Четвърта-власт.онлайн истинските новини Четвърта-власт.онлайн
Почти две трети от интернет ползвателите в ЕС са извършили онлайн покупки през 2015 г, като делът на потребителите, които пазаруват в мрежата, особено във възрастта от 16 до 24 години и от 25 до 54 години, непрекъснато расте. Това показва изследване на Евростат, според което съществено се различава и делът на онлайн купувачите в различните региони на Европа. В Румъния например той е 18%, а във Великобритания – 87% от всички ползватели на мрежата.
Почти осем от всеки десет граждани на ЕС са използвали интернет през последните три месеца, а две трети влизат в мрежата на дневна база, показват данните на Евростат. В ЕС почти осем от всеки десет души на възраст 16-74 години (79%) са използвали интернет най-малко веднъж през трите месеца преди проучването, а над три четвърти (76%) – средно поне веднъж седмично у дома, на работа или на друго място. Това е един процентен пункт над целта на Digital Agenda* от 75% за 2015 г.
Малко над две трети от гражданите на ЕС (67%) използват интернет всеки ден или почти всеки ден. Независимо от това „цифровото разделение“ между страните остава значително: над 80% от хората използват интернет всеки ден или почти всеки ден в Люксембург, Дания, Холандия, Финландия, Великобритания и Швеция, но много по-малко в Румъния (37% ) и България (46%).
Делът на лицата на възраст 16-74 години, които са пазарували онлайн през последните 12 месеца се задържа на 53%. Това означава, че целта на Digital Agenda 50% от населението да купува стоки през интернет до 2015 г. е превишена с три процентни пункта. Потребителите ценят удобството да пазаруват по всяко време навсякъде, да имат достъп до по-широк спектър от продукти, да сравняват цени и споделят мнението си за стоките с други потребители, е изводът на Евростат.
81% от потребителите на възраст между 16 и 74 в ЕС са използвали интернет през последните 12 месеца преди изследването, от които 65% са купували или поръчвали стоки или услуги за лично ползване. Това е увеличение от 15 процентни пункта спрямо 2007 г.
Хората на възраст 25-54 години са с най-голям дял сред онлайн купувачите през периода 2007-2014 г., но през 2015 г. най-младата възрастова група (16-24 години) ги изпреварва и става водеща. Каналът на електронната търговия през периода 2007-2015 расте сред всички възрастови групи, но при 16-24-годишните показва най-голямо увеличение (24 процентни пункта).
Най-популярните категории стоки в ЕС през 2015 г. са били дрехи и стоки за спорт – 60% от онлайн купувачите са закупили поне един артикул от тези групи. Тези продукти са най-популярни сред хората на възраст 16-24 години, а сред по-възрастните групи най-голямо е било търсенето на стоки за домакинството и за туризъм/ пътуване.
Над осем от всеки десет потребители на интернет във Великобритания (87%), Германия и Дания (по 82%) са закупили или поръчани стоки или услуги по интернет през последните 12 месеца. От друга страна, по-малко от 40% са пазарували онлайн в Румъния (18%), България (31%), Кипър (32%) и Италия (39%). Най-големият (повече от 10 процентни пункта) ръст за периода между 2012 г. и 2015 г. е регистриран в Литва, България, Чешката република, Унгария, Испания и Латвия.
Пол, възраст, равнище на образование, ниво на заетост и доходи – всички тези фактори влияят върху активносттите на онлайн пазара. При мъжете делът на онлайн купувачите сред интернет потребителите е малко по-висок, отколкото при жените (66% и 64% съответно), а потребителите на интернет на възраст 25-34 години са по-активни е-купувачи (74%) от останалите. Сред интернет потребителите с по-високо ниво на образование тази форма на пазаруване е най-разпространена – почти осем от 10 души купуват стоки или услуги онлайн. Служителите и самонаетите интернет потребители са по-склонни да купуват или поръчват по интернет (70%), отколкото безработните (50%). Също така делът на потребителите, които пазаруват онлайн, се увеличава пропорционално с ръста на доходите. Близо три четвърти от членовете на домакинствата в категорията с най-високи доходи са купили стоки или услуги по интернет през последните 12 месеца.
Три четвърти от запитаните предпочитат пред онлайн канала пазаруването на място в магазина. Като основна причина респондентите посочват предпочитанието си за пазаруване лице в лице, възможността стоката да бъде разгледана преди закупуването й, лоялността към магазина или силата на навика (75%). Други, много по-малко важни фактори, са притеснения по отношение на личните данни и сигурността при плащане онлайн (27%), опасения за неполучаване или връщане на стоки (19%), липсата на подходяща карта за разплащане (13%).
30% от анкетираните са купували или поръчвали стоки или услуги от търговци в други страни от ЕС. Трансграничните покупки онлайн могат да бъдат индикатор за гладкото функциониране на единния пазар за електронна търговия и степента, в която потребителите се възползват от по-широките възможности за избор и по-ниските цени, посочват от Евростат. Голяма част от е-купувачите през 2015 г. пазаруват от търговци в собствената си страна – 88%, тоест с 3 процентни пункта надолу спрямо 2012 г. Възходяща тенденция се наблюдава при покупки от търговци в други държави-членки (от 25% през 2012 до 30% през 2015 г.) и от търговци извън ЕС (от 13% през 2012 г. на 18% през 2015 г.).
Данните в проучването се базират на резултатите от годишните изследвания за използването на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в домакинствата и от частни лица. Информацията за 2015 е обобщена от данните, подадени от всички държави-членки и някои страни извън ЕС (Норвегия, Македония и Турция). Резултатите са получени на базата на отговорите на общо 151 685 домакинства, включващи най-малко един човек на възраст 16-74, и 202 185 лица на възраст 16-74 в целия ЕС.
* Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (Digital Agenda for Europe) на Европейската комисия е един от седемте стълба на стратегията Европа 2020, която определя целите за растеж на Европейския съюз (ЕС) до 2020 г. Digital Agenda е насочена към по-доброто използване на потенциала на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) с цел насърчаване на иновациите, икономическия растеж и прогрес.
Източник: Регал
