Несъществуващите ферми на Tesco: маркетингова стратегия с изтекъл срок на годност?

Фермата Boswell и Фермата Woodside може би звучат като перфектните места, откъдето да идват вашите колбаси. Проблемът е, че тези ферми не съществуват. А и не трябва ли веригата супермаркети да се съсредоточи върху това да дава на потребителите точна информация?, пише Том Левит от Thе Guardian.

Поводът е, че британският ритейл лидер Tesco пуска на рафтовете си нова серия от месни и свежи продукти с поредици имена на ферми, например говежди пържоли Boswell Farms’ и колбаси Woodside Farms’ . Гамата включва свинско, пилешко и говеждо, зеленчуци, плодове и салати. Звучи пасторално. Оказва се обаче, че всички тези ферми са измислени, пише изданието.

Според автора това е объркващо. Когато в интернет се потърси Woodside Farm, там излиза земеделско стопанство, което не продава месо, а предлага образователни турове за селскостопанските животни сред деца. А сайтът на Boswell Farm препраща към идиличен рехабилитационен център в Девъншир с класове по пилатес. Малко вероятно е той да е източник на цялата гама продукти от телешко месо в Tesco, пише Thе Guardian.

От Tesco казват, че някои от общо седемте имена на ферми в един момент са били реални, но нито една от тях не съществува сега. Тe разглеждат тези имена като различни марки, а не като ферми. Част са от плана им за опростяване на предлагането на храни на веригата.

Използването на имена на несъществуващи ферми не е уникално. Aldi също го прави, отбелязва изданието. Като коментира, че тази тактика върви срещу тенденцията потребителите да търсят точна информация затова откъде идва храната им – едно направление, в което и от Tesco са обещали да поработят, след скандала с конското месо през 2013.

Изданието се отнася с известно разбиране към нежеланието на супермаркетите да дават публичност на доставчиците си, тъй като при евентуален разрив би се наложило скъпо упражнение по ребрандиране. Един толкова голям купувач на храни, колкото е Tesco, със сигурност не може да обяви всичките си доставчици. Но не е изключено зад британски звучащите имена като ферми Boswell , Woodside и Willow, да стоят вносни продукти, добавят те.

Така че тази практика е по-удобна за супермаркетите, отколкото за потребителите или за анонимните фермери. „Хората заслужават нещо по-добро. Ние все повече искаме да знаем произхода на храната ни и се нуждаем от честност и истинност, а не от измамно лустро“, казва експертка, цитирана от изданието. Именно това е предизвикателството пред търговците на дребно. Ако сте готови и желаете да ни разкажете за реалностите в днешното фермерство (независимо от това дали са мегаферми на закрито или грозни зеленчуци), тогава моля – направете го. Ако не, тогава не ни оскърбявайте с полуистини или с неясноти, пише The Guardian./ Регал