Начало | Общество | Култура | Легендата за мартеницата датира от 1 300 години по българските земи

Легендата за мартеницата датира от 1 300 години по българските земи

пижо и пенда 1

Легендата за мартеницата и по какъв начин тя е свързана с произхода ни?

-Известно е че мартеницата е типично и единствена българска традиция.
-Тази традиция не е прекъсвала вече повече от 1300 години в Дунавска България но не възниква тук.
-Мартеници са широко разпространени и в някои части на днешна Румъния, Македония, Гърция, Сърбия, Албания – из всички части на Българската Етническа Територия и поселения.

пижо и пенда 2Първи Март е един от най-мистичните наши празници. Всички го празнуват, но малцина знаят какво точно символизира този прастар обичай… Една от най-разспотранените легенди у нас, адаптирана по редица народни песни, гласи известната история за дъщерята на Кубрат Хуба(ва), и гълъбът пренесал бяло-червен конец до Аспарух. В легендата разбира се има известна истина, защото има песни пеещи за наш Цар превел ни в тези земи, и сестра му… След легендата ще илюстирам и една от тези песни. Идеята за птицата донесла вест от далечни роднини, обяснява напълно защо старите хора са вярвали че когато се види първият щъркел(известие за идването на топлите дни) то мартеницата трябва да се свали…

Легендата за Мартеницата във съвременна интерпретация, и една от песните от Ведата запасана от Веркович:

Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, за да бъдат силни и да не ги пречупят както става с пръчките ако ги вадят една по една от сноп.

Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали българите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите.

Канските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария Кан и се разделили търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по различни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят нова земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват. Четиримата братя потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на врага.

Не след дълго при Хуба долетяла очакваната птица, която имала златен конец на крачето. Както получили тази радостна вест Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите около Дунав. Не знаели точно накъде да поемат, само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето й. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.

Хан АспарухАспарух посрещнал на Хуба и Баян и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. Така с победоносната си войска дал началото на новата българска държава. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото по- голям ни прави по- силни.

В народните песни съществуват и други фолклорни мотиви за създаването на мартеницата. Една от тях е че когато първите хайдути излезли на борба рано през Март се закичили с Мартеници като белият цвят символизирал свободата, а червеният – кръвта която ще трябва да се пролее за да се постигне целта. Тези песни са исторически верни със малкото изключение че мартеници е имало и преди Хайдутите.. В тази връзка и преди Кубрат.

Мартениците са разбпространени в част от пред-зороастрииският ирански свят. Днес те са видоизменени от зороастризма в обряда Кощи… Единствено у малкото племе на Калашите живеещо в непостредствена близост до центъра на страната Бактрия, мартениците са запазени и до днес. Според български етнографи… “най-интересният обичай е правенето и киченето с мартеници. Вечерта срещу Първи Март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла вълнена прежда.Мартениците се връзват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодните дръвчета, на малките кончета, телета, агънца.”

Именно по плитките на момите всеки Март, Калашите връзват мартеници… 

Момичетата от племето Калаши се закичвали с мартница на плитка коса, а  ПИЖО и ПЕНДА – НЕславянски а Български имена.

 

 

 

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...