Анонимните или Дигиталната армия без генерали

Може ли глобалното движение на „Анонимните“ да стане нов съюзник във войната срещу тероризма

Джейк Дейвис, познат в мрежата като Topiary, е слаб младеж на 23 години. Ако го срещнете на улицата, едва ли ще предположите, че в годината, в която навършва пълнолетие, е осъден на три години затвор за киберпрестъпления във Великобритания. Впоследствие Дейвис е пуснат под гаранция и към днешна дата е един от малкото хакери от редиците на „Анонимните“, чиято самоличност е разкрита.

Движението „Анонимните“ се ражда по-скоро случайно преди около десет години и с времето прераства в нещо повече от „струпване на свободни електрони“ в мрежата. Вместо да извършват хакерски атаки безпричинно, членовете му започват да популяризират и да защитават най-различни каузи. Как обаче избират мишените си? Предизвикват ли осезаема промяна с действията си, или просто шумно изразяват своето мнение? Могат ли техните действия да разтърсят света така, че за това да разберат и всички хора извън „дълбокия интернет“ (тоест, най-общо казано, всичко онези сайтове, които можете да намерите през Google и до които имат достъп обикновените потребители – бел. авт.)?

Какво се крие зад маската

В началото движението на „Анонимните“ няма претенции да се бори за каузи. Историята му започва през 2003 г. от форума 4chan, където хакери се организират, за да тормозят интернет потребителите в чатове и форуми. В те началото са просто „тролове“ и хулигани в мрежата. Основното им занимание е да блокират достъпа на други потребители или да разпращат фалшиви съобщения. Минават години, преди момчетата и момичетата с хакерски умения да се обединят зад голям проект с по-идеалистична цел. През 2008 г. обаче се появява първият им общ враг – Църквата на сциентолозите. Поводът е изтекло в мрежата видео на актьора и виден сциентолог Том Круз, което църквата настоява да бъде свалено от интернет. „Анонимните“ разчитат това като цензура и използват не само интернет, за да атакуват сектата, но и излизат по улиците, за да протестират. На тези протести за първи път използват и маските на Гай Фокс, с които те са така известни в публичното пространство.

Маските имат и съвсем практическа функция – да прикриват лицата на „Анонимните“ по време на изявите им. Според Галина Михайлова, която се занимава с изследване на хактивистите в Texas State University в САЩ, една от причините за анонимността им е, че тя позволява на движението да обхване по-широк кръг от хора, които иначе не биха взели участие. Скритата самоличност гарантира и равенството между членовете на „Анонимните“. Според Михайлова основните цели на групата са да бъдат активни граждани, да осъществяват позитивна промяна в света и да са опозиция на всичко, което е „неправилно“. Последното, разбира се, е доста субективна гледна точка.

Основните оръжия на „Анонимните“ досега са две: DDoS атаки, при които блокират сайтове чрез претоварване с фалшив трафик, и web defacement, при който се променя съдържанието на поразените интернет страници. „Целта на двете оръжия е да се привлече негативно внимание, като се ограничи достъпът до сайтовете“, коментира Албена Спасова, председателка на управителния съвет на Международната академия за обучение по киберразследвания. „Анонимните“ станаха по-известни, когато беше арестуван основателят на Wikileaks Джулиан Асанж. Тогава различни групи, които се обявяваха за „Анонимни“, започнаха да атакуват с DDoS атаки различни финансови институции – тези, които ограничиха финансовия ресурс на Уикилийкс“, отбелязва Спасова. Освен че самият той беше хакер, Асанж в онзи момент символизираше борбата за свободен достъп до правителствена информация.

Мишените на „Анонимните“ обикновено са свързани с конкретен повод. За да привлече гнева им, дадена организация, политик или обществена фигура трябва да наруши техните разбирания за света. Въобще атаките на хактивистите са реакция на някаква несправедливост, обяснява Галина Михайлова в своето изследване. Наскоро например кандидатът за президент на САЩ и мултимилионер Доналд Тръмп ги предизвика с изказването си, че мюсюлманите не трябва да бъдат допускани в САЩ. В отговор „Анонимните“ атакуваха сайта муtrumptowerny.com чрез DDoS атака. Така те се опитаха да се привлекат внимание към позицията му, която разделя обществото и нарушава правата на някои негови членове.

На фронтовата линия

И ако доскоро правителствата разглеждаха хакерския колектив като огромна заплаха за сигурността, 2015 г. донякъде преобърна това разбиране. След двете терористични атаки в Париж – първо срещу офиса на сатиричния вестник Charlie Ebdo през януари, а после и срещу стотици жители на френската столица през ноември, терористичната организация ИДИЛ също попадна в прицела на онлайн войнството.

„Анонимните“ започнаха кибератаки срещу групировката, която контролира огромни части от Сирия и Ирак, чрез сваляне на техни профили в социалните мрежи (особено такива, които се използват за пропаганда и вербуване на членове), както и чрез блокиране на техни форуми и сайтове в „дълбоката мрежа“ – онази част от интернет, която е недостъпна през търсачките и до която се стига чрез криптирана комуникация. Алекс Кразодомски-Джоунс, изледовател от Центъра за анализи на социални медии към аналитичния център Demos в Лондон, смята, че освен насилието посегателството върху свободата също е стимул на „Анонимните“ да застанат срещу ИДИЛ. „Ако има един принцип, който ги обединява, това е свободата на изразяване в интернет и опитите на ИДИЛ да смаже свободата на словото ги направиха техен враг“, коментира Джоунс пред „Капитал“. Въпреки че хактивистите са доста ефективни в премахването на хостинг сайтове, това е все още „безкрайна игра на повърхностни решения, които никога няма да са достатъчни“, заключава обаче той.

Но някои опити на „Анонимните“ да блокират онлайн дейностите на ИДИЛ сами по себе си могат да бъдат проблем, смята Спасова. Когато определен профил, който се използва за пропаганда, е хакнат и свален, това може да попречи на разследването, което правителствата провеждат. „Понякога определена страница може да е нарочно оставена да стои, независимо че си постига пропагандната цел, за да може да се види кой точно стои зад нея“, смята Албена Спасова. По същия начин стоят нещата с финансите – вместо „Анонимните“ да опитват да блокират по някакъв начин сметките на ИДИЛ, по-добра идея е да се използва информацията, която имат, за да се проследят източниците. „Ако се знае, че една банкова сметка принадлежи на терористична група, тогава си има начин финансовите авоари да бъдат замразени. Има групи за финансово разузнаване… един от начините за разследване е, като се следват парите“, добавя Спасова.

Това поставя някои правителства в шизофреничната ситуация едновременно да са на страната на хактивистите и срещу тях. Възможността да се обединят и да работят заедно срещу ИДИЛ звучи странно, но не и невъзможно, смята Хърбърт Лин, експерт по киберсигурност от Центъра за международна сигурност и сътрудничество към Станфордския университет. „Един голям проблем е въпросът кой точно ще е говорител на „Анонимните“, отбеляза Лин пред „Капитал“.
Фактът, че сред хактивистите има хора с всякакви политически убеждения, ценности и произход, например би затруднил заемането на обща позиция при евентуални преговори с правителства. Алекс Кразодомски-Джоунс е още по-скептичен: „Мисля, че в крайна сметка действията на правителствата на САЩ и Великобритания срещу свободата в интернет означават, че „Анонимните“ и правителствата никога няма да се съюзят.“ Все пак движението е не само символ на свободата, но и застъпва някои анархистки виждания за устройството на света. А тези принципи ги противопоставят изначално на държавните структури.

Трудно е също така да се предскаже в каква посока ще поемат „Анонимните“ в бъдеще именно заради липсата на йерархия и организация: всеки, който има желание, хъс и технически умения, може да води в техните редици битка с несправедливостите. Хактивистите са протестиращите на дигиталната ера, които донесоха със себе си някои промени. „Едно от нещата, които [„Анонимните“] промениха, е очакването, че правителствените тайни винаги ще останат такива“, обобщава Хърбърт Лин.

Автор: Мила Чернева, Капитал