Варненският кръстоносен поход

Варненският кръстоносен поход (1 януари 1443–10 ноември 1444) е последният кръстоносен поход, който кулминира в Битката при Варна на 10 ноември 1444 г.

Ранни боеве

На 1 януари 1443 г. папа Евгений IV издава кръстоносна була. В началото на май е докладвано, че „турците са в лошо състояние и би било лесно да бъдат изгонени от Европа“. Обявена е война срещу султан Мурад II в диета на Буда на Цветница 1443 г. и с армия от 40 000 мъже, повечето унгарци, младият полско-унгарски монарх Владислав III, с главен командир Янош Хуняди под него, прекосява Дунава и превзема Ниш и София.

Кръстоносците нападат в средата на октомври. Те правилно очакват че Мурад няма да може бързо да мобилизира армията си, която се състои главно от спахии, които трябва да съберат реколтата, за да платят данъци. Опитът на Хуняди в зимните походи през 1441-1442 добавя към предимството на кръстоносците. Те имат също по-добри доспехи, които често правят турските оръжия безполезни. Мурад не може да разчита на предаността на войските си от Румелия и има трудности да се противопостави на унгарската тактика.^[2]

Битката при Ниш

В Битката при Ниш кръстоносците побеждават и принуждават Касим паша от Румелия и неговия съкомандир Турахан бей да избягат в София, за да предупредят Мурад за похода. Двамата изгарят всичките села по техния път в опит да изтощят кръстоносците в тактика на изгорена земя. Когато пристигат в София, те съветват султана да изгори града и да отстъпи през планинскките проходи, където по-малката турска армия няма да е в толкова трудно положение.

Битките при Златица и Куновица

Скоро след това става много студено и следващата битка, се води в снега при Златишкия проход малко преди Коледа 1443 г. Кръстоносците са победени. В похода им към дома обаче те нападат от засада и побеждават преследваща ги войска в Битката при Куновица, където Махмуд бей, зет на султана и брат на великия везир Чандарли Халил паша, е пленен.^[2] Мурад междувременно се връща гневен и отчаян от ненадеждността на войските си и хвърля Турахан бей в затвора, обвинявайки го за неуспехите на армията си и за пленяването на Махмуд бей.^[2] Четири дни след Битката при Куновица кръстоносците достигат Прокупле. Георги Бранкович предлага на Владислав и Хуняди да останат в сръбски крепости през зимата и да продължат похода си срещу турците през пролетта на 1444 г. Те отхвърлят предложението му и се оттеглят. През януари 1444 г. достигат Белград, а през февруари пристигат в Буда, където са посрещнати като герои.

Предложение за мир

Мурад имал голямо желание да сключи мир. Сестра му го моли да получи освобождаването на мъжа ѝ Махмуд, а жена му Мара Бранкович, дъщеря на Георги Бранкович, добавя към натиска. На 6 март 1444 г. Мара изпраща пратеник при Бранкович и техният разговор започва с преговори за мир с Османската империя.^[2]

Между юни и август 1444 г. се състоят преговори за мирен договор, първо в Адрианопол, след това в Сегед, където договорът е сключен на 15 август. Но кръстоносците не са напълно заинтересовани от мирен договор, особено с убеждаването от Чезарини за продължаване на похода. Кардиналът намира решение, коетo позволява и ратификацията на договора и продължаване на похода.

Последици

В отстъплението след Битката при Варна мнозина кръстоносци получават измръзвания и умират в малки последвали битки, а повечето европейски пленници са убити или продадени в робство. Унгария отново изпада в гражданска война докато Хуняди е избран за регент на малолетния Владислав Постум през юни 1446 г. Поражението на похода при Варна води до пълно поглъщане на територията на България от Османската империя, която е подложена на мощна турска колонизация, а загиващата Византийска империя (от която е останал Константинопол и полуостров Морея) губи надежда за спасение, тъй като от всички страни, освен от морето, столицата е обкръжена от турски владения, простиращи се на стотици километри. Последният опит за спасяване на Византия е през 1448 г. на Косово поле, където Янош Хуняди търпи поражение. През 1453 г. Мехмед II завладява Константинопол, а няколко години по-късно и Сърбия, но османското настъпление към Централна Европа е спряно от Хуняди пред Белград през 1456 г. до 1521 г., когато Османската империя нахлува в Централна Унгария.