Четвърта-власт.онлайн истинските новини Четвърта-власт.онлайн
Само обединения, а не индивидуални играчи, могат да кандидатстват по новата мярка 16 (подмярка 16.4.) от Програмата за развитие на селските райони, което е голямо предизвикателство за земеделските производители. Това каза в началото на презентацията си д-р инж. Мая Нинова, държавен експерт в дирекция „Развитие на селските райони“ към Министерството на земеделието и храните, на конференцията „Фермерските храни“, организирана от „Регал“ и „Икономедиа“ по европейски проект. Тя представи възможностите, които европейското финансиране дава на българските производители по ПРСР 2014 – 2020 г., по-конкретно къде се фокусира държавата по отношение на подкрепата на т.нар. къси вериги на доставки и местни пазари.
Преди да започне прием на документи по подмярка 16.4. (което се очаква да стане през следващата година), чрез SWOT анализ МЗХ е установило нуждата от обучение на земеделските производители по тематиката за късите вериги и местните пазари. Експертите са определили мярка 1 за трансфер на знания като особено важна в това отношение и по нея ще се приемат заявления от август до октомври т.г., отбеляза Мая Нинова. Мярката дава приоритет на информационните дейности и семинари. По нея, по-конкретно по подмярка 1.1., могат да кандидатстват центрове за професионално обучение, университети, научни институти, които да организират курсове и семинари. Отделно по подмярка 1.3. могат да се кандидатират и неправителствени организации от областта на земеделието и околната среда. Дейността в случая е свързана с организиране на посещения в добре развити стопанства, които да демонстрират практиките си. Финансиране е предвидено и за консултантски услуги.
Що се отнася до подмярка 16.4. (Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки за изграждането и развитието на къси вериги на доставки и местни пазари), целият бюджет по нея е 8 млн. евро. Изискването да кандидатстват само организации на производители, и то с ангажимент, поет от всеки участник, обаче ще затрудни процеса. Затова трябва да се познават добре дефинициите за къси вериги на доставки и местни пазари, кои са бенефициентите, условията за подпомагане, включително допустимите разходи, процедурите за одобрение на проектите и приоритетите при класиране, изтъкна експертът.
Къса верига на доставки
Е тази, в която участват ограничен брой икономически оператори, поели ангажимент да си сътрудничат и посветени на местното икономическо развитие и близките териториални и социални отношения между производители, преработватели и потребители. Между производителя и потребителя не може да има повече от един междинен оператор. Когато става дума за местни пазари, подмярката поставя условия те да се намират в радиус от 75 км от стопанството, производител на продукта. В този периметър трябва да се осъществяват и преработката, и продажбата на продуктите на крайния потребител. Става дума за разстояние по пътната мрежа.
Кой може да бъде подпомаган
Подпомагат се организации, които изпълняват колективни проекти и са обединение за къса верига на доставки или обединение за местен пазар.
По мярката има и ресурс, който е за популяризиране на дейността. Затова обединението трябва да си измисли име, за да е разпознаваемо, съветва Мая Нинова.
За да са допустими за подпомагане дейностите по популяризирането, те трябва да информират потенциалните потребители какви са ползите от покупката през съответния канал. При популяризирането трябва винаги да се посочва и проектът, по който е финансирано обединението.
Бенефициенти
По подмярка 16.4. бенефициентите са обединения, които или се регистрират като юридически лица по Търговския закон, или като обединения по Закона за задълженията и договорите. Те трябва да осъществяват хоризонтално и вертикално сътрудничество за изграждането и развитието на къси вериги на доставки или на местни пазари.
Участниците в едно обединение могат да бъдат земеделски стопани, включително групи и организации на производители, малки и средни предприятия, търговци на дребно, като участието на земеделските стопани е задължително.
Обединението представя колективен проект за сътрудничество, в който са посочени териториалният обхват на късата верига на доставки или на местния пазар, броят и видът на участниците в него, дейностите, които ще извършва, продуктите в предмета на сътрудничеството, бизнес план и инвестиционен план, план за популяризиране и договор за създаване на обединението.
В едно обединение могат да се включат производители и на животински, и на растителни продукти, отбеляза Мая Нинова. Бизнес планът не е тежък и сложен като тези, които се представят по инвестиционните мерки, където се очаква възвращаемост на инвестицията, посочи тя.
Приоритети
По думите на Нинова особено важни са инвестиционният план и елементите в договора за създаване на обединението, защото информацията ще е необходима при класирането на проектите – по тази подмярка се дава приоритет на проекти, които ще се изпълняват в планински райони.
С предимство ще се ползват и проекти, в които са включени малки стопанства и признати групи или организации на производители. Приоритетът ще бъде с тежест 50%. За малки стопанства се приемат тези, които имат стандартен производствен обем между 2000 и 7999 евро.
Друг критерий при подбора е свързан с оценка на видовете продукти, включени в обхвата на сътрудничеството. Проекти, насочени към производство и преработка на плодове и зеленчуци и на продукти от животински произход, ще се ползват с предимство.
Как ще става кандидатстването
Финансирането на обединение за къса верига на доставки или за местен пазар може да обхваща две фази. Първата се определя като фаза на формиране на обединението – то може да провежда разяснителни семинари и срещи, може да си наеме експерти за извършване на маркетингови и други анализи, за помощ при разработване на бизнес плана и инвестиционния план, както и планиране на дейностите за популяризиране.
Втората фаза се свързва с функционирането на обединението, изпълнението на бизнес плана и инвестиционния план.
Допустимите разходи
По тази мярка се прилагат нов вид разходи, определени като опростени, каза Мая Нинова. Бенефициентите получават безвъзмездна помощ, която се отпуска под формата на стандартни разходи.
„Избрахме на първа фаза разходите да бъдат за проучвания на приложимостта на проекта – 5000 евро на година за обединение за къса верига на доставки или обединение за местен пазар. Те са допустими само за тази фаза на изпълнение“, отбеляза Мая Нинова. Предвидена е сума и за стимулиране на интерес и разширяване на състава – 10 000 евро на година за обединение.
Когато говорим за стандартни разходи, трябва да не се забравя, че те ще бъдат признати само ако са изпълнени всички заложени дейности. Това е рискът на опростените разходи, изтъкна експертът.
Следващият разход е този за текущи дейности във връзка със сътрудничеството – 35 000 евро на година, допустими само за втора фаза на изпълнение. Те са за офис, телефони, транспортни разходи, за заплати на експерти и т.н.
Последният тип опростени разходи са за популяризиране – 20 000 евро на година. За да се признаят, трябва да се предвидят реално изпълними дейности, които да са възможни за отчитане, съветва експертът.
Другият тип разходи – преките, зависят от представения план за инвестиции. В тях се включват преки разходи за изпълнение на проекта за сътрудничество. Тук попадат например заплатите на хора, които ще продават на пазара. „Важно е, че максималният интензитет на помощта е 50%, и в този смисъл се връщам на въпроса за договора за функциониране на обединението – кой как ще участва“, напомни Мая Нинова.
Едно обединение може да кандидатства максимално за 500 000 евро. „Предвидили сме проектите по тази мярка да са със срок на изпълнение до 5 години, като в тях влиза и първата фаза. Възможно е да се кандидатства и направо за втора фаза“, уточни Нинова.
Министерството ще подготви модел на типов договор за създаване на обединение, защото по думите на експерта разпределянето на отговорностите и финансовите ангажименти между участниците е много важно за устойчивостта на организацията.
Автор: Ася Мандаджиева
