Четвърта-власт.онлайн истинските новини Четвърта-власт.онлайн
Топъл януарски следобед. Чета собствената си книга и се чудя на акъла си. Довечера майка ще ни идва на гости. Влакът ще пристигне в пет.
Нора пречисти апартамента по всички канони на женската педантичност, след което ми крещя няколко минути. За съжаление не съм доразбрал някои от повелите ѝ от което на сутринта пак ми се развика: Как е възможно, идиот такъв, да разхвърляш един потник на общо три места?!
Гледам – вярно, снощи така съм го метнал в хола, че той е едновременно на стола, масата и дивана. Виси като черво на голям тревопасен бозайник. Любимата заминава бясна за работа – какво толкова, нали като стана пак ще го надяна.
Сега мисля как да отмъстя за викането. Сетих се. Събувам десния си чорап. Оглеждам го – вони като умрял пъп в старо сирене, а съм го облякъл сутринта. Със зъби му правя огромна дупка отпред (вкусът му е като на развален анус излязъл от друг анус).
Отивам да посрещна майка. Прегръдки, целувки, после влизаме вкъщи. След малко ключалката превърта и Нора се втурва към майка. Силно се стискат от радост. Любимата вижда чорапа – два от пръстите ми са се опулили на свобода. Замръзва.
Погледът ѝ е толкова шокиран, че ме е страх да не изпадне нещо от него. Постепенно потъмнява – очите ѝ се пълнят с хиляди отровни жлъчки. Иска да крещи с все сили, но знам, че няма да го направи пред гостенката. Мисията е извънредно успешна.
Докато майка се мие, Нора хвърчи към гардероба. Навръщане чувам как тихите ѝ стъпки приближават с грохот. Носи ми нови чорапи, а аз с усмивка се преобувам.
Вечерта ядем и пием с весел разговор. Става време за лягане. Нора ме финтира, казвайки, че двете ще спят в спалнята – за мен остава дивана. Отново сам, но поне ще си влея от 12-годишния „Чивас“ дето ми го подариха за рождения ден.
Сипвам си малко, защото го пестя. Паля цигара, отпивам сочна глътка… Ужас… Не може да бъде… Пак пробвам… Исусе, това не е скъпо шотландско уиски, това е някакъв „Алтай“. Веднага загрявам – Нора ми е изхвърлила уискито и е напълнила бутилката с лимонада тип „Етър“.
Каква безсърдечност само – полудявам. Гняв, гняв, гняв. Миличкото ми то уискенце, къде ли си сега патенце, какво правиш златно мое зайче… Дано го е дала на някое детенце отличник, но не… сто процента го е изляла в канала.
Сипя закани на ум, ще види тя – ще ѝ направя тъпи деца, няма да си къпя краката един месец, ще стана педал – точно така – педал ще стана… от тая вечер съм обратен и като правим секс ще си мисля за дядо Генчо от петия.
Лягам, а котката Ивелина облизва мъжката ми сълза. Сънят не идва. Ивка ме гризе по ухото, издавайки тъжни звуци, а после ме тупа с ръчичка да се наместя както на нея и е удобно.
Към четири съм заспал. Сънувам как с меч храбрата огнена вода се бие с някаква дамска превръзка в канализацията, но после героично попива в нея – каква жестокост само.
Ставам рано безпомощен и унил. Къпя се (при мен едно къпане трае, колкото три премигвания на млада катерица). Правя кафе (мислех да олея навсякъде, но и без това олях).
Жените се събуждат. Майка притеснено казва, че изглеждам болен. Заставам срещу Нора. В погледа ми има извънчовешка заплаха. Несигурно отстъпва няколко крачки, а после се втурва към килера. Носи буркан. Истина ли е?! Запазила ли го е?! Отвинтвам капачката и отпивам… божествено (има лек дъх на лютеница, но няма проблеми).
„Обичам те.“ „И аз те обичам.“ Щастливи сядаме в кухнята хванати за ръце. Майка ми откъртва един хубав селски шамар – бях забравил, че в нашето семейство е забранено пиенето на концентрат преди девет сутринта.
Жените носят много на майтап, те харесват в нас само две неща – пръчковидния израстък и чувството за хумор. Как иначе може да обичат космат индивид, който ако не мисли за мач, пиене или секс, изобщо не мисли.
Друго е да ги злепоставиш (особено пред близки хора). Тогава стават отмъстителни и помнят като паметник на бухал.
Автор: Никола Крумов
