Начало | Икономика | Експертни мнения | Пътят към 2% инфлация е осеян с добри намерения

Пътят към 2% инфлация е осеян с добри намерения

инфлация 1

Нараства консенсусът, че отрицателните лихвени проценти не работят като мярка за борба със слабия ръст на потребителските цени

Хиперактивните централни банки предупреждават, че очакванията за инфлацията са прекалено мрачни, но е възможно регулаторите сами да провокират негативните нагласи, пише агенция Ройтерс.

До голяма степен заради срива на петрола през последните 20 месеца инфлацията в Европа и в Япония е близо до нулата или дори в отрицателна територия. Някои икономисти вече очакват ръстът на потребителските цени в еврозоната през 2016 г. като цяло да остане на червено и вече не омаловажават тази вероятност като временно явление.

Изглежда за централните банки единственият начин да върнат инфлацията на ниво от 2% е да използват възможно най-агресивни облекчения в паричната политика и да опитат да убедят всички, че в крайна сметка ще постигнат тази цел.

На заседанието си на 10 март се очаква Европейската централна банка да понижи депозитната лихва още повече – до -0,4 на сто.

Но ако централните банкери се опитват да подобрят очакванията за инфлацията, изглежда това не работи и нараства консенсусът, че мярката всъщност задълбочава проблема.

Печалбите на банките са застрашени, а оттук и охотата им да кредитират, поради което те трупат средства, за да се избегнат депозитните такси. Затова финансовите пазари стават предпазливи заради отрицателните лихвени проценти и техните странични ефекти.

„Пътят към ада е осеян с добри намерения“, казва Кристоф Доней от Pictet Wealth Management. „Въвеждането на отрицателни лихвени проценти от Японската централна банка и ЕЦБ всъщност постигна обратен резултат, като поднови опасенията за дефлация чрез шока за печалбите на банките“, коментира той.

Възможно е и доходността по държавните облигации да стане отрицателна, което вече е факт в Япония, и това още повече да натежи на очакванията за инфлацията, посочва Ройтерс.

Част от проблема е как централните банки разчитат не особено прецизния свят на инфлационните очаквания и дали наблюдението им през призмата на държавните облигации все още е адекватно в среда на негативна номинална доходност.

Редица измерители дават информация за бъдещата инфлация като сравняват номиналните доходности с тези по т.нар. защитени облигации, които гарантират възвръщаемост без значение какъв е ръстът на потребителските цени.

Любим инструмент на ЕЦБ е т.нар. петгодишен изравняващ темп за пет години напред, който измерва средната инфлация между 2020 и 2025 г. Този индекс рисува наистина тревожна картина за доверието в ЕЦБ и способността й да върне ръста на потребителските цени на желаното ниво. От последното понижение на депозитната лихва през декември темпът се понижи с 45 базисни пункта до 1,36% тази седмица. Няма сигнали, че нагласите ще се подобрят въпреки стабилизирането на цените на петрола миналия месец и очакванията за още стимули.

Скот Матър, главен инвестиционен директор в глобалния облигационен фонд Pimco, посочва, че може да има изкривяване на дълговите пазари, обвързани с инфлацията, когато номиналната доходност е близо до или под нулата и същевременно компонентите на инфлацията и остатъчните реални доходности се понижават.

„Има граници доколко инвеститорите ще продължават да кредитират при такива отрицателни реални доходности. Когато продължително понижаваш номиналните доходности, оказваш натиск и върху очакванията на пазара“, казва Матър.

„Ако го нямаше дълговия пазар, който играчите в реалната икономика да следят, вероятно очакванията им за инфлацията нямаше да се влошават. Но на тях постоянно им се напомня какво очакват дълговите пазари, защото самите централни банки са обсебени от тях“, смята Матър.

Въпреки че няма консенсусен индекс за очакванията на домакинствата в еврозоната, проучванията посочват, че те са близки до тези на пазарите.

И все пак някои анализатори посочват, че очакванията за инфлацията, базирани на пазарите, са подкопани от липсата на търсене на защитени продукти в настоящата дефлационна среда.

„През последните пет години базисната инфлация беше най-добрата прогноза за разликата между номиналните доходности и тези по т.нар. защитени облигации“, казва Дариуш Мирфендерески от HSBC.

“Това изглежда странно, защото тя отразява миналото, не прогнозите, но всъщност става въпрос за психология. Най-голямото е търсенето на продукти, свързани с инфлацията, когато реализираната инфлация расте“, посочва той.

Това е и една от причините, поради която ЕЦБ може да не обърне внимание на мрачните нагласи и да изчака политиките й да достигнат до реалните цени.

Автор: Радина Колева, редактор Деляна Петкова, Инвестор

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...