Четвърта-власт.онлайн истинските новини Четвърта-власт.онлайн
Юрий Асланов, директор на социологическа агенция АФИС; бивш член на Националния съвет на БСП, пред „24 часа“
– Има ли опасност от мултикултурална криза у нас като в Германия, Франция, Белгия, г-н Асланов?
– За такива мащаби и от такъв характер – не. България не е привлекателно място за мигрантите и още дълго време няма да бъде. Рисковете за страната са от друг характер. Ако европейските държави започнат да затварят границите си, бежанската вълна може да се пренасочи. Турция също може да отпусне „хватката“ на буферната зона и България да се превърне в транзитна територия за преминаване на големи бежански потоци. Ние нямаме нито капацитет,нито ресурси
да издържим на подобен натиск. България е крайно уязвима и зависима от ситуацията извън нея. Тоест зависима от фактори, които не може да контролира и управлява.
– Питам ви, защото ваши колеги социолози и експерти вече открито говорят за „народно опълчение“ срещу мигрантския поток. Основателно ли?
– Както казах, на този етап – не. Онова, което трябва да тревожи нашето правителство и трябва да обединява политическите сили, е търсенето на колективно европейско решение, в което България да не се впише като жертва, а като участник.
– Европейският съюз се разпада, проектът Шенген умира – това са само част от апокалиптичните версии пред напора на араби и афроамериканци към Стария континент. Какво може да ги спре?
– За тези неща трябваше да се помисли по-рано,защото за цялостни решения вече е късно. Ясно, че ще трябва да се направят някакви компромиси с Шенгенския проект и това е нещо, което трябва много бързо да започне да се дискутира между европейските правителства. Ако не се предюприемат много бързи и ефикасни мерки, европейският проект като цяло може да се разпадне и да се прекрати.
– Може ли бежанска експанзия към България да ускори създаването на ултранационалистически формации у нас?
– Европа в своята история се е изправяла и пред по-трудни ситуации и по различен начин е успявала да се измъкне от тях. Европейската цивилизация е достатъчно развита, за да намери решение и на сегашния си проблем, но цената, която ще плати, може да е много тежка. Един такъв проблем е перспективата за възраждане на ултранационализма, на фашизма. В България това няма да се случи, първо, защото никога не се е случвало, второ, защото България не е измежду най-засегнатите от кризата държави. Но това, което може да стане в държавите от северозападна Европа и не само там, при всяко едно положение ще засегне и нас.
– Каква ще е траекторията на успеха сред доайените в тази част от политическото пространство – Патриотичен фронт и „Атака“?
– Руско-турският конфликт дава предимство на „Атака“, бежанската криза – на ВМРО. Доколкото влиянието на бежанската криза е по-слабо изразено,за момента „Атака“ печели по-добри позиции.
– Сред любопитните сюжети напоследък е този с лидерството в ДПС. Как ще се развие?
– Едва ли някой е наясно докъде може да се стигне, но на този етап с по-висока категоричност може да се твърдят две неща. Първо, че Доган запазва контрола си върху поведението на ДПС и, второ, че ДПС ще понесе някакви щети от разцеплението, но те няма да намалят тежестта и влиянието, които движението има във вътрешната политика на страната.
– Разцеплението в редиците на една от най-сплотените формации у нас ще я отмести ли от третото място в българската политическа карта?
– Това с второто, третото и прочее места вече се превръща в твърде неустойчива и неясна класация, защото не зависи от силата или слабостта на точно определена формация. ДПС може да запази третото си място, а може и да се изкачи на второ, ако кризата в БСП продължи да се задълбочава. В същото време, ако ГЕРБ неочаквано се срине под напора на извънредни събития и ситуации, както стана в началото на 2013 година, позициите и на БСП, и на ДПС може неочаквано да се подобрят. При тази динамика още е рано за прогнози.
– Тези дни се заговори за преминалия в опозиция Радан Кънев, който готви създаването на нова политическа формация. Има ли шанс за успех на президентските избори?
– Нека първо да видим дали ще има такава формация. Ако има, каква ще е тя и тогава да правим изводи. Едва ли нещо ново, което произлиза от нещо старо може да има бърз и впечатляващ успех особено на предстоящите президентски избори, които са след броени месеци.
– Какъв ще е изходът от битката за поста държавен глава?
– Всичко зависи от това колко и кои ще са основните кандидати. При всяко едно положение предимство ще имат кандидатите на ГЕРБ и на БСП Но ако ръководството на БСП намери сили да излезе от кожата си и да разшири формата си, като предвиди обща игра с АБВ и други леви формации, шансовете на потенциалния кандидат на левицата не са за пренебрегване. Особено ако кандидатът на ГЕРБ отново е Плевнелиев.
– Ще има ли предсрочен парламентарен вот заедно с президентските избори тази година?
– Не вярвам в това, няма логика. Може да се случи само заради някакви извънредни местни или външни събития, които да поставят под въпрос стабилността на управляващата коалиция./ КРОСС
