Начало | Икономика | Световна | Кипър започна приватизацията с “една напред, две назад”

Кипър започна приватизацията с “една напред, две назад”

cyta

България бе посочвана от противниците на раздържавяването на Острова като отрицателен пример заради предаването в частни ръце на енергоснабдяването

Само месец преди Кипър да излезе от тригодишната програма за финансова помощ от прословутата „Тройка” (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), правителството в Никозия направи първата голяма стъпка за изпълнение на свои възлови ангажименти, договорени в спасителното споразумение с международните кредитори. Първата сделка в приватизационната програма, която бе задължително предварително условие за отпускане на траншовете от заема от 10 млрд. евро, обаче е съпътствана от два неуспешни процеса на продажба на държавни активи. Така една от най-сериозните реформи препъна Кипър и го лишава от последната добра оценка и последния транш.

Реформите

В края на февруари – точно две години след инфарктното приемане на Закона за приватизация, правителството обяви успешното отваряне за частници на главната морска врата на острова – най-голямото, натоварено и важно пристанище в Лимасол. Договорите с избраните концесионери ще са факт обаче, след като бъдат одобрени от парламента на страната, което трябва да стане до края на март – началото на април. До шест месеца кабинетът очаква да се реши съдбата и на пристанището в Ларнака.

Според меморандума с тройката международни кредитори, сключен от правителството на Никос Анастасиадис през март 2013 г., на приватизация подлежат три ключови звена на държавна собственост. Освен пристанищата частници трябваше да поемат далекосъобщителния оператор CYTA и електроенергийната компания АИК. По първоначалните сметки от продажба на държавни активи до средата на 2018 г. закъсалата страна трябва да осигури приходи от 1.4 млрд. евро. Приватизационните процеси и за трите компании обаче бяха съпроводени от силни възражения от опозиционните партии и огромен натиск от синдикатите, от протести, стачки и заплахи за „динамични мерки“.

Първата успешна приватизация – на търговските дейности на най-важния кипърски порт, има голямо значение както за развитието на страната, която приключва тригодишната възстановителна програма с постигнат икономически ръст от 1.6% през 2015 г., така също за целия регион на Средиземноморието, дори и България.

Интересът на кандидатите с подадени общо 16 оферти и изборът на победителите за трите концесии представляват “вот на доверие в кипърската икономика”, отчете правителството. Два международни консорциума, оглавявани от водещи в бранша компании, поемат контейнерния терминал, морските услуги и многофункционалния терминал /товарен и пътнически/. Управлението на контейнерния терминал в следващите 25 години ще се осъществява от консорциума от EUROGATE International GmbH – германска компания, която оперира 11 контейнерни терминали от Балтийско до Средиземно море, Interorient Navigation Company Ltd и East Med Holdings S.A. Мениджър на шипинг услугите в близките 15 години и общия терминал ще бъде консорциумът на DP World Limited – водеща в световната търговия с дейности в терминали, морски услуги, логистика и спомагателни услуги, която оперира в 70 терминала в 31 страни на шест континента, и GAP Vassilopoulos.

Печалбите

Близо 2 млрд. евро се очакват да се влеят в държавната хазна през следващите 25 години от комерсиализацията на операции в пристанището на Лимасол, заяви министърът на транспорта Мариос Димитриадис. Той увери, че тримата нови оператори имат подробен план за разработване и развитие на търговската дейност на най-важното пристанище в Кипър, като привлекат нови компании. В Лимасол годишно се обработват около 2000 плавателни съдове и близо 18 000 тона товари, но в последните години той е неконкурентен на регионалните си съперници като Пирея, Малта и Хайфа.

Бъдещото управление на пристанището има огромно значение за развитието на корабната индустрия и търговското корабоплаване на Кипър, които дават 7% от брутния му вътрешен продукт. Кипърският регистър в момента се нарежда на 10-то място в света и 3-то в ЕС със 1763 кораби, плаващи под неговия флаг. Голяма част от морската търговия между Европа и Азия, Запада и Изтока, преминава през Лимасол.

Корабната промишленост трябва да се превърне във “флагман” на кипърския икономически растеж, а пристанището в Лимасол – в истински регионален морски търговски център, са оптимистичните планове на правителството от навлизането на преки чуждестранни и местни инвестиции с първата му приватизационна сделка.

Тласък за развитието на отрасъла и главното пристанище на острова ще даде също така решаването на Кипърския въпрос и обединяването на етнически разделената от 42 години страна. С интензивните политически преговори, които се водят в момента, това се очаква да стане до края на тази година. Новата ситуация се свързва най-вече с отпадането на ембаргото, наложено от Турция, за акостирането в нейни пристанища на товарни и пътнически кораби с флага на Кипър. Отварянето на турските морски врати може да засили търговския флот на новата федерална република до 2500 кораба, управлявани от базирани в Кипър компании.

„Българската следа”

България може да се възползва от възможностите, които дава кипърският сектор на корабоплаването в тези нови икономически и геополитически условия, смятат в Кипърската Агенция за насърчаване на инвестициите. Според нея корабната индустрия е един от отраслите с добър потенциал за сътрудничество с български компании от бранша и за тяхното по-активно включване в морската търговия между двата континента. Така бе представена тя по време на Българо-кипърския бизнесфорум, проведен в края на февруари в София в рамките на официалното посещение на президента на Кипър Никос Анастасиадис.

България бе споменавана, но с отрицателен знак, и в друга връзка с приватизацията в Кипър. В началото на 2014 г., когато се обсъждаше законът за раздържавянането, нейният „пример” бе използван като “аргумент” от противниците на продажбата на енергоснабдителната компания АИК. Основно бе изтъквано значителното повишаване на цените на електроенергията в България след приватизацията в сектора. Разликата наистина е очевидна – при положение, че АИК е държавна собственост, през последните 12 месеца /февруари 2016 г. спрямо февруари 2015 г./ в Кипър бе отчетен спад от 23% в цените на тока, а за последните две години намалението е с 32%.

След много трудни и драматични консултации с тройката международни кредитори в началото на тази година електроенергийната компания отпадна от списъка за приватизация. Приет бе компромисният вариант – тя да се раздели на две дружества, за производството и доставката на електроенергията и за нейното разпределение и пренос, които на този етап остават в държавни ръце.

Приватизацията на държавния телеком CYTA остана последната предпоставка за завършването на кипърската възстановителна програма, но това няма да стане в срока на нейното действие /до 31 март/. Законопроектът за първия етап на трансформирането му – за промяна на статута му на полудържавна организация в частна компания под контрола на държавата, не мина през парламента. Финансовият министър Харис Георгиадис не успя да убеди депутатите, че това е необходимо да стане до 7 март, когато е последната среща на Еврогрупата преди излизането на Кипър от програмата за финансова помощ и съответно – последният шанс за последния транш от 400 млн. евро.

Целта на правителството е да привлече стратегически инвеститор, който да поеме управлението на телекома и да го модернизира, далеч от влиянието на политиката и в една силно конкурентна сфера. Пазарният дял на компанията в областта на мобилната телефония спада от 85% през 2010 г. на 67% през 2015 г., а оборотът й за този период се е свил с 21%. Според икономисти, неприватизираната CYTA върви по пътя на “Cyprus Airways” – националния авиопревозвач на Кипър, който фалира и бе закрит през януари 2015 г. Правителството обаче не се отказва от платновете си за реформа в сектора и обяви, че ще постави CYTA на дневен ред отново пред новия парламент, който ще бъде избран на изборите на 22 май тази година.

Пари и доверие

По време на срещата на Еврогрупата в понеделник /7 март/ финансовият министър на Кипър Харис Георгиадис ще даде подробности за законодателните и други реформи, осъществени в страната от началото на кризата през 2013 г., за изпълнението на фискалните и макроикономически показатели, за състоянието на банковата система, както и за предстоящите действия на правителството, за да се запази и продължи постигнатото в рамките на меморандума икономическо възстановяване.

Приватизацията остава на дневен ред не само, за да задоволи изискванията на Тройката международни кредитори, а за да придвижи напред реформите в икономиката, коментира неколкократно финансовият министър Харис Георгиадис. За дясното правителство на Кипър приватизацията не е идеологическа самоцел, а част от по-широкото усилие за извършване на необходимите реформи и модернизиране на страната, за поставянето на основите за устойчив растеж след икономическата криза и тригодишната спасителна програма.

Неизпълнението на приватизационната програма и загубата на последния транш от 400 млн. евро не е толкова въпрос на пари, а на доверие, подчерта той. Според него Кипър не е затруднен да посрещне финансовите си нужди и без последната сума по спасителния заем, но липсата ѝ може да подкопае доверието на чуждестранните инвеститори към Кипър и да развали спечеления му “добър имидж” на международните финансови пазари, на които страната успя да се завърне в рамките на спасителната програма.

Първият индикатор за това ще станат новите доклади на международните рейтингови агенции Moody’s и Standard & Poor’s, които се очакват на 18 март. А на 31 март Кипър приключва с меморандума с тройката.

Автор: Бранислава Бобанац, Инвестор

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...