Произход на суеверието за Петък 13-ти

В дълбините на човешката природа се коренят архетипи, ритуали и суеверия, на които хората вярват, те са част от животът им. Едно от познатите и широкоразпространени в Християнската цивилизация суеверия е това за Петък 13-ти. Мнозина са особено внимателни на тази дата, дори не излизат от домовете си, но защо?

От кога датира това суеверие?

Суеверието датира от 13 октомври 1307-ма година. На тази дата е извършен ареста на Тамплиерите във Франция. Събитие, за което са били известени и са го очаквали.

От къде произлиза това суеверие?

След много години на саможертва и служба на Християнството и на Цивилизацията, този много богат и влиятелен Орден възбудил завистта и алчността на другите. Основното действащо лице бил Филип Хубави, Крал на Франция, който бил задлъжнял към Ордена.

През 1307 г., в петък, на 13-ти октомври, Филип арестувал всички Тамплиери във Франция и конфискувал вещите и имуществото на Ордена. Тъй като самият той не бил в състояние да съди Ордена, понеже той бил подчинен само на Папата, Филип се заел да принуди Папата да действа срещу Ордена. Без никакви доказателства за престъпление, Папа Клемент V се поддал на натиска и през 1312 г. издал Була, с която – в качеството си на Глава на римокатолическата Църква и по този начин с върховна, институционна, църковна /каноническа/ власт над този военно-монашески Орден – забранил Ордена.

В следствие на това Орденът много бързо се адаптирал, съобразил и приел статут с подчертан характер на Светски Военен Рицарски Орден. Орденът се завърнал към първоначалния си статут на Светски Военен Рицарски Орден.

Историята помни

Само във Франция Тамплиерите били третирани жестоко и Великият Магистър, Жак дьо Моле, бил изгорен на кладата през 1314 г. близо до Катедрала Нотр Дам в Париж. В Англия Едуард ІІ не предприел незабавни действия срещу Ордена, но в крайна сметка, през 1314 г., той разрешил на представителите на Инквизицията да съдят Ордена в църквата Ол Халоуз. След това Едуард започнал да конфискува земите и собствеността на Тамплиерите, включително и Храма в Лондон за себе си, а не ги предал на определените попечители – Рицарите на Св. Йоан.

Преди мъченическата си смърт през 1314 г., 23-ият Велик Магистър, Жак дьо Моле, предал своите пълномощия на Благородния Рицар Жан Марк Лармениус. Рицарят на Ордена на Храма Лармениус бил единодушно признат за новия Велик Магистър след смъртта на Великия Магистър Жак дьо Моле. Той събрал разпръснатите оцелели Рицари от Ордена и през 1314 г. дал на Ордена Хартата на приемствеността (Хартата на Лармениус). Тази Харта все още е един от ръководните документи на съвременния Орден.

Орденът продължил съществуването си тайно

Орденът продължил съществуването си тайно с непрекъсната поредица от Велики Магистри до 1705 г. През март на тази година няколко френски благородници направили Събор на Тамплиери във Версай. Те избрали Херцога на Орлеанс Филип, по-късно Регент на Франция, за 41-ия Велик Магистър на Ордена. Така, като Регент на Франция и Велик Магистър на Храма, той дал официално подновяване и легитимиране на Ордена на Храма като Светски Военен Рицарски Орден.

След смъртта на Херцога на Орлеанс през 1723 г., трима Принцове на Бурбон били Велики Магистри на Ордена до 1776 г. През тази година Херцогът на Кос Брисак приел поста на Велик Магистър и останал на него до екзекуцията си през 1782 по време на Френската Революция. Тъй като бил предрекъл предстоящите събития, той предал архивите на Ордена и Хартата на приемствеността на Радо дьо Шевилон. Орденът оцелял през Революцията и преживял период на благоденствие във Франция в началото на 19-ти век, когато много хора с високи длъжности желаели да бъдат приети за Рицари и Дами.

Между 1818 г. и 1841 г. Орденът се разраснал много с повече от 20 манастира във Франция и Приорати, основани във Великобритания, Германия, Белгия и Швейцария. Били основани Легации в Швеция, Бразилия, Индия и Ню Йорк. През 1940 г., когато Франция и Белгия били превзети от нацистка Германия, Принцът Регент Емил Клемент Ванденбург живеел в Брюксел.

За да осигури оцеляването на Ордена, той предал своите права на португалския благородник и Гранд Приор на Португалия Граф Антонио Кампейо Пинто де Соуса Фонтес.

На кратко, суеверието за Петък 13-ти е част от християнската култура. Започнало е през времената на кръстоносните походи и е актуално и до днешни дни.

Автор: Делян Костадинов