Едно изследване на американски учени в областта
Компостирането е разграждането на органичната материя за образуване на хумус, състава на която е функция от съдържанието на въпроса. Компостът направени главно стърготини ще бъде с ниско съдържание на азот и със съществено наличие на растителни хранителни вещества, но с високо съдържание на въглерод. Такъв хумус може да бъдат полезен за почвата като балсам, но не и като източник на хранителни вещества за растенията. Алтернативно, вермикомпостът, добит от оборска тор на животни, хранени със зърнени храни, ще бъде богат на хранителни вещества, но със сравнително ниско съдържание на въглерод. Такъв биохумус ще бъдат полезен източник на хранителни вещества за растенията и ще действа като подобрител на почвата при предоставянето както на органични вещества и микроорганизми в почвата.
Най-добрият процес на компостиране е да се съчетаят източници за производство на хумус, които да са богати на хранителни вещества и имат „балансирано“ съотношение въглерод / азот.
Друго измерение на опита, които имаме в годините е, при използването на отпадъците, да се „спаси един долар или да направите един долар“, като добавите работливия червей в този процес. Червеите в сътрудничество с бактерии и гъбички улесняват процеса на разграждане и по този начин не само се намалява времето за обработка, но се добавят допълнителни ензими, полезни бактерии и гъбички за подпомагане, които са от полза за растежа на растенията.
Нашата отговорност като работещи в сферата на околната среда, е да се гарантира, че бъдещите поколения ще могат да се насладят на начин на живот, равен на или по-добър от този, даден ни от нашия предшественици. Това изисква да се търсят по-дългосрочни екологосъобразни решения отпадъците, които ние произвеждаме.
Биохумус (vermicompost) и компост – има ли разлика?
Много изоставени земи започват да цъфтят, ако се приложи вермикомпост (биохумус). Разкази за удивителните свойства на земята, когато се обработва с биотор от червеи може да бъдат чути от градинарите, могат да бъдат намерени на страниците на съвременния интернет и различни онлайн форуми. Дори сериозни учени, участващи в обективно и рационално наблюдение на природата, признават, че повечето от тези истории са верни.
Независимо от това, почти анекдотични изясняване на реалните ползи, които могат да донесат червеи, доскоро, не би могло да доведе до разпространение на информация в медиите и академичните среди. През 80-те години е имало само няколко малки брошури, създадени от градинарското общество в сътрудничество с Клайв Едуардс (Clive Edwards), един професор, който е първият в Англия, който обърна сериозно внимание на този проблем. От друга страна, през 1986 г., в научната и техническата литература се появи една шепа от доклади по тази тема. Заключение Повечето от тези редки съобщения свежда до факта, че вермикомпостът има забележителен ефект върху отглеждането на почти всяко растение и може да бъде от значение, тъй като регенератор на почти всякакъв вид почва.
В рамките на пет години (1993-1998 г.) в Лабораторията за почвите и екология в Университета на щата Охайо (OSU) се провежда изследователска програма, предмет на тази програма е бил вермикомпоста и неговите ефекти върху растежа на растенията. В частност, той извършва проучвания за ефекта на вермикомпоста върху покълването и растежа на цветя и растения. Безспорно е, че добавянето на малки количества от стандартна смес вермикомпост за засаждане, а дори и в търговските смеси довежда до огромен тласък на растеж на растенията.
В действителност, някои от резултатите, които са получени в експерименти с вермикомпост са сходни с тези на други лаборатории, които са използвали обикновен компост (тази област на изследвания в момента е много по-развита).
Тъй като разликите в процесите на компостиране и вермикомпостиране са достатъчно големи, по-специално, различията в режима на температурата за всеки процес и видовете микрофлора, участващи в тези процеси (термофили в компостиране, мезофилни и гъби в вермикомпостирането), ние решихме, че резултатите от тези разлики ще се прояви най-ясно при прилагането на компост и вермикомпоста като регулатори на състава на почвата и компоненти на почвосмески.
При сравняване на различни компост и вермикомпост, се оказа, че вермикомпоста има рН стойности малко по-ниско и концентрацията на хранителни вещества е малко по-висока от тази на конвенционалня компост. Също така е често срещано за вермикомпоста са много ниски концентрации на амониев азот и висока концентрация на нитратен азот, докато при по-голямата част от компоста, тези цифри са напълно противоположни. Като цяло, възоснова на резултатите от тези тестове, е трудно да се каже, кои от материалите дават по-добри условия за растеж.
Преди да се отговори на въпроса как да се разграничат един обикновен компост и вермикомпоста, когато се използват като регулатори на растежа и добавки в почвосмеси, проведохме два експеримента.
Различните тестове и експерименти дадоха резултати.
Това е първата значима разлика намерена вермикомпоста и компоста, а именно възможността да се коригират щети, причинени от проблемен (вермикомпост (неправилно приготвен, недостатъчно време за образуване и други), като такава възможност отсъства при нормална компост от всякакъв вид.
Във второто проучване, ние сравняваме вермикомпоста и компост като компоненти за почвосмеси по време на поникване нормално за такъв случай растения – домати и невен.
В нашето изследване, разликата в дейността на микрофлората на компоста и биохумус е значителна. Установено е, че вермикомпоста е като батерия за микробна активност и неговия потенциал, както е показано в изследването, е много по-висока от тази на всеки от конвенционалните компост. Можем също така да използват данните, получени от всички 92 субстрати, за да се направи кратко описание на използването на въглеродни съединения в различни смеси.
Тези описания са ясно доказателство, че съществува съществена разлика в общностите на микроби в компост и биохумус. Природата на микробиологични процеси в биохумус и компост съвсем различно – както в активната фаза на компостиране бактерии играят важна роля термофили и в активната фаза на образованието вермикомпоста участват мезофилни и гъби, чиято дейност се насърчава от калифорнийските червеи.
Открихме, че подобно на компоста, вермикомпоста има огромен потенциал като биостимулатор на растеж. Освен това, между компоста и вермикомпоста е значителна разлика в двата случая: вида и дейността на микрофлората и техните ефекти върху растежа на растенията.
Scott Subler, Clive Edwards, James Metzger
Съавтор: Енчо Енчев
Прочетете повече на: http://baptep.org)