Сам в тълпата

Човекът иска да бъде необходим, да бъде обичан, уважаван, обгрижван, хвален. Хиляди желания, и когато не са изпълнени, е съгласен да получи каквото и да е. Дори манипулацията ще свърши работа, най-малкото тя го кара да се чувства жив. Дори измамата ще е от полза, най-малкото ще знае, че някой го е забелязал. Светът е странен. Когато хората не могат да постигнат нещо истинско, са готови да го заменят с каквото и да е. Като не могат да получат любов са склонни да приемат съчувствието за заместител.

Има една стара история, случила се в Индия.

Една жена, бедна жена, си купила прекрасна гривна. Там отишли всичките й спестявания – в една златна гривна. И тя тръгнала да се разходи из града – някой трябвало да забележи гривната, някой трябвало да я попита: ‘О, каква хубава гривна имаш! От къде я купи?’. Просто една бедна жена, не трябва да бъде съдена твърде строго. Но никой не я попитал, защото на кой му пука за просяците, за бедняците. Хората не ги забелязват. Когато прислужникът мине през стаята ти, ти дори не мислиш, че някой е минал.

Въпреки усилията, които полагала цял ден, не постигнала успех и затова запалила малката колибка, в която живеела. Цялото село се събрало, а тя се биела в гърдите, викайки: ‘Загубена съм, къщата ми е загубена’.

Тогава една жена казала: ‘Господи, къде си купи тази красива гривна?’

А бедната жена отговорила: ‘Ако ме беше попитала преди, щеше да ми спасиш къщата’

Тя изгорила къщата си, само за да привлече внимание. Хората щели да се съберат, да й съчувстват, и вероятно някой да забележи гривната й. Странно е, че хората предпочитат да бъдат потискани, манипулирани, мамени, лъгани, но това е толкова човешко. Понеже не са получили това, което са искали, са съгласни дори на тези грозни неща.

Такъв е коментарът ми за обществото – на нас не ни пука за хората, не уважаваме хората, не обичаме хората. Въпреки че има огромна тълпа от хора, най-голямата, която някога е съществувала на земята – пет милиарда души – всеки е все още сам, сам в тълпата.