Начало | Общество | Обществен живот | Рождество на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос

Рождество на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос

РождествоРождеството на Иисуса Христа станало така: то станало след годежа на Преблагословената Му Майка, Пречистата Дева Мария с Иосиф, мъж праведен и вече стар (защото бил на осемдесет години).

Според свидетелствата на свети Григорий Нисийски и на свети Епифаний Кипърски, Пречистата Дева му била дадена като съпруга, за да съхранява той девството й и да се грижи за нея. Още преди да започнат да живеят заедно, се оказало, че тя е заченала в утробата си от Светия Дух.

Праведният Иосиф бил мним мъж на Мария, а в действителност бил пазител на посветената й на Бога девическа чистота и очевидец на непорочния й живот. Защото на Господа било угодно да укрие от дявола тайната на Своето въплъщение от пречистата Дева, и затова Той покрил девството на Майка Си със съпружество, за да не знае врагът, че това е тази Дева, за Която Исаия предрекъл: “ето, Девицата ще зачене” (Ис. 7:14).

За това свидетелства свети Атанасий, архиепископ Александрийски със следните думи:

“Иосиф е трябвало да послужи на тайнството, за да се слави Девата, като че имаща мъж, и за да остане скрита за дявола самата истина за нещата, тъй че той да не знае това, което има да стане, по какъв начин Бог ще благоволи да пре бивава с хората” (Слово на Рождество Христово).

И свети Василий Велики казва:

“Годежът с Иосиф е извършен за това, да се укрие от княза на този век (тоест дявола) въплъщението на Сина Божий” (Слово на Рождество Христово).

Същото казва и свети Иоан Дамаскин:

“Иосиф се сгодява за Мария като мъж, та дяволът, не знаейки за безмъжното Рождество Христово от Девица, да отстъпи, тоест да престане да подбужда Ирод и да подстрекава иудеите към завист. Защото дяволът още от времето, когато Исаия предрекъл, че “ето, Девицата ще зачене и ще роди”, зорко следял всички девици да не би някоя от тях да зачене без мъж и да роди, оставайки девица. Божият промисъл устроил годежа на Дева Мария с Иосиф, за да се скрият от княза на тъмнината и девството на Пречистата Богородица, и въплъщението на Бога Слово.”

Още преди извършването на съпружеската тайна, Пречистата Дева Мария се оказала непразна от Светия Дух и святата й утроба възраствала, вместявайки в себе си невместимия Бог. А бременността й започнала особено да се забелязва тогава, когато, след като изминало тримесечното й пребиваване при Елисавета, тя се върнала у дома си и Божественият плод вътре в нея възраствал с всеки изминал ден, а денят на раждането на младенеца Христос все повече и повече приближавал.

Като видял това, Иосиф бил в голямо недоумение и печал, защото мислел, че тя е нарушила обета на девството. В голямо смущение праведният старец казал:

– Как е могло да стане това? Аз не съм я познал и дори с мисъл не съм съгрешил против нея, а ето, тя е бременна. Уви, как се случи това? Кой я прелъсти? И какво да сторя, не зная. Да я изоблича ли като законопрестъпница, или да замълча заради срама, който тогава ще легне върху нея и върху мен? Ако я изоблича, тогава, разбира се, тя ще бъде убита с камъни по Моисеевия закон и аз ще се явя като че мъчител, който я е предал на люта смърт. А ако не я подложа на изобличение, ще имам част с прелюбодейците. Какво да сторя? Недоумявам. Ще я изпъдя тайно, нека върви където иска. Или аз сам ще избягам от нея в далечна страна, за да не видят очите ми този позор.

Размишлявайки така, праведният Иосиф се приближил до Дева Мария и й казал, както свидетелства за това свети Софроний, патриарх Иерусалимски:

“Мария, какво е това, което виждам в теб: зад честта ­ срамота, зад веселието ­ скръб; и вместо похвали, укор ми донесе; приех те непорочна от иерея в църквата, а какво виждам сега?” (Из службата на Предпразнество на Рождество Христово, тропар на първия царски час)

И свети Атанасий Александрийски повествува за същото така:

“Иосиф, като видял, че Дева Мария е заченала в утробата си, но като не знаел, колко е велико съкровището вътре в нея, в смущението си я попитал: “Какво се е случило с теб, Мария? Не си ли ти чистата Дева, възпитана в свещените притвори на храма? Не си ли ти тази Мария, която не искаше да погледне лицата на мъжете? Не си ли ти тази, която свещениците не можеха да уговорят да встъпи в брак? Не си ли ти тази, която обеща да съхрани неувяхнала розата на девството? Къде е чертогът на твоето целомъдрие? Къде е горницата, охраняваща девствената ти чистота? Къде е срамежливото ти лице? Аз се срамувам, а ти чувстваш дръзновение, защото скривам греха ти.”

Докато Иосиф й говорел всичко това, о, как се срамувала нескверната Агница, непорочната гълъбица, целомъдрената Дева, изчервявайки лицето си от тези Иосифови думи? Тя не смеела да му разкрие благовестието, което й донесъл Архангелът, и пророчеството, което изрекла за нея Елисавета, не смеела да стори това, защото се бояла да не се покаже тщеславна и обичаща похвалата. За това свидетелства и свети Атанасий, който влага в устата й следните думи към Иосиф:

“Ако сама започна да ти разказвам за себе си, ще ти се сторя тщеславна. Потърпи малко, Иосифе, и пастирите ще ти открият (истината) за мен.”

Само едно казала Дева Мария на Иосиф в отговор на недоумението му:

– Жив Господ, Който ме пази и досега в непорочно девство, защото аз не съм познала грях и никой не ме е докоснал, а това, което е в мен, е от Божието желание и по Божие действие.

А Иосиф, като човек, мислел по човешки и подозирал, че зачатието й е станало от грях. Но бидейки праведен, той не искал да я изобличи, а пожелал тайно да я отпусне, или (както е написано в сирийския превод) той намислил тайно да я остави, тоест да замине от нея някъде надалеч. И когато той помислил това, ето ангел Господен му се явил насън, казвайки:

– Иосифе, сине Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си.

Ангелът затова нарича Девата жена на Иосиф, за да опровергае мисълта му за прелюбодейство (понеже Иосиф мислел, че жена му е заченала от прелюбодейство). Ангелът като че ли казвал на Иосиф така: “Сгодената е твоя жена и не принадлежи на друг мъж.”

За това блаженият Теофилакт казва така:

“Ангелът нарича Мария жена на Иосиф, показвайки с това, че сгодената за него не се е осквернила с друг. А също и затова, заедно с девството да бъде почетено и законното съпружество.”

Така разсъждава и свети Василий Велики:

“Ангелът нарекъл Мария и Дева, и сгодена за мъж, та така и девството да почете, и брака да не укори. Девството било избрано като необходимо за светото рождение, а годежът, който е начало на брака, бил извършен по закона за това, за да не помисли някой, че раждането е произлязло от беззаконие, а също и за това, Иосиф да стане всякогашен свидетел на Мариината чистота, за да не бъде подлагана тя на упреци, че уж е осквернила девството си. Тя си имала (в лицето на Иосиф) годеник, който бил свидетел и пазител на живота й” (Слово на Рождество Христово).

Ангелът казва на Иосиф: “Не бой се да приемеш Мария, жена си”. Тези думи означават:

“Приеми жена си, според годежа, и девицата, според обета й, даден на Бога (така обясняват свети Григорий Нисийски и блажени Иероним), защото тя е първата девица от израилския народ, която е обещала на Бога да запази девството си неосквернено до самата си кончина. Не бой се, защото заченалото се в нея е от Духа Светаго. Тя ще роди Син, и ще Му наречеш името, ще наречеш името като баща, макар че не си участвал в зачеването Му; защото за бащите е обичайно да дават имена на децата си, както и Авраам е назовал своя син Исаак (Бит. 21:2). Така и ти, макар че не си природен, а само мним баща на Младенеца, ще Му послужиш по бащински, като Му наречеш името.”

Блажени Теофилакт от името на Ангела казва на Иосиф така:

“Макар че не си имал никакво участие в зачеването на Младенеца, аз искам да ти дам този сан (бащинския), за да Му наречеш и името; ти ще Му назовеш името, макар че Той не е твоя рожба; така ти ще Му сториш това, което е свойствено за бащата. А кое е името? Иисус, което значи Спасител, защото Той ще спаси народа Си от греховете му.”

Като станал от сън, Иосиф направил така, както му наредил ангелът Господен, и приел жена си, сгодена за него, която била непорочна Девица, посветена на Господа чрез обета за девство, и Майка на Владиката, заченала Спасителя на света от Духа Светаго. Той я приел като своя годеница, въздавайки й с любов голяма чест, като на Господня Девица, служейки й с благоговение и страх, като на Майка на Спасителя.

“И не познаваше я, докле тя роди” (Мат. 1:25), тоест (според изяснението на Теофилакт) никога не я познал като жена. Защото как би могъл той, бидейки праведен, да познае тази, която му била дадена от храма Господен не за брак, а за опазване на девството й под вид на брак? Как би могъл да се докосне до девицата Господня, която била обещала на Бога вечно девство? Как би могъл да се докосне до Пренепорочната Майка на своя Господ и Създател? А това, че Евангелието казва: “докле тя роди”, представлява обичаен начин на изразяване на Писанието, което употребява думата “докле” в смисъл на безкрайно време.

Защото и Давид казва: “Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти” (Пс. 109:1). Тук мисълта не е тази, че Господ – Син само дотогава ще седи отдясно на Господа – Отца, докато Той не положи враговете Му в подножието на нозете Му; но тази, че и след като враговете Му бъдат покорени под нозете Му, Господ – Син още по-преславно ще седи, като Победител, в безкрайните векове.

Подобно на това и за свети Иосиф се пише: “не познаваше я, докле тя роди” (Мат. 1:25), не в смисъл, че той после уж я бил познал, както мислели някои еретици, каквото учение е чуждо на Православната църква; но в този смисъл, че след раждането на такъв Син, Който бил въплътен Бог, и след толкова велики чудеса, станали по време на раждането Му, на които Иосиф бил очевидец, този благочестив старец не само не смеел да я докосне, но и дълбоко я почитал, както роб господарката си, служейки й със страх и трепет, като на Божия Майка.

За тази дума “докле” свети Теофилакт пояснява:

“За Писанието е обичайно да говори така, както казва то и за потопа: “врана(та)… отлиташе и прилиташе (в ковчега), докле изсъхна земята от водата” (Бит. 8:7), а враната после не се върнала.

И Христос казва: “Аз съм с вас през всички дни до свършека на света”  (Мат. 28:20). А нима след свършека на света Той не ще бъде с нас? Напротив, тогава, в безкрайните векове, Той още повече ще бъде с нас.

Така и тук се казва: “докле тя роди”, тоест, че Иосиф не е познал Пресветата Дева нито преди раждането, нито след раждането на Христа, подобно на това, както и Господ ще бъде неотстъпно с нас и докато свят светува, и след свършека на света. А и как би могъл Иосиф да докосне Пречистата Дева, след като е узнал за неиказаното раждане на Спасителя от нея?”

Непорочното девство на Пречистата Богородица и след рождеството на Спасителя се открива ясно и от това, че когато Иосиф започнал да се съмнява относно бременната Девица и дори си мислел дали тя не е лишена насилствено от девството си, тогава ангелът му се явил и нарекъл Мария негова жена: “не бой се (казал той) да приемеш Мария, жена си” и с това опровергал съмнението му за прелюбодейство.

А когато същият ангел се явил на Иосиф вече след Рождеството Христово във Витлеем и в Египет, и когато този праведен старец вече получил откровение за Мариината чистота и за Богомладенеца, заченат от Светия Дух, тогава ангелът вече не нарича Пречистата Дева Мария негова жена, а само Майка на Родения, защото в Евангелието пише така: “А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: “стани, вземи Младенеца и майка Му (а не “жена ти”), и бягай в Египет” (Мат. 2:13). И в Египет ангелът отново казва на Иосиф: “стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева” (Мат. 2:20), явно показвайки с това, че той насочвал Иосиф не към брак, а към служение на Младенеца и на Майка Му.

И така, не само че Иосиф не познавал Мария като своя жена дотогава, докато тя родила своя първороден Син, но и след раждането на Богомладенеца тя останала нетленна Дева, както всички велики църковни учители единогласно свидетелстват за това.

* Този разказ се съдържа в апокрифното Евангелие на Иаков, т.н. “Първоевангелие на Иаков”, в 15 и 16 глави. Той е повторен и в много други апокрифни съчинения, например в “История на раждането на Мария и детството на Спасителя”, макар с някои изменения.

Разказва се и това*, че по времето, когато Пресвета Дева Мария вече била заченала в утробата си, един от книжниците, на име Анин (вече след явяването на ангела на Иосиф), като дошъл в дома им и като видял бременната Девица, бързо отишъл при първосвещеника и при целия синедрион и им казал:

– Този дърводелец Иосиф, когато вие наричахте праведен, е извършил беззаконие: той тайно е обезчестил и осквернил Девицата, която му беше дадена от храма Господен, за да я пази, и ето, тя сега е заченала в утробата си.

Изпратените от първосвещеника слуги отишли в Иосифовия дом и намерили Мария бременна, както им казал онзи книжник. Те я хванали заедно с Иосиф и ги завели при първосвещеника и при целия синедрион. А първосвещеникът казал на Дева Мария:

– Забрави Господа Бога ти, възпитаната в Светая Светих, получавалата храна от ангелски ръце и слушалата ангелско пение! Какво е това, което си сторила?

А тя с плач казала:

– Жив Господ, Бог мой, чиста съм и мъж не познавам.

След това първосвещеникът казал и на Иосиф:

– Какво е това, което си сторил?

Той отговорил:

– Жив Господ, Бог мой, чист съм от нея.

А първосвещеникът му казал:

– Тъй като ти не преклони главата си под крепката Божия ръка, за да бъде благословено потомството ти и тайно от синовете Израилеви се смеси с Девицата, посветена в дар на Господа, затова двамата с нея трябва да изпиете горчивата вода, що докарва проклятие, за да разкрие Господ греха ви пред всички.

А от Бога чрез Мойсей бил установен такъв съд, както пише за това в 5-а глава на 4-ата Моисеева книга (Числа): ако някой мъж или някоя жена бъдат заподозрени в прелюбодеяние и не открият истината за себе си, на такива в храма Господен им се давала клетвена вода при специални свещенодействия и при специален чин. И след изпиването на тази вода Божият съд извършвал някакво изобличително знамение над извършилите прелюбодеяние, с което знамение ставало явно извършеното беззаконие. С такава именно вода първосвещеникът по подобаващия чин напоил отначало Иосиф, а после Мария, и над нея не се извършило никакво изобличително знамение, тъй че народът се чудел на това, че грехът им не се открива. Тогава първослещеникът им казал:

­ Щом Господ Бог не яви греха ви, идете си с мир.

И ги отпуснал. А Иосиф, като взел Дева Мария, отишъл у дома си, радвайки се и славейки Бога Израилев.

След това излязла заповед от кесария Август да се направи преброяване по цялата земя, и всички отивали да се записват, всеки в своя град. Тръгнал и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, града Давидов, наречен Витлеем, понеже произхождал от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която била бременна.

Икона 1
Пътуване към Витлеем.
Мозайка от XIV в. от XIV в. в Църквата “Иисус Христос Спасител в Хора”, Истанбул.

Витлеем е малък град, недалеч от Иерусалим, в южна посока; разположен край пътя, който води към планинската страна, към Хеврон, свещеническия град, където се намирал домът на Захария и където Пречистата Дева, след архангелското благовестие, посетила и поздравила Елисавета, майката на Предтеча. По такъв начин Витлеем е разположен на средата на пътя между Иерусалим и Хеврон, а от галилейския град Назарет той е на разстояние три дни път или малко повече.

Витлеем се нарича град Давидов, защото в него се родил Давид и в него бил помазан за цар; там е умряла Рахил, там е и гробът на Иесей, бащата Давидов (Бит. 35:19).

Предишното название на Витлеем било Евфрат, но Иаков, когато пасял там стадата си, назовал това място дом на хляба (Витлеем), предвиждайки с духа си и предвъзвестявайки, че в това място трябва да се роди “хляб(ът), слязъл от небето” (Иоан. 6:51), Христос Господ.

А близо до Витлеем, на изток, срещу Давидовия кладенец, до който той веднъж силно ожаднял и казал: “Кой ще ми донесе да пия вода от Витлеемския кладенец, който е при портите” (2Цар. 23:15) ­ в скалистия хълм, върху който е разположен град Витлеем, се намира една пещера. Недалеч от тази пещера се намирала нива, принадлежаща на Саломия, която също била жителка на Витлеем и се падала сродница както на Дева Мария, така и на Иосиф.

Икона 2
Детайл от Рождественска икона. Архив Pravoslavieto.com

И когато Иосиф се приближавал към града, на непознаващата брак Чиста Невеста й дошло време да роди и той започнал да търси дом за нощуване, където Раждащата би могла да си намери удобно място, за да роди благословения Плод на утробата си. Но той не можал да намери подслон поради множеството народ, дошъл да се записва, който препълнил не само общата странноприемница, но и целия град. Затова Иосиф се приютил в посочената пещера, защото в странноприемницата нямало място за тях, а денят вече клонял към вечер.

Тази пещера служела за подслон на добитъка, и в нея Пречистата и Преблагословена Дева в полунощния час усърдно се молела на Бога и пребивавайки цялата в богомислие и горейки от желание за Господа и от любов към Него, родила без болки нашия Господ Иисус Христос, в двадесет и петия ден на месец декември.

Така безболезнено и трябвало да роди тази, която заченала без съпружеска сладост: “не познах (казала тя) сладост, към брака съм непричастна” (Стихира втора на Благовещение на Пресвета Богородица, на “Господи воззвах”). И тъй като тя заченала в чистота, то и родила без болка, както казва за това свети Григорий Нисийски:

“Девата заченала, Девата носила (плод) в утробата си, Девата родила, Девата си останала дева; на земята още не е бивало чудо, подобно на това” (Слово на Рождество Христово).

И свети Дамаскин казва:

“О, чудо ново сред всички древни чудеса! Кой е видял майка, без мъж родила”.

Пресветата Дева родила без мъж Христа, подобно на Адам, който без жена произвел Ева, за което свети Иоан Златоуст казва така:

“Както Адам без жена е произвел жената, така и тук Девата без мъж родила Мъжа, връщайки чрез това дълга на мъжете за Ева. Адам останал цял след вземането на ребро от тялото му, и Девата пребивавала непокътната след раждането на Младенеца” (Слово на Рождество Христово).

И се изпълнило това, което като че в сянка било преобразувано в неизгарящата къпина и в Червено море:

“И както къпината опалвана не изгаряше (възпява Църквата), така и дева си родила, и дева си останала” (Догматик глас втори).

И на друго място:

“Морето след преминаването на Израиля остана непроходимо; Непорочната след раждането на Емануил остана непокътната” (Догматик глас пети).

Така Приснодева Мария родила въплътения Бог, без да накърни девството си. И това раждане станало без обичайната помощ и прислужване на баба, както свидетелства за това свети Атанасий Александрийски, когато, беседвайки за следните евангелски слова: “роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли” (Лук. 2:7) ­ казва така:

“Погледни тайнственото раждане на Девата: сама родила тя, и сама повила Младенеца. При светските жени една ражда, а друга повива, а при Пресветата Дева не е така. Сама родила тя, и сама повила в пелени, Сама бидейки безболезнена майка и необучена баба, не позволила на никого да се докосне с нечисти ръце до Пречистото Рождество: сама послужила на Родения от нея, и Го повила, и Го положила в ясли.”

А свети Киприан казва така:

“В раждането и след раждането Девата с Божествена сила си останала дева, тя, която родила безболезнено и не се нуждаела от никакви услуги от страна на акушерка, но сама била и родителка, и прислужница на раждането, и затова полага благоговейни грижи за своя Младенец: милва Го, прегръща Го, целува Го, подава Му гърдите си, и всичко това извършва радостно, без никаква болка, без никаква немощ на природата, обичайна при раждането.”

И така, тя сама с девическите си ръце послужила на некърнимото си Рождество (на Божествения Младенец), очаквайки старицата Саломия, сродницата си, която Иосиф отишъл да повика, за да прислужва на Пресветата Дева. Но Саломия дошла, когато делото вече било извършено, защото тази, която родила, тя също и служела, носейки Младенеца, повивайки Го и полагайки Го в ясли.

* Това сказание е взето от  “Първоевангелие на Иаков”

Свети свещеномъченик епископ Зинон предава още, че бабата, като дошла, не повярвала, че раждането било девствено и безболезнено, и се опитала с помощта на обичайните прийоми на акушерското изкуство да узнае наистина ли е такова това раждане. Но веднага я поразило наказание за дръзката й постъпка, защото ръката й, осмелила се да извърши тази проверка, внезапно силно се възпалила от огнена болест и изсъхнала. А когато боледуващата допряла ръката си до Божествения Младенец, тя веднага се изцерила и станала така здрава, както била и по-рано. Тогава Саломия повярвала, че Майката е Дева, а Младенецът ­ Бог*.

След това непорочната Родителка и необичайната Служителка на новородения си Младенец, като повила пресладкото си Чедо с чисти бели ленени тънки пелени, предварително приготвени за това и донесени от Назарет, и като Го положила в яслите, намиращи се в тази пещера, Му се поклонила, като на Свой Бог и Създател, за което си спомня блаженият Йосиф, творецът на канони, когато се обръща със следните думи към Пречистата Дева:

“Откровице, като държеше на ръце и се покланяше, и майчински целуваше Въплътения и Покрития с човешко подобие, ти казваше: пресладко Чедо, как така държа Теб, Държащия в ръката Си цялата твар?”

“Воплощенного Отроковице, и обложеннаго человеческим подобием, держащи руками и покланяющися и лобызающи матерски: чадо, глаголала еси, сладчайшее, тако тя сице держу, дрожащего рукою всю тварь”.
(Служба на  предпразднество на Рождество Христово 23 декември, трипеснец на вечерни, песнен девета) .

Достоверно е, че Богоотроковицата се е поклонила до земята на Родения от нея, лежащ в яслите и ангелските чинове с удивление невидимо ги окръжавали, както и Църквата свидетелства за това, когато казва:

“Ангелите окръжиха яслите като херувимски престол; пещерата виждаха като небе, заради лежащия в нея Владика”.

А към яслите били привързани вол и магаре, за да се изпълни Писанието: “Волът познава стопанина си, и оселът ­ яслите на господаря си” (Ис. 1:3). А тези вол и магаре били доведени от Иосиф от Назарет. Магарето било доведено заради бременната Дева, за да я носи на себе си по време на пътя, а вола Иосиф довел, за да го продаде и да даде дължимия данък, събиран по заповед на кесаря, а също и за да си купи всичко нужно. Тези две безсловесни животни, стоейки до яслите, с диханието си съгрявали Младенеца, по случай тогавашното зимно време и по такъв начин служели на своя Владика и Творец.

А Иосиф се поклонил и на Родения, и на Родилата, защото тогава той разбрал, че Роденото от нея е от Светия Дух, както говори за това и свети Атанасий:

“Наистина Иосиф не я е познавал, докато тя не е родила своя пръвороден Син; дотогава, докато Девата носела Заченатото от нея, той не я познавал, не знаел какво има в нея, не знаел какво се извършва в нея. А когато тя родила, тогава той познал; тогава Иосиф познал, каква била силата на Девата и каква се е сподобила да стане тя. Тогава познал той, виждайки Девата, кърмеща с гърдите си и в същото време запазваща нетленния цвят на девството. Тогава познал той, когато Девата родила, но не изпитала това, което е свойствено на родилките. Тогава познал той, че неразсичащият се камък подавал гърдите си на духовния Камък. Тогава познал Иосиф, че за нея е писал Исаия: “ето, Девицата ще зачене.”

Тези думи на свети Атанасий потвърждават, че в този момент Иосиф познал силата на тайнството и като познал, поклонил се със страх и с радост, благодарейки на въплътения Бог, Който го сподобил да бъде очевидец и служител на тази тайна.

А относно времето на Христовото рождество, мнозина достоверни писатели казват, че това е било в полунощ в събота срещу неделя; и това известие се съгласува с Шестия вселенски събор, който обяснява празнуването на неделния ден така:

“Понеже в този ден Бог сътвори светлината; в същия този ден Бог благоволи да се роди; в същия този ден Той прие кръщение в Иордан от Иоан; в същия този ден Самият премилостив Изкупител на човешкия род, заради нашето спасение, възкръсна от мъртвите; в същия този ден Той изля Светия Дух върху учениците Си”.

И тъй както, според достоверно известие, Той бил заченат в девическата утроба по време на благовещението в петък и пострадал пак в петък, така и в неделен ден се родил, и в неделен ден възкръснал. И на Христа Му приличало да се роди в неделния ден, в който Бог рекъл: “да бъде светлина” (Бит. 1:3), и в който “биде светлина” (Бит. 1:3); подобавало и в същия този ден и Самият Той, вечносъществуващата Светлина, да възсияе на света.

А това, че Христос е трябвало да се роди през нощта и в определен час, за това пророчески е предречено в книгата “Премъдрост Соломонова”, където се казва така:

“когато тихо мълчание обгръщаше всичко, и нощта в течението си бе стигнала до средата, слезе от небето, от царствените престоли, всред гибелната земя всемощната Твоя дума като страшен воин” (Прем. 18:14-15).

* Вероятно тези сказания  св. Димитрий Ростовски е заимствал от някои западни сказания за Христовото Рождество.

По време на Христовото Рождество станали и големи чудеса по цялата земя. Така, в същия този час, в който нашият Господ излязъл през девическите врати, запечатани с чистота, внезапно в тази пещера от скалата бликнал воден извор, а в Рим от земята избликнал ручей с елей и потекъл в река Тибър. Идолският храм, наричан вечен, се разрушил; идолите се разбили, и пак там на небето се появили три слънца. В Испания през тази нощ се появил облак, по-светъл от слънцето, а в Иудейската страна енгадските лозя разцъфтели, въпреки зимното време.

А особено чудесно било това, което е описано в Евангелието, когато ангели слезли от небето с песнопение и явно се показали пред хората. Това се случило така.

Срещу пещерата, в която се родил Христос, според свидетелството на блажения Иероним, се намирала много висока кула, наречена Адер, в която живеели пастири на стада. Там през тази нощ трима от тях случайно бодърствали и пазели стадото си, и ето, върховният сред небесните сили ангел (който, според мнението на свети Киприан, бил светият благовестител Гавриил) им се явил в голямо сияние, блестейки с небесна слава, с която той ги осиял; като го видели, те много се уплашили. Но явилият се ангел, като им наредил да оставят страха и да не се боят, им благовестил радостта, настъпваща за целия свят чрез раждането на Спасителя. При това той им казал и белег за истинността на благовестието си: “ще намерите (казал той) Младенец повит, лежащ в ясли.”

Докато ангелът им казвал това, внезапно във въздуха се чуло пение на многобройни небесни воинства, които прославяли Бога и възпявали: “слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение” (Лук. 2:12-14)!

След това ангелско явяване и пение на небесните сили, пастирите, като се посъветвали помежду си, отишли бързо във Витлеем, за да видят, истинни ли са думите на ангела, и те отишли и видели Пречистата Дева Мария Богородица и свети Иосиф, годеника й, а също Младенеца повит, лежащ в ясли. И като повярвали, че това несъмнено е Христос Господ, очакваният Месия, дошъл да спаси човешкия род, те Му се поклонили и разказали всичко, което видели и чули, и което им било казано от ангела за Този Младенец. И всички слушащи (Иосиф, Саломия и тези, които през това време дошли тук) се чудели на думите на пастирите, а особено Пречистата Дева Майка, безболезнено родила, спазвала всички тия думи, слагайки ги в сърцето си. И пастирите се върнали, славейки и хвалейки Бога.

Така станало Рождеството на Иисуса Христа, нашия Господ, на Когото и от нас, грешните, да бъде чест и слава, поклонение и благодарение, с безначалния Му Отец и с Вечносъществуващия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.

Източник: Православието

Рождество на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...