Начало | Общество | Образование | Всеки втори висшист заема длъжност, която не изисква висше образование

Всеки втори висшист заема длъжност, която не изисква висше образование

Георги Стойчев - Отворено общество

Висшето образование рязко намалява риска от безработица – безработните сред новозавършилите студенти са едва 3.7%, но в същото време всеки втори висшист у нас заема длъжност, която не изисква висше образование. Това обясни изпълнителният директор на Институт “Отворено общество” Георги Стойчев при представянето на петото издание на Рейтинговта система на висшите училища в България. Данните сочат, че всеки четвърти новозавършил не се осигурява у нас, което може да се дължи на различни причини – безработица, емиграция, професионално доусъвършенстване и др.

Стойчев акцентира на дисбалансите в самите професионални направления и изтъкна, че е необходима промяна в структурата на висшето образование.

В професионални направления ”Отбрана”, ”Здравеопазване”, ”Информационни технологии” и др., при които има дефицит на кадри, над две трети и дори 100% от завършващите намират реализация по специалността. На другия полюс остават направления като “Туризъм”, при които има свръхпроизводство на кадри и едва един от пет студенти се реализира на позиция, изискваща висше образование. В областите ”Икономика” и ”Администрация и управление” две трети от завършващите не се реализират на позиция, изискваща висше образование.

Студентите вече се обръщат към специалности с дефицит на кадри

Стойчев коментира, че в последните години данните от рейтинговата система все повече се превръщат в сигнал както за висшите училища, така и за студентите. Той даде за пример, че потокът от кандидат-студенти се измества към специалности с търсене на кадри на пазара на труда. Затова се наблюдава отлив от масовите специалности като ”Туризъм”, ”Икономика” и ”Право” и се повишава интересът към ”Медицина”, ”Здравни грижи”, ”Информатика и компютърни науки” и др..

Стойчев даде пример, че повишен интерес има и в направлението ”Педагогика”, което вече задминава ”Правото”, което доскоро бе на трето място по брой студенти след ”Икономика” и ”Администрация и управление”.

Реализацията и доходите зависят от университета и завършената специалност

Георги Стойчев коментира, че все повече се затвърждава тенденцията реализацията и доходите на студентите да зависят пряко от университета и завършената специалност.

Най-ниска безработица – под 1% и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование – над 90 на сто, за поредна година се наблюдават при завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело. Най-висока е безработицата при завършилите животновъдство, история и археология.

Най-висок месечен облагаем доход получават завършилите информатика и компютърни науки в Софийския университет – над 3 000 лева, както и завършилите администрация и управление в Американския университет в Благоевград – над 2 750 лева. Завършилите същите професионални направления, но в други висши училища, получават по-ниски доходи, като в някои случаи, разликата надхвърля четири пъти.

Не само дипломата е важна, но и от къде е

Данните от системата сочат, че при някои специалности като “Информатиката”, за които има глад на пазара на труда, има значение къде си завършил и дипломата не гарантира автоматична реализация. Завършилите “Информатика” в Софийския университет са с висока реализация като специалисти и високи доходи, но завършващите същата специалност в Русе, Шумен, Пловдив и др. градове, се реализират на първо място като преподаватели по информатика и втората най-разпространена професия сред тях е ”продавач”, а тя не изисква висше образование. Според Стойчев обаче не трябва да се подценява ролята на провинциалните университети, тъй като те произвеждат така необходимите преподаватели по информатика, каквито почти не излизат от Софийския университет.

Финансирането на университетите все повече ще зависи от рейтингите

Зам.-министърът на образованието Николай Денков коментира при представянето на обновената рейтингова система, че в последните години финансирането на университетите все повече зависи от нея и тази тенденция ще се задълбочава. Той припомни, че през тази година 12.8% от субсидията е за качествените специалности и направления, догодина този дял ще е 25%, а до 2020 година плавно трябва да достигне 60%.

Той коментира, че предвид непрекъснато намаляващия брой кандидат-студенти, конкуренцията сред висшите училища ще стъпва все повече на данни от рейтинговата система и в крайна сметка ще доведе до затваряне или намаляване на някои специалности и професионални направления.

По този начин рейтинговата система на висшите училища постепенно се превърна от система за мониторинг в инструмент за правене на политики в тази сфера.

В момента в страната има 51 висши училища, от които 37 държавни и 14 частни, в които се обучават общо 233 248 студенти в 52 професионални направления, съобщи Мария Фъртунова, директор на дирекция ”Висше образование“ в МОН. Почти една десета от студентите (22 290) се изучават в СУ “Св. Климент Охридски”. Броят на преподавателите във всички висши учебни заведения е 19 078.

Софийският университет продължава да държи лидерството

Софийският университет ”Св. Климент Охридски” за поредна година е лидер в най-много направления – 21 от общо 24.

Техническият университет в София е водещ в 6 от общо 9-те застъпени професионални направления.

Медицинският университет в София е лидер във всички 5 направления, в които обучава студентите.

С по две първи места са Аграрният университет в Пловдив, Медицинският университет във Варна и Тракийският университет в Стара Загора. Други 11 висши училища имат водещи позиции в по едно професионално направление.

Единственото направление, в което начело е частно висше училище, е “Администрация и управление”, където лидер е Американският университет в Благоевград, следван от Софийския университет и Техническия университет в столицата.

Рейтинговата система на висшите училища дава възможност на кандидат-студентите да сравняват предимствата на различните университети и техните специалности, както и да правят собствени класации според най-важните за тях индикатори. Сред показатели, на базата на които се прави класацията, са материалната база на висшето училище, преподавателския състав, реализацията и заплатите на завършващите, научната дейност на университета и др./ Медияпул

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...