„Първата индустриална революция впрегна водата и парната енергия, за да механизира производството.
Втората използва електрическата енергия, за да създаде масовото производство.
Третата използва върху електрониката и информационните технологии, за да автоматизира производството.
Сега Четвъртата революция стъпва върху Третата, дигитална революция, която тече от средата на миналия век. Новата се отличава със сливане на технологиите, което замъглява линиите между физическата, дигиталната и биологическата сфери“. Това пише в статия за Foreign Affairs Клаус Шваб, създател и председател на швейцарската организация World Economic Forum.
Тя организира ежегодния световен икономически форум в Давос. Срещата на глобалните политически и икономически лидери и визионери започва в сряда, 20 януари. Една от основните теми е Четвъртата индустриална революция.
Промените
Според Шваб има поне три причини да се говори, че промените в днешния свят са нова революция, а не продължение на Третата. Това са бързината, с която се променят начинът на производство и потребление, обхватът на промените и системното им въздействие.
В резултат на това възможностите пред милиарди хора, притежаващи електронни устройства с невиждани досега способности за обработка, съхранение и достъп до познание, са безгранични. Всички тези възможности ще бъдат умножени от пробивите в развиващи технологични сектори като изкуствения интелект, роботиката, интернет на нещата, автономните превозни средства, триизмерното принтиране, нанотехнологията, биотехнологията, материалознанието, съхраняването на енергия и квантовото изчисление.
Така например, изкуственият интелект вече ни заобикаля отвсякъде, от самоуправляващи се автомобили и безпилотни самолети до виртуални асистенти или софтуер, който превежда текст или инвестира парите ни. В последните години вече виждаме впечатляващ напредък в областта на изкуствения интелект, като все по-голямата изчислителна мощ или събирането на огромни масиви от данни, от софтуера, използван за създаването на нови лекарство до алгоритми за предвиждане на културните ни интереси.
Предизвикателства и възможности
Подобно на предходните индустриални революции, и Четвъртата има потенциала да умножи глобалните доходи и да подобри качеството на живот за хората по света. До момента онези, които са се възползвали най-много от нея, са хората с достъп до дигиталния свят. Технологията и докарала до тях нови продукти и услуги, които увеличават ефикасността и качеството в личния ни живот. Днес можем от разстояние да поръчаме такси, да резервираме самолетен билет, да купим даден продукт, да преведем пари, да слушаме музика, да гледаме филм или да платим за игра.
В бъдеще технологичните нововъведения ще направят чудо в икономиката на потреблението. Цената на транспорта и комуникациите ще падне, логистиката и глобалните вериги на доставка ще станат по-ефективни, а цената при търгуване ще падне. Това ще открие нови пазари и ще поведе нагоре икономическия растеж.
В същото време революцията може да засили неравенството, най-вече заради способността си да разруши традиционния пазар на труда. Изместването на работници от машини може да увеличи пропастта между възвръщаемостта в капитала и в труда. От друга страна, има вероятност също изместването на работници от технологии да доведе до увеличаване на безопасните и високоплатени професии.
Към настоящия момент не можем да предвидим кой сценарий ще се случи, посочва Шваб. Историята обаче учи, че развоят на тази революция ще бъде съчетание от двата сценария. Въпреки всичко съм убеден в едно, продължава авторът. В бъдеще талантът в много по-голяма степен от капитала ще бъде критичен фактор за производството. Това ще доведе до все по-голямо разделение на пазара на „ниско образован и следователно – ниско платен“ дял, и „високо образован, затова високо платен“ дял. Занапред това разделение ще причинява социално напрежение./ Капитал