Начало | Общество | Наука | “ЕкзоМарс” стартира днес с български уреди на борда

“ЕкзоМарс” стартира днес с български уреди на борда

Ракетата носител “Протон-М” с апаратура от руско-европейската мисия “ЕкзоМарс -2016” стартира днес от космодрума Байконур. Стартът е насрочен за 14 март в 11:31 часа, съобщиха за ТАСС от Роскосмос .

Към Марс тръгват орбиталният апарат Trace Gas Orbiter (TGO) и демонстративният десантен модул „Скиапарели” (Schiaparelli).

За първи път в историята на междупланетна мисия е възложена задачата да търси следи от живот на четвъртата планета от Слънчевата система. Пътят към Марс Очаква се първата степен на “Протон” да се отдели в 11:33, втората – три минути по-късно, третата – в 12:41 часа. След това блокът за допълнително ускоряване „Бриз М” ще изведе с четири включвания на двигателите си „ЕкзоМарс” на пътя, водещ до Марс.

В 22:21 часа той ще освободи TGO и „Скиапарели”, които ще продължат пътя си самостоятелно. В 23:24 часа на 14 март “ЕкзоМарс” ще включи командните прибори, четири минути по-късно ще са отворени слънчевите панели. В този момент мисията ще може да се свърже за първи път със Земята през станцията „Малинди” в Кения. Три минути по-късно европейският Център за управление на полетите ще получи данни за състоянието на системите на междупланетните станции.

Полетът на „ЕсзоМарс” до четвъртата планета ще отнеме седем месеца. Предвижда се „Скиапарели” да се отдели от TGO на 16 октомври, за да може на 19 октомври първи да влезе в марсианската атмосфера, а вторият – да влезе в орбита на планетата. Спирането в марсианската атмосфера на TGO ще трае около една година, така че началото на работата на научните инструменти на апарата е планирано за средата на 2017 година. Според специалисти, орбиталният комплекс ще продължи да функционира до края на 2022 година.

Основната задача

“ЕкзоМарс” е първата мисия, изпратена на четвъртата планета от Слънчевата система, специално да търси следи от живот, каза за ТАСС ръководителят на лаборатория в Института за космически изследвания Даниел Родионов.

„Предишните станции бяха с определени задачи за намиране на вода, но не и със специална задача да намери следи от живот”, каза източникът. Освен спектрометричния комплекс, TGO носи два научни инструмента.

Руският неутронен детектор FREND (Fine Resolution Epithermal Neutron Detector) е предназначен за неутронен поток картографиране на повърхността на Марс с висока пространствена разделителна способност. Тези потоци позволяват да се прецени съдържанието на водород в повърхностния слой с дебелина един метър.

В апаратурата има сериозно българско участие

Институтът за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН е подготвил българската апаратура “Люлин-МО”, която е създадена от ИКИТ. Спътникът TGO ще изследва съдържанието на газове в атмосферата на Марс, които биха могли да имат биологичен произход, както и ще се картографира подпочвения лед.

Паралелно с това, на борда на спътника ще се провеждат радиационни измервания със създадената в ИКИТ-БАН апаратура “Люлин-МО”. Дозиметричната апаратура “Люлин-МО“ е част от руския неутронен спектрометър FREND на орбиталния спътник TGO на “ЕкзоМарс” и е разработена, и финансирана по договор на ИКИТ-БАН с Института за космически изследвания на Руската академия на науките (РАН). И

нститутът за космически изследвания и технологии разработва дозиметрична апаратура Люлин-МЛ, като част от руския неутронен детектор АДРОН на марсианската платформа и с нея ще участва във втората фаза на проекта “ЕкзоМарс”, която предвижда доставката на Марс на марсоход и платформа за работа на повърхността на планетата през 2018 г.

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...