Може ли работодателят да следи личната ви кореспонденция в офиса?

Миналата седмица Европейският съд за правата на човека определи (по делото Бърбулеску срещу Румъния) кога работодателите ви могат да следят телефонните ви разговори, имейли и интернет комуникация.

Изводите от това решение са:

1. Работодателите ви могат да ви забранят да говорите по служебните телефони или да използвате офис компютрите за интернет комуникация за лични нужди (Skype, Facebook чат).
2. Ако работодателите ви разрешават да ползвате служебните телефони или компютри за комуникация за лични цели, те следва да не ви подслушват или четат личната ви кореспонденция.
3. Ако има забрана да ползвате телефона и интернет в офиса за лични нужди, работодателят може да следи дали нарушавате тази забрана. Важно е обаче как се случва това. Следенето представлява намеса в правото ви на личен живот, което включва и защита на личната ви кореспонденция. Европейската конвенция за правата на човека изисква намесата да е необходима и пропорционална на преследваната от работодателя цел.

Накрая, ако ви уволнят за това, че ползвате служебния телефон за лични нужди, запомнете, че случаят не касае само трудовото право, но и правото ви на личен живот, което включва и защита на кореспонденцията.

Фактите по делото 

В компанията, за която работи, г-н Бърбулеску отговаря за продажбите. На служебния му компютър работодателят му е инсталирал Yahoo Messenger, по който той трябва да отговаря на запитвания на клиенти.
Работодателят е забранил да се използва Yahoo Messenger за лични съобщения. След като разбира, че Бърбулеску нарушава забраната, работодателят провежда разговор с него. Служителят отрича. Тогава работодателят проверява кореспонденцията. Установява, че има лична кореспонденция и уволнява Бърбулеску.

Европейският съд устави, че в този случай работодателят има право да следи дали забраната, наложена от него, се спазва. Следенето е било пропорционално на целта му, тъй като е целяло само за да установи дали има ползване на Yahoo Messenger за лични цели, т.е. обхвата на следенето е ограничено. Румънските съдилища справедливо са балансирали между правото на г-н Бърбулеску за защита на личния му живот и кореспонденция и интересите на работодателя му.

Коментар 

Правото на защита на личния живот и кореспонденцията стана много важно в дигиталната епоха. На работното ви място това право може да бъде засегнато по различни начини. В някои случаи работодателят ви може просто да е любопитен с кого и какво си пишете, а в други – да научава за вас лични неща, докато следи за компютърната сигурност на офиса или дали работите. (Преди седмица във Великобратиния беше огласено, че вестник Daily Telegraph е инсталирал сензор на компютрите на журналистите си, за да следи дали те са на бюрата си. Разгоря се спор дали тази намеса в личния живот е пропорционална.)

Работодателите трябва да спазват законите за следене на електронна комуникация (в България това е законът за електронни съобщения) и международното право. Като минимум, ако работодателите следят комуникацията, те трябва да приеме правила за това, както и да уведоми служителите си. Целите, за които може да бъде провеждано следенето, трябва да са огласени, тъй като от тях зависи оценката за необходимост и пропорционалност на всяко конкретно следене.

Източник: Капитал