МВР: Има радикализиране в различни общности и групи

Наблюдава се радикализиране в различни общности и групи, обяви зам.-министърът на вътрешните работи Цвятко Георгиев. Законите са непълни, заявиха от ДАНС.
„Има признаци за радикализиране в различни общности и групи, които се наблюдават, включително футболното хулиганство, анархистични и националистически групи. Обществото трябва да реагира на всички прояви на радикализация“, каза Георгиев по време на форум, посветен на радикализацията на младите хора в Европа, предадоха БНР и БТА.

Според него трябва да се акцентира върху превенцията, която да се развие според съвременните условия.

Експертът от ДАНС Теодор Цветков отчете, че институциите реагират адекватно на тероризма, който се свързва с радикализацията и оцени като положителна инициативата за промени на законите за борба с тероризма. Отчете обаче като минус факта, че законодателството в България не отчита и радикализацията.

„По отношение на радикализацията си остава добрият стар член 108, който казва „Който проповядва фашистка и друга антидемократична идеология…“. Може да си представите в един съдебен процес… почват едни безкрайни експертизи какво е проповядване, какво не е, какво е антидемократична идеология, дали тя е част от религиозните възгледи, или е наистина нещо проблемно“, уточни коментира Цветков.

Той смята, че трябва да се развие религиозното образование и да се прецизира в какво биват възпитавани тези деца.

Според експерта от ДАНС мерките трябва да включват устойчиво развитие, защото „дяволът се настанява в празни ръце“.

Ако хората имат заетост и животът им е относително устойчив, те надали биха погледнали към някакви крайни форми, без значение дали са религиозни, или политически, допълни той.

След като има планове и стратегии, означава, че има сигнали за радикализиране на младите и у нас, заяви пък секретарят на Съвета по сигурността към Министерски съвет Георги Кръстев.

„Става дума за опити за промяна на традиционното поведение в някои от общностите в България. Действително ромската общност е един обект на такова въздействие. Всички общности, които в една или друга степен, са трайно изолирани или са се оказали в изолация, са обект на такова въздействие“, каза той.

Четири вида радикализация очерта условно директорът на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН проф. Стефан Хаджитодоров – ислямистка, крайно лява, крайно дясна, и т. нар. спортна.

Като основен фактор за радикализация той отбеляза нарастването на икономическото и социалното неравенство.

България не е по-различна от ставащото по света, застрашеността на някои общности от радикални религиозни и други идеологии са увеличава от факта, че има групи в крайна бедност и в социална изолация, констатира Хаджитодоров.

Като друг рисков фактор той посочи, че немалко българи се обучават в задгранични религиозни образователни центрове.

„Никой не се ражда терорист, терорист се формира. За да се дефинира ясно профилът на радикализиращия се млад човек, трябва да има повече проучвания, защото последните информации от Брюксел сочат, че това са преди всичко престъпни елементи и групи, които обличат една удобна „дреха на ислямизма“ и тя ги аргументира и мотивира в радикалната дейност“, коментира експертът./ Dir