи и в България. В крайна сметка виртуалната търговия не е въпрос на нищо друго, освен разписани правила и внедрени софтуерни решения. Възможности има за доставки както от юг – от Гърция и Турция, така и от север – от Румъния.

Дали Русия ще допусне такъв вариант?

Няма случай, при който настанил се на пазара монополист, доброволно да сдаде позицията си. Но има правила и тези правила трябва да се спазват.

С какво българският пазар привлича чуждите газови компании?

Привлича ги не толкова пазарът, колкото географското положение на страната, чрез което могат да бъдат осъществявани и транзитни преноси към други пазари. С нуждата от диверсификация на доставчиците много се спекулира, а има един фактор, на който никой политик не обръща внимание – българският пазар е с трайна тенденция за намаляване на търсенето на природен газ.

Причината са редица сгрешени политически решения. През 90-те години потреблението беше около 7, 2 млрд. куб. метра природен газ. След настъпването на криза в производството на торове, циментовата индустрия, стъклопроизводството и други области, потреблението беше редуцирано до 3 млрд. куб. метра и си стои все на това ниво.

В последните 10 години единственият сегмент, който има ръст и поради този факт българският пазар не се приближава до нулата, е секторът на дистрибуция на природен газ. Ако има подходящи условия за неговото развитие, там е най-големият потенциал. В Европа перспективите за развитие на сектора на дистрибуция клонят към нула, защото там газификацията е постигната. В България обаче сме свидетели на неподходящи условия за развитие на дистрибуцията на природен газ, поддържани дълго време изкуствено от държавата.

Ако имате един пазар, който е само 3 млрд. куб. метра, никой няма да прояви интерес към него и не разбирам защо българските политици търсят газ откъде ли не, а не се замислят първо да направят по-атрактивен местния пазар. Ако има сериозно търсене – газът сам ще намери пътя дотук. Не е никакъв проблем пред предприемачите да намерят източници на доставка, пътища за транспорт и начините, по които ще влезе.

Няма държава с важна за света газова инфраструктура, а собственият й пазар да не е развит.

Какъв потенциал има развитието на сектора за дистрибуция?

Ако ние сме нормална европейска държава, следвайки европейските тенденции, можем да очакваме поне 1,5 млрд. куб. метра увеличаване на потреблението – от  битовата газификация, болници, училища, детски градини. Ако вътрешният пазар бъде развит по правилен начин и достигне до 5-5,5 млрд. куб. метра, интересът към него ще бъде съвсем различен.

Когато пазарът е с такива малки размери и с тенденция към непрекъснат спад, не може да има големи успехи в диверсификацията. Първо трябва да се обърне внимание на развитието на вътрешния пазар, той трябва да бъде интересен за инвеститорите, за да може да се случи диверсификацията на източниците.

Може ли да бъде реализирана амбициозната идея за изграждане на газорапределителен център у нас?

Във всяка идея може да се открие възможност, но за газов хъб трябва да бъдат реализирани няколко неща. На първо място това е добре развита газова инфраструктура – газопроводи и хранилища. Няма как да търгувате с газ, ако нямате някакъв буфер, с който да можете да покривате пиковете в определени моменти – и горните, и долните. Когато търсенето е ниско, трябва да имаш възможност да нагнетяваш и обратно – когато е високо, да задоволяваш по-високото търсене.

Трява да има газ и различни източници на доставка и не на последно място – всичко трябва да бъде много прозрачно – с платформи, при които да са ясни номинации, покупки, сделки.

Конкурентна ли е идеята ни на плановете на Гърция да бъде водещ играч в региона на фона на разработването на находищата в Кипър и Израел?

Находищата в Средиземно море са много интересни, но са в по-средносрочен план, защото при тях производство още няма. Гръцката газопреносна мрежа има доста свободен капацитет. Нека има конкуренция, но мисля че България е с по-благоприятно географско разположение. Един газопровод през Черно море може да създаде един такъв проект в България, но е нужно и развитието на вътрешния пазар, защото за такъв хъб е необходим много опит, експерти. Това трябва да е част от ежедневието на тази индустрия.

В момента в България преносната мрежа достига до едва около 25% от българските общини. Средните нива в ЕС са 70-80% от общинските центрове са присъединени към газопреносната мрежа. Нека първо това да направим. Говорим за инвестиции в размер на около 350-400 млн. евро, което едва ли е проблем за „Булгартрансгаз“ и може да се случи в 5-7-, максимум 10-годишен период.

Правителството залага много и на местния добив. Как оценявате потенциала?

Във всяка интересна геоложка структура има надежда за находка до последния момент. Има няколко индикатора, които показват, че имаме основание да очакваме нещо в Черно море. Блоковете се разработват от големи компании, с много опит на много места по света. Те обаче могат да си позволят риска и да похарчат много средства в тези блокове, защото на други места вече са открили.

Но все пак, виждайки, че тези компании се придвижват напред – от фаза във фаза, очевидно шансовете все още съществуват. Черно море е един от басейните, който е най-малко проучен, така че не е изключено да има изненади.

Във вътрешността на страната търсят няколко компании, включително и „Овергаз“, но няма впечатляващи резултати. В този бизнес обаче инвестициите са в пряка зависимост от цените. Ако цените продължат да падат, може би интересът няма да е толкова голям, но тези, които са започнали, ще довършат проучванията, защото в противен случай ще загубят повече. Имаме и в момента достатъчно алтернативи.

Всъщност газ има достатъчно – някои спекулират с тази тема. Днешните запаси могат да стигнат, при запазването на днешното ниво на потребление, за поне 100 години. Ръстът на брутния вътрешен продукт на почти всички големи икономики е с по-бърз темп от ръста на потреблението на енергия. Това означава, че икономиките стават по-енергийно ефективни и независимо от бързото развитие на човечеството, откритите запаси са достатъчни за повече от 100 години.

Автор Деляна Петкова, редактор Бойчо Попов, Инвестор