Начало | Икономика | Експертни мнения | ЕС фиксира максимален размер на обменните такси при картови разплащания

ЕС фиксира максимален размер на обменните такси при картови разплащания

кредитна карта

Във всички държави – членки на Европейския съюз, е въведен максимален размер на обменните такси, които се начисляват при разплащане с дебитни и с кредитни карти. Той действа от 9 декември 2015 г. по силата на европейски регламент (Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. за обменните такси за платежни операции, свързани с карти, “регламентът”). Очаква се регламентът да има пряко въздействие върху сектора на търговията на дребно в целия Европейски съюз.

Електронната търговия нараства и в този контекст сигурността и конкурентоспособността на електронните платежни системи стават все по-важни за потребителите и търговците. Една от основните цели на регламента е да бъде преодоляна разпокъсаността на вътрешния пазар, породена от прилагането на различни регулаторни мерки и от широко вариращите размери на обменните такси на национално ниво. Отчита се, че платежните карти са най-често използваният електронен платежен инструмент в търговията на дребно. Очаква се насърчаването на преминаването от плащане в брой към картови разплащания при определяне на много по-ниски обменни такси да насърчи лоялната конкуренция и навлизането на нови картови оператори на пазара.

За кои разплащания се прилага таванът

Изискванията на регламента касаят всички разплащания с карти, било то дебитни или кредитни, при които и доставчикът на платежна услуга на платеца, и доставчикът на платежна услуга на получателя, се намират в ЕС.

Какво представляват обменните такси

Обменните такси са таксите, които се заплащат от доставчиците на платежни услуги по приемане на карти (обикновено банката на търговеца) на доставчиците на платежни услуги по издаване на карти (обикновено банката на клиента) и които в крайна сметка се понасят от клиента.
На практика обменните такси се удържат по следния начин:

При т.нар. четиристранни картови схеми клиентът плаща с карта цената на определена стока или услуга. При търговеца обаче не отива цялата платена сума, а от нея се удържа известна част х, която отива към финансовата институция, която приема картовото разплащане. От сумата х на свой ред приемащата финансова институция изпраща част към финансовата институция, издала картата (обикновено по-голяма от половината). Остатъкът се задържа от финансовата институция, приемаща плащането, за да покрива свои разходи по разплащането. Така функционират например Visa и MasterCard схемите.Възможно е издаващият карти и приемащият картови разплащания да са едно и също лице (т.нар. тристранни картови схеми). В такъв случай за финансовата институция –  издател и получател на картовото разплащане, остава цялата сума, която се удържа от цената. Такива картови схеми са например Diners и American Express.Обменните такси са основният вид такси, които търговците заплащат на доставчиците на платежни услуги по приемане на карти. Тези такси, както и всички останали разходи на търговците обикновено се включат в крайните цени на стоките и услугите. Следователно колкото по-високи са обменните такси, толкова по-високи са крайните цени.

Максимални размери на обменните такси

Съгласно Регламента от 9 декември 2015 г., обменните такси за плащания с потребителски дебитни и кредитни карти са с фиксирани максимални прагове, както следва:
Обменните такси за плащания с дебитни карти не могат да надвишават 0.2% от стойността на операцията. Всяка държава – членка на ЕС, има право да определи за националните разплащания с дебитни карти и по-нисък размер от максималния праг от 0.2%, както и да допусне да се прилагат обменни такси за операция в размер на не повече от 0.05 евро или равностойността им в съответната валута. В рамките на преходен период до 9 декември 2020 г. всяка държава членка има право да определи за своите национални операции с дебитни карти среднопретеглена обменна такса от 0.2% от средната годишна стойност на всички национални операции с дебитни карти в рамките на всяка платежна картова схема.

Обменните такси за плащания с кредитни карти не могат да надвишават 0.3% от стойността на операцията. И по отношение на националните разплащания с кредитни карти държавите членки могат да определят по-нисък таван на обменните такси.

В България на този етап липсва по-строга национална регулация за тавана на обменните такси за национални операции с дебитни и кредитни карти, поради което се прилагат таваните, определени в регламента.

За кои операции не се прилагат таванът на обменните такси

Максималните размери на обменните такси не се прилагат за теглене на пари в брой на банкомат или на гише в банка, когато се използва карта. Освен това тези максимални размери не важат при разплащания с корпоративни карти – издадени на предприятия, публичноправни субекти или физически лица – търговци, използвани за заплащане на бизнес разходи. На последно място максималните размери за обменните такси не важат за разплащания по модела на тристранните платежни картови схеми, при условие че картата е издадена и се обработва по същата схема.

Контрол по спазването на максималните прагове на обменните такси

До 9 юни 2016 г. България, както всички държави членки, трябва да определи какви ще са санкциите, приложими при нарушения на регламента, а до 9 юни 2017 г. трябва да определи или създаде специални държавни органи, които да разглеждат спорове, възникнали във връзка с прилагането на регламента.

Очакван ефект върху бизнеса

Очаква се преди всичко търговците да се възползват от по-ниските обменни такси, които могат да генерират спестявания в големи размери. Проучвания, направени за Великобритания например, показват, че очакваните спестявания на тамошните търговци са в размер на около 500  млн. паунда годишно. За България все още няма официални прогнозни статистики, но от проучванията ни сред ритейл търговци става ясно, че ефектът от намаляването на максималните проценти за обменните такси е чувствителен. Намаляването на разходите на търговците от обменните такси не поражда за тях задължението да намалят крайните цени. То обаче им предоставя възможност да бъдат по-конкурентоспособни в ценообразуването и би могло в крайна сметка да доведе до подобряване на конкурентната среда на отделните пазари на търговия на дребно в страната.

Авторски колектив: Дарина Балтаджиева и Габриела Едрева

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...