Начало | Шаржове | Авторски шаржове | Супер интуиция за начинаещи

Супер интуиция за начинаещи

карта асо

Какво е това интуиция?

Интуицията на различни етапи в историята на човечеството.

В зората на човешката история проблемът за оцеляване е стоял непосредствено. Трябвало е да се грижиш за прехраната, да се защитаваш от дивите зверове, от враговете, от бедствията. Животът се е поддържал с неимоверни усилия и труд. Инстинктът в борбата за оцеляване е играел изключителна роля, без него човечеството би загинало. Под инстинкт ние разбираме повече или по-малко изискване към отделното живо същество да се възползва от начините на поведение, изработени от вида, към който това същество принадлежи. Инстинктът изключва свобода на избора, структурата на поведение се определя с готов модел.

Това прекрасно се доказва от поведението на домашното куче. При нападение на по-големи и по-силни индивиди най-слабият самец инстинктивно ляга по гръб и предоставя на противника гърлото си. В този случай инстинктът диктува на силния да прекрати нападението. По този начин слабият съхранява своя живот, а по-силният утвърждава своето превъзходство. Налице е еднозначно инстинктивно поведение, не допускащо избор, а произхождащо от видовия образец.

Еволюция на човека

В началото човекът и животните не са се различавали по начина си на общуване. Но човекът развил в себе си потребност за по-интензивна комуникация  със себеподобните – било то с помощта на докосване, жестове, или звуци. От тези звуци се създали думите, значението на които постепенно се уточнявало. Ролята на езика като средство за общуване нараствала. Знаците и обозначенията постепенно се усъвършенствали. Впечатленията се  запечатвали в стихове и разкази. Чрез средствата на изкуството на потомците се предоставяли знания и опит.

С времето човекът развил в себе си друга способност, която постепенно усъвършенствал. Убеждавайки се в силата на собственото мислене, той разширил сферата на неговия обхват. В каквато степен човек “се рационализирал”, в същата степен отслабвали така могъщите преди инстинкти. Паралелно се случвал процес на възникване на висша форма на общуване: хората се научили да се подбуждат към съпреживяване. Това позволило да се разсъждава за непознати хора. Повече от това – да се предусеща бъдещето. Усещане, даже знание за случващото се не зависело от разстоянието, на което бил прорицателят от мястото на събитието.

Разумът надвил интуицията и придобил решаващо значение. С течение на времето всичко се подчинило на него, интуицията се ценяла все по-малко и се използвала все по-рядко. Като следствие от това постепенно угасвали назованите способности. Човек започнал да се възприема като висше същество именно затова, защото е можел да мисли. Той открил за себе си вселената и се опитал да разбере нейното създаване. Той се научил да различава фактите от предположенията, озаренията и предубежденията.

Всичко, което му се удавало да схване, види, постигне или докаже, просто се игнорирало. На тази основа се строяла изначално/предварително ограничената естествено научна картина на света.

Едновременно еволюирал и духът, извисявала се духовността, учестили се колебанията на енергийното поле на антропосферата (терминът е въведен през 1902 г. от академик Д. Анучин и означава съставна част на социосферата, обхващаща човечеството като съвкупност от индивиди)

Устремеността на науката нагоре не рядко водела до падения. Така е трябвало да стане, това е било програмирано, както казват сега, доколкото разсъдъкът ни е съотносим само към част от цялото. А при частично използване на силите може да се достигне единствено до ограничен успех. Както е известно човешките очи могат да възприемат само осем процента от спектъра. Следователно за всичко останало ние не можем да съдим осланяйки се на зрението, макар и в живота си да се ограничаваме с видимото и очевидното.

Още повече, че сега не е останала вяра във възможността да се преодолеят законите на природата единствено с помощта на  техническите достижения. Тази вяра е в състояние да доведе до задънена улица. Природните катастрофи, провалът на световното стопанство, непрекъсващите войни доказват ограничеността на разума ни в прилагане за разрешаването на човешките проблеми и неговата неспособност сам да обезпечи развитието на човечеството. Но къде да намерим решението? Изхождайки от сегашното състояние на света, може да се заключи, че пътят на разума не води към подобрение на качеството на живот, към неговата пълнота и цялост, към щастие. Ако човекът би могъл да активира и използва всички свои способности, това би открило възможности за позитивни изменения във всички области на живота.

За сметка на инстинктите ние сме развили в себе си разсъдъчността, давайки й такъв простор, че за другите наши способности почти не е останало място. И колкото повече се поощрява рационалното мислене толкова по-малка е възможността за извисяване до развитието на интуитивните способности. Нали единствено съумявайки да открием действителността зад фасадата на видимото, ние можем да открием собственото си реално съществуване.

Висше съзнание

Разумността изцяло е господствала при оценката на човешкото поведение. Рационалността е била критерий за истинност. Резултатът е налице. И нищо чудно, че в последно време – отначало едва забележимо, а после и съвсем явно – се отбелязва различен подход. Разумът, без съмнение, е необходим, но това далеч не е всичко. Естествено е, че сега думата “интуиция” е станала ежедневна, а разбирането, свързано с нея, е добило престиж. От ръководителите се изисква безусловно умението да предвиждат, т.е. творчески подход, тъй като прогнозите на анализаторите, съставени на базата на голи цифри и факти, са недостатъчни да обезпечат успех. Недостатъчността на изолираното знание и логическото мислене за обезпечаване на достатъчен срок на благоприятни условия за развитие е очевидна в икономиката. Интуицията, особено важна за лидерите, се изисква във всяка професия, а в бъдеще необходимостта от нея ще расте, доколкото расте и относителният дял на съдбоносните решения, вземани оперативно без оглед на недостатъчността на информация.

Интуиция и предвиждане

Латинската дума intueri – гледам, наблюдавам – в средата на века е породила intuicio – вдъхновение, изпреварващо възприятие. В речниците това се обяснява като непосредствено вътрешно възприятие или вдъхновено видение. Може да се каже, интуицията – това не е постижение въз основа на опита или рационални разсъждения, а непосредствено преживяване на действителността. Гьоте е наричал интуицията откровение на вътрешния човек. Психоаналитикът К. Г. Юнг я оценявал като вид инстинктивно разбиране, т.е. постижение без обяснение на причините и следствията. Опитвайки са да определим интуицията, ние говорим за чувствителност,  за проникновение, за предсказване или безсъзнателно възприятие, но споменаваме също и творческите идеи и способности. Това е разбиране на процесите, случващи се извън нашето съзнание, възприемани духовно, обърнато към самите себе си.  Ние казваме “музата ме целуна”, когато ни “осени”: възниква идея, обхваща ни вдъхновение, идват ни на ум измислици. Интуиция – това е неочаквано подсказване, когато следим за “нещо витаещо из въздуха” или виждаме “с духовния поглед” някаква картина, но не като на кино, а по-скоро, като избухване – рязко и неочаквано. Това е “плясък на мисли”, “идея, уловена в летеж”. Някои, които могат да се похвалят с “добър нюх”, притежават “вътрешно усещане”.

В болшинството случаи интуицията сработва неочаквано, но в точния момент. Ние “доставяме” интуицията и моментално я употребяваме. Случва се интуицията и създаването на вътрешен мир да се нуждаят от външен подтик. Такива са сведенията/наблюденията. Но дали интуицията ни е водила – това се изяснява след известно време, потвърждавайки се единствено при съпоставяне с реалността.

Интуицията – това е естествена човешка способност. Това е искра, предизвикваща пожар от мисли, пророчески дар, съзидателна сила, творческа енергия, вътрешен страж, предсказател, ключ към живота. Тя се явява съществена съставяща  на нашето творчество. Най-важният критерий на интуицията е: в болшинството случаи тя се проявява, когато отпускаме ръце, прекратявайки търсенето на решение на проблема, отговор на сложен въпрос, начини за промяна на ситуацията. Накратко – когато изоставяме настойчивите опити на рационалните решения, в играта влиза интуицията. Впрочем, не всяка спонтанна идея, не всяко мълниеносно прозрение може да се нарекат интуитивни. Колкото е по-развита вашата интуиция, толкова ви е по-лесно да различите интуитивното прозрение и идеята, възникнала под външно влияние. Когато прилагате своите способности към интуитивното възприятие, то в решаващия момент съвършено точно ще определите с какво си имате работа.

Както е казал Айнщайн, в действителност всички сметки ги води интуицията.

И все пак се намират хора, отричащи интуицията. Други, макар и да вярват в нейното съществуване, считат, че не всички притежават интуиция. Има и такива, които са готови да отстояват интуитивния подход, доколкото той им осигурява успех.

Да се промени живота към по-добро, да се повиши качеството му, да се придвижи в различни посоки е възможно единствено активирайки интуитивните способности. Затова би било уместно да се разгледа същността на интуицията, за да е възможно да се възползваме от нея. Нужно е да се направи всичко възможно за свързване с “всеобщото информационно поле”. Ако това ни се удаде, животът ни ще стане значително по-лесен и прекрасен. Няма да има нужда да “търсим решения”, те сами ще идват. Няма да ни е нужен старателен/подробен  анализ, акуратно планиране, доколкото интуицията ще ни укаже правилния начин, ще ни “приведе” до правилното решение. Става дума не само за нашето лично щастие или нашия професионален успех, но за всички сфери на живота и за цялото човечество. В бъдеще ще стане още по-трудно да се управлява живота.  Необходимостта да се взимат мигновени решения в условията на непълна информация ще възниква все по-често. Развитието на техниката все повече ще обезценява нашите знания. И все по-трудно ще се дават решения както в частния живот, така и в бизнеса. Ние виждаме, че фактическите знания не обезпечават реализирането на плановете в срок. Мненията на аналитиците с свеждат до: да се осланяме само на разума, означава да правим грешки, а неправилните решения ще имат катастрофални последствия.

Съвременен живот и интуиция

Цивилизацията ни е донесла не само преимущества. В продължение на столетия ние сме погубвали или оставяли без упражняване много способности, неотговарящи на изискванията на тази или онази епоха (а те изведнъж са ни необходими днес). Да вземем например чувствената способност на възприятието, която сега служи само за интелектуалното постигане на ситуацията. Ако можехме да възприемаме света с всички свои чувства, колко по-богато щеше да бъде  нашето съществуване!

Интуицията е достояние на всеки и това е способност, която с течение на времето отслабва, но никога не може да бъде загубена. Безусловно, интуицията е неслучаен дар от природата, която не ни е подвластна, не е изключение, не е привилегия на малък брой щастливци. Всеки притежава интуиция и може да се възползва от нея наравно с мисленето. Както и другите способности, интуицията трябва да се пробужда и развива, да се тренира и поддържа. Този, който постъпва по този начин, може да “се включва” към света на интуицията така както и към разумния свят. Запасявайки се с търпение и тренирайки всеки е в състояние да възроди досега неупотребявани способности. Едновременно с това се разширява съзнанието и се увеличава способността за по-фини възприятия. Интуицията ще започне активно да въздейства върху живота ви.

Основна предпоставка за развитие на интуицията се явява осъзнаването на това, че логическият метод на разбиране представлява само още една възможност за възприемане на действителността. Тази възможност е ограничена доколкото разсъдъчното възприятие е “линейно” и не е приспособено за едновременна обработка на няколко съобщения. Затова вие постигате само част от посланията, ако се ръководите единствено от разума. Но нали на разположение на всеки от нас стои един по-истински инструмент – интуицията. Това е способността за цялостно (холистично) постигане винаги във всички измерения едновременно.

Друго решаващо преимущество на интуицията се заключава в това, че тя по своята природа е освободена от грешки! Интуитивното възприятие се явява абсолютно. Грешки могат да възникнат единствено в неговото тълкуване.

Оптималното съотношение между интуицията и разума

Интуицията ни предоставя възможност реално “да изчерпим” всяка ситуация. Това означава, че от пръв поглед можете да оцените преимуществата на предоставената информация. Веднага ще разберете:

·       Как най-добре практически да се използват получените сведения;

·       Как с тяхна помощ да постигнете успех (да завоювате изгодна позиция, да ускорите оборотите, да намалите разходите, да използвате облекчени данъци, да установите нови контакти…);

·       Как да се съдейства на собственото ви развитие;

·       Как най-добре да се настроите за претворяване в живота на придобитите знания;

·       Какви перспективи се откриват отчитайки откриващите се възможности;

·       С какво може да бъде полезна дадена информация (в професионалната дейност, в личния живот, в проблемите за финансиране…)

Интуицията ще ви помогне във всяка ситуация. Ако интуитивно проведете телефонен разговор, така че “да сразите” събеседника, думите ви няма да бъдат напразни звуци. В този случай успехът е обезпечен. Вие ще достигнете своите цели без загуба на време, доколкото интуитивно избирате правилните думи.

Ако задействате интуицията си, то винаги ще се намирате в нужното време на точното място, ще възприемате всичко необходимо, ще кажете това, което трябва, и всичко ще тръгне подред към желания резултат. Интуитивно можете да определите дали ви е необходимо в даден момент да проявите активност или е за предпочитане да изчакате. Вие ще усетите кога е настъпило времето за действие: урожаят е резултат на своевременната сеитба. Интуицията е присъща на всеки човек, в т.ч. и на вас. Ако разгърнете своите способности, ще станете самият себе си.

Интуицията – това е доверие!

Бебето се доверява на своето възприятие и се ръководи от своите чувства. То е непосредствено, открито и честно. Но като правило така продължава не задълго, докато родителите не внушат на детето, че да удовлетворява желанията им е похвално. На малката Ани обещават шоколад, ако не заплаче при зъболекаря, от когото много се бои, наказват я, ако се отказва от спанака, който не харесва. Така човек още от детството си се учи да се приспособява и да потиска чувствата си, и колкото повече това продължава, толкова повече отслабва контакта със собственото “Аз”, със самия себе си.  Според това доколко попадаме под властта на родители, учители и възпитатели, ние се отдалечаваме от своята същност. Нашата способност към възприемане отслабва, според това доколко се преориентираме към зададените образци, доколко се възползваме от общоприетите подходи и позволяваме да ни напъхат в готови форми.

Само в редки случаи околните укрепват доверието на детето в него самото и го поощряват да следва своята вътрешна истина, просто да бъде такова, каквото е. Затова, за съжаление, твърде малко хора рискуват да останат самите себе си, да живеят действително собствения си живот.

Какво можете да кажете за себе си? Още от детството ни разделят от интуитивните знания, присъщи на всеки човек, стремят се да ги изкоренят напълно. Пречейки ни да се възползваме от вътрешната истина ни ориентират към тъй наречените факти, независимо дали това е нужно или не и ние не се усъмняваме нито в самите “факти”, нито в полезността им за нас. Затова и не ни идва изобщо наум мисълта за интуитивно изменение и промяна на действителността и по този начин за избавление от ролята ни на жертва на обстоятелствата и усвояване ролята на творец. За това преди всичко е нужно да отстъпим крачка назад и отново да се научим на това, от което са ни отучили.

Основи на интуицията

1.    Доверие към вътрешната истина.

2.    Осъзнаване на факта на вътрешната присъщност на истината и способността ни да я постигнем.

3.    Действия в съответствие с интуитивното озарение.

От позицията за рационалност (а на нас едва ли са ни достъпни други) интуитивният подход е необичаен. Струва ни се подозрително, възможно – даже рисковано, да се облягаме на неизвестното. Предпочитате безпогрешния вариант, смятайки себе си за застраховани от изненади. Но как изглеждат резултатите? Критичното разглеждане на настоящето и миналото  ще ви докаже, че разумът не е толкова надежден, колкото ви се иска. Опитайте някога да съставите списък на своите неудачи за една година, отбележете грешките, допуснати от вас в резултат на рационални решения. А след това докажете своето мъжество, опитвайки се да тръгнете по друг път – решавайки за самите себе си , откривайки вътрешната истина, изхождайки от собствената същност. Тогава във вас се пробуждат нови сили, вие все по-уверено ще се уповавате на своята интуиция. Животът ви ще се допълни с нови измерения. Разгледайте списъка на своите неуспехи – така по-лесно ще ви бъде да се решите. Преминете на страната на победителя, завоевателя на успех! Какво ще придобиете?

·                               Цялостност

·                               Вътрешна увереност

·                               Реална сила

А нали и решение в полза на интуицията съвсем не означава недоверие към разума. Изобщо не е нужно да го загърбвате. Той изпълнява своята задача, ако правилно го използвате. Това, което е интуитивно постигнато и не е потиснато, както преди от разума, може да бъде рационално изразено, разумът и интуицията могат плодотворно да си сътрудничат. Най сложно от всичко е да се придобие доверие. Трябва да се осланяте на хора и обстоятелства. Това на много хора трудно се удава. Колкото повече е изпитаното разочарование, толкова по-недоверчив е човек. Но какво е това разочарование? Това е освобождаване от властта на чара. Уповавайки се на интуицията вие не се поддавате на никакъв чар. Може да се заблуждавате, да правите грешки при всеки ваш опит да се скриете зад мнима рационалност, вероятно заради възрастта. Разумът убедително ще ви подскаже убедителни възражения срещу интуицията. За несъстоятелността на такива аргументи свидетелства списъкът на вашите “постижения”. Нали сте били убедени в успеха? И какви са били резултатите? Колко често сте грешили при цялата си разумност? Колко пъти обстоятелствата са се стичали непредвидено въпреки вашите предположения, губили сте контрол, а проблемите само са се усложнявали? Приемете аксиомата, че интуицията винаги е права! Изхождайте от това положение и правете това, което може би не сте се осмелявали през целия си живот. Доверете се на себе си и разчитайте на целия си запас от интуиция.

Облегнете се на интуицията, дори засега не вярвайки (или неумеейки да повярвате) в нея, нали все още не сте получили доказателство за нейното могъщество. Вие можете да се убедите, че не са ви излъгали: има вътрешна сила, която винаги ви извежда на правилния път, сила, която е способна да ви извиси. Ще получите доказателства, но те ще станат за вас излишни, нали вие, водени от интуицията, ще узнаете следното: ИНТУИЦИЯТА ВИНАГИ Е ПРАВА!

Ще се научите да тренирате своята способност към възприятие, своето разбиране и даже своето доверие. Това е изкуство, и като всяко изкуство, интуицията при наличието на известна надареност може непрекъснато да се усъвършенства. Повярвайте, във вас има всички необходими предпоставки и заложби! Задачата не е непосилна: упражнения, търпение към самия себе си и време.

Помните ли историята за сътворението? Адам бил създаден по “образ и подобие божие”. В рая Бог директно разговарял с Адам. След изгонването на прародителите ни от рая прякото общуване се прекратява. Бог се явил в съня на един от потомците на Адам, Авимелех, а след това на Яков се присънвали само ангели божии. На Йосиф, син на Яков, били отредени само пророчески сънища, които той сам трябвало да тълкува. Египетският фараон не можел сам да разтълкува съня си. А как стоят нещата сега? Ние сме се доближили до края на тази постепенно отслабваща комуникационна верига/връзка. Много хора изобщо не помнят своите сънища. И даже да ги помнят не могат да намерят смисъл в тях.

Ясно е, че сме изгубили достъп до своите вътрешни знания. Опитайте се да намерите път към своята същност: Поверете себе си на своята интуиция. По този начин ще си осигурите постоянно място в отбора на победителите, нали интуицията винаги е права!

Извънчувствено възприятие (ИВ)

·       Съществуват многобройни форми на възприятие, които не бива да се обосновават рационално и наличието им не бива да се отрича;

·       Телепатия – предаване на мисли от разстояние. Вие изказвате мислите на друг човек;

·       Обострена чувствителност. Вие отчетливо усещате, кой кога говори неистини, проследявате несъответствията;

·       Свръхслух. Дочувате изискванията на съвестта, указанията на “вътрешния глас” или “вътрешния учител”

·       Предсказание. Знаете бъдещето, преживявате още не случили се събития, поглеждате в творящото се;

·       Психометрия – енергийно четене. Предметът дава информация за своя притежател, например за неговия характер или жизнени обстоятелства. Колебанията на съответстващото енергийно поле могат да се уловят с помощта на дадения предмет;

·       Възприятие от разстояние. Например, майката усеща кога с детето й се случва нещо, макар и то да не е наблизо. Влюбените разбират кога на партньора му е добре или зле без да го виждат или чуват.

·       Ретропознание. Способност да се потопиш в миналото и да живееш там. Активизация на опита от онези времена, за които обикновено не можем да си спомним.

Случвало ли ви се е да преживявате нещо подобно, натрупан ли е от вас такъв или подобен опит? Сбъдвал ли се е поне един ваш сън?

Възможно е да си спомните още и за някакъв случай на озарение, неочакван взрив на мисли или за неясно чувство, което ви е удържало от някаква постъпка?

Не ви ли се е случвало да си спомните за някой човек и в същия ден да получите от него писмо или след няколко минути да го чуете по телефона? Вие сте срещнали този човек?  И, възможно, в необичайна за вас обстановка? Случвало ли ви се е да се запознаете с човек, за който още от пръв поглед сте уверени, че е ваш добър познат? Потвърждавало ли се е това усещане впоследствие?

Възниквало ли е у вас някога чувство за отделяне от тялото и пътешествие по разни места без помощта му? Или ви е познато чувството за присъствие на някого близо до вас, макар че никого не виждате и чувате?

Всички подобни преживявания се отнасят до сферата на извън- или свръхчувствителните възприятия. Съсредоточавайки се, вие несъмнено ще си спомните подобни поразителни епизоди. Това доказва, че и вие понякога сте имали представа за “третото око” и сте се възползвали от неговите възможности. По-скоро вие просто не осъзнавате какви скрити способности има у вас, доколкото досега сте се възползвали от тях инстинктивно и сте приемали резултатите като нещо случайно.

Но тези и други способности от подобно естество могат да се развият и усилят. Вие сте далеч по-надарени, във вас се крие далеч повече, отколкото предполагате. Но даже да не откриете в себе си подобни спомени, това не означава, че не сте надарени в това отношение, че във вас отсъства интуицията. Вероятно не сте обръщали внимание и не сте запомнили съответните епизоди. Във вас е скрито повече, отколкото си мислите – развивайте своите способности.

Кой е надарен с интуиция?

Съвсем просто е да се отговори на този въпрос: всеки човек е надарен и разполага със съответните възможности. На всички ни са познати странните предчувствия, добрите или лошите предупреждения на вътрешния глас, гложденето “под лъжичката” при определени обстоятелства или представи. Възможностите, предоставени ни от интуицията на всеки от нас, се пренебрегват от повечето хора, даже се отричат като безсмислени. Всеки от нас е надарен със способности и знания, позволяващи във всяка ситуация да взема правилните решения и да се справя и с най-тежките проблеми. За съжаление само малцина използват притежавания от тях потенциал.

Важна роля в редица условия на интуицията играе възприятието. Съществуват два вида възприятие: осъзнато и интуитивно. За всеки от нас е характерен свой, индивидуален начин на преработка на впечатленията, на поведението в една или друга ситуация и запомнянето. Осъзнатото възприятие е разсъдъчно и облечено в думи. Тази вербализация ни съобщава увереност и събужда доверие, доколкото така сме приучени от детството. По такъв начин ние „преработваме” всичко, което възприемаме осъзнато със своите пет чувства, всичко, което виждаме, помирисваме, усещаме, чуваме и пробваме на вкус.

С интуитивното възприятие нещата стоят по друг начин. Сигналите постъпват на енергийно и холистично нива. Това, което се усеща интуитивно, трудно можа да се изрази с думи, то е неосезаемо, невидимо, безшумно. В това е и проблемът за съвременния човек: как да се довери на недостижимото и непостижимото, как да се довери на недостъпното за петте чувства/сетива.?

Някои могат да заявят, че те изобщо са лишени от способността да действат интуитивно. Затова аз няма да се уморя да повтарям следното:

Заложби за интуитивно възприемане има всеки!

Този, който не развива своите способности, губи достъп до тях и не може да се възползва от тях. Защо у тежкоатлета са развити силно мускулите? Защото ги тренира. Понякога запитвали ли сте се защо така успешно функционира разумът?  Защото постоянно го тренираме. Защо разумът се цени високо? Защото болшинството хора му предават голямо значение. Какво ви пречи да подходите към ситуацията по различен начин?

За да се освободи пътят на интуицията, е нужно да се промени настройката. При отсъствие на външна принуда човек по правило се променя бавно, доколкото не чувства необходимост да се напряга. Спонтанните вътрешни промени в повечето случаи се предизвикват от извънредни обстоятелства: непосредствена заплаха за живота, тежко състояние/положение, необходимост да се вземат жизнено важни решения. В такива случаи внезапно сработва интуицията. Но не е нужно да се чакат драматични поводи. Необходимите промени се постигат и посредством целенасочени упражнения.

Девиз на Ханс-Юрген е станало изказването: „Аз вярвам в това, което виждам. Значими са единствено фактите”. С подобно настроение той бързо достигнал до директорския пост. Неговият строг подход очевидно е оправдал себе си. Изтъкнати маркетолози, които той е наемал, са му помогнали да изпреварва конкурентите и да диктува условията на пазара. Изглеждало, че успехът е реален, обезпечен. Веднъж възникнал въпрос за влагане на голяма сума в чуждестранно предприятие. Всичко било в полза на тази сделка: цифри, факти и т.н. но въпреки това Ханс-Юрген изпитвал странно, непривично чувство на неувереност, но решил да не му предава значение. Проектът бил осъществен и се оказал “празна работа”. Фирмата се оказала на границата на фалит и Ханс-Юрген трябвало сериозно да се замисли.

Интуитивното възприятие, предаването на мисли на разстояние, умението да се предсказва бъдещето – всичко това са нормални човешки способности. А доколко ние не осъзнаваме това, не можем правилно да оценим информацията, да приемаме сигнали и правилно да ги интерпретираме. И нашият живот се лишава от много възможности.

Променете оценката си за интуицията: отказът от едностранно мислене ще открие пред вас неочаквани възможности .

Може ли да бъде упражнявана интуицията?

Интуиция – “непосредствено възприемане на действителността” – дава ви възможност винаги да взимате правилни решения. Може да възразите, че и с помощта на логиката и здравия разум може да се взимат такива решения. Обаче тук съществуват сериозни различия: решенията, приети интуитивно, се явяват най-подходящи, в частност в дългосрочен план и във всички сфери. Спомнете си, колко често ви се е налагало да преразглеждате решения, приети само с логика.

Създаване на основи

Как да събудим в себе си интуицията.

Нека са далеч всички препятствия! Както на растението са нужни хубава почва, слънце или сянка, определена влажност, така и на интуицията са й необходими определени предпоставки. Много зависи от нашата настройка, от нашите мисли и предубеждения, често неосъзнати. Затова преразгледайте своето отношение към интуицията. Възможно е едва сега да проявите своята интуитивна настройка. Ако личното ви отношение към интуицията, съмненията и недоверието ви пречат да разкриете своите възможности, на вас ви е необходимо да определите причините и да промените своята постановка. Ако искате да попълните интуитивния си арсенал, то:

·       Изяснете си какви са ви предубежденията относно интуицията, обусловени от възпитанието и обкръжението;

·       Осъзнайте своята настройка спрямо интуицията. Проявявате ли скептицизъм, когато някой говори за своите интуитивни способности, съмнявате ли се изобщо в съществуването на интуиция, овладява ли ви недоверчивост, когато ви се налага да се уповавате на своите чувства? Какви чувства предизвикват у вас размислите за интуицията или четенето на тези редове?

·       Създайте положителна настройка спрямо интуицията; изкажете се определено в полза на интуицията, направете й място в своя живот. Окажете й доверие, научете се да я признавате без нужда от доказателства. Позволете на събитията просто да се случват. Действайте импулсивно, не преценявайте предварително “за” или “против”, откажете се от убежденията за това дали е добро рационалното.

Възпитайте в себе си възприемане, начини да приемате за правилно това, което подхожда, съответства на вътрешното чувство; не приемайте живота твърде сериозно, не допускайте работата и задълженията да ви угнетяват. Всеки нов ден срещайте доброжелателно, отнасяйте се към живота като към игра, по-често се смейте, радвайте се, мислете позитивно. В продължение на една седмица записвайте своите мисли и после ги анализирайте, правейки нужните изводи. Не се оплаквайте от неуспеха, пренесете вниманието си на макар и най-малкото постижение. Не си създавайте сами препятствия с прибързани присъди от рода на “Аз това не го мога”, “На това изобщо не съм способен”; укрепвайте своето самосъзнание, изучете себе си и своите силни страни. Тези, които боравят с интуицията са уверени в себе си и се уповават на собствените сили, те са вътрешно свободни и независими, настроени положително. Такива хора се характеризират с откритост и гъвкавост, безстрашно отношение към промените, неподвластност на застиналите норми и начини на поведение. По-просто казано, такива хора разчитат на себе си и затова не се боят от неизвестното; потребността от защита не ги принуждава да разглеждат всяка нова идея от гледна точка на съпътстващия я риск; в своите действия изхождайте не от съображения за собствена безопасност, а от потребностите за творчество и непосредствени действия. Ежедневните тренировки ще ви помогнат да овладеете своите интуитивни сили, ще успеете да почувствате собствената интуиция; повярвайте не само в това, че вашата интуиция знае решенията на проблемите ви и отговорите на въпросите ви, но и в това, че тези решения са идеални, а отговорите най-добрите.

Изчистване от мисли като път към изпълване с духовност.

Погрижете се за благоприятни условия за разгръщане на интуицията.

·       Определете кое е най-добро за вас: може би ви е нужно да се избавите от бремето на мислите, да поотпочинете. Научете се да отмествате/отлагате своите мисли, да се изчиствате от тях. Ще придобиете възможност да се придвижете още на крачка.

·       Излезте от своето Аз и се слейте с всеобхващащата реалност. Така ще влезете в духовното настояще.

·        Останете насаме със себе си и света. Тренировка, тренировка и още веднъж тренировка

·       Използвайте всяка възможност, за да упражнявате своята интуиция. Старайте се да отгатвате кой ви звъни, кой ще ви прати писмо и какви ще са новините – добри или лоши.

·       Проверявайте своята способност да предвиждате, кой от асансьорите ще дойде пръв, кой път за работа ще се окаже най-кратък, какво ще бъде времето утре.

·       Привиквайте мигновено да решавате разни дребни въпроси от тима на избор на обедно меню или чифт обувки.

·       Паркирайки, осланяйте се на указанията на вътрешния глас.

·       За тренировка на възприятията опитайте да гледате телевизия с изключен звук и да разберете случващото се на базата на зрителното впечатление.

·       Направете словесен портрет на първия срещнат: колко е висок, в какво е облечен, как е сложен, какъв цвят са косите и очите му…

·       После образно си представете този човек.

·       Опишете човека, с когото току-що сте се запознали и беседвали: що за характер има, какво е семейното му положение, каква е професията му, отгатнете интересите му, оценете здравословното му състояние…

·       Установете характерните особености на своята интуиция, например преимущественото проявяване на чувства, образна представа или вътрешен глас.

Полезни са също и мечтите, “сънища наяве”. Нека бъдещето ви премине пред вътрешния ви поглед като кадри от филм. На вас, може би, отдавна ви се иска да живеете и работите в Италия. Тогава си представете как вие “у дома си“ отбелязвате някакъв празник в обкръжението на своите италиански приятели, как свободно се обяснявате на италиански със своя началник или как заедно със семейството излизате на вечерна разходка, наслаждавате се на природата и се забавлявате. Нека събитията да се развиват, мислите да текат свободно, нека се развихря фантазията – останете наблюдател. Чувствайте се като в кинотеатър – зрител на своя личен филм. Така ще постигнете динамика на собствените си мечти. Не оставяйте без внимание усещанията си. Добре ли ви е, доволни ли сте, щастливи ли сте, когато гледате свой филм? Възниква ли у вас чувство, че всичко това ви подхожда. Ваш ли е този път? Активирането на мечтите активира и интуицията и нейното ежедневно влияние в живота ви.

Интуиция и разсъдък

Проявите на интуиция са свързани с функционирането на дясното полукълбо на главния мозък, което често го наричат “нямата страна” доколкото в него не се използват форми на вербализация и артикулация. Такива способности са обусловени от функциите на дясното полукълбо, които обезпечават логическото мислене. Последното се разгръща като редица взаимнообусловени операции. За него са необходими духовно стремление и определена настройка. Ако овладеем умението да използваме и двете полукълба на мозъка едновременно, то съществено ще се повиши  ефективността на работа и ще се обезпечат по-високи постижения. В такъв случай може да се задейства и интуицията. Непосредственото постигане на истината и реалността се случва независимо от осъзнатото мислене, от разсъдъка. Много често интуицията се пробужда тогава, когато разсъдъка мълчи, когато се случва объркване в мисленето и не е ясно къде да се търси решение. В такива случаи много хора нещо ги “озарява”. Това избухване е обусловено от подсъзнанието,а подсказаното решение веднага се приема за единствено вярно. Понякога интуицията допълва разсъдъка. Ние дни наред анализираме, обработваме данните и изобщо не можем да намерим решение. И изведнъж абсолютно неочаквано се случва духовен  пробив: в нас възниква потресаваща идея! Случва се и така, че вие намирате рационално решение, но то не ви носи вътрешен покой. Затова продължавате търсенето  и стигате до съвсем различен резултат, в който интуицията и разумът са се сляли в едно. Интуицията може и да преобладава.

Трудно е да се разпознае проявата на интуиция, ако тя само леко се промъква незабелязано в съзнанието. Остава само нейното едва-едва: “За малко да го хвана…” решението е било така близко, но изчезва както се топят снежинки в шепата. Но интуицията може да се върне. За това е достатъчно да се пресъздадат обстоятелствата, при които тя е пробляснала. Настройте се както преди, премислете същите неща – така ще възстановите нужното състояние.

Интуитувното постижение – енергийно и холистично – означава непосредствено разбиране на действителността, всеобхватно и безгранично. То преодолява всякакви граници по пътя на ”универсалното мислене”, т.е. към прозрението.

Интуицията и разумът могат да се допълват взаимно.

Водеща роля ще играе тази способност, която се използва по-интензивно.

Нашите възможности са много по-богати, отколкото ни се струва.

Вие, разбира се, знаете, че всеки човек има свое подсъзнание. Но известно ли ви е, че всички хора и култури се осланят на един и същ изначален опит, независимо от това дали той се е развивал в Африка, в Азия или на островите в Тихия океан? Невероятно, но във всички митове Земята се описва еднакво и именно така, както е изглеждала, когато на нея не е имало хора. Още по-удивително е това, че тези описания от научна гледна точка се оценяват като напълно верни. Това е убедително доказателство за наличие на колективно подсъзнание. То обединява всички хора във всички времена и има в своята основа древни универсални форми на мислене, съдържанието на които е достъпно за всички. В това не играе роля дали става въпрос за крупен североамерикански предприемач, тибетски монах или латиноамерикански селянин. Всички хора, независимо от своето социално положение, възраст, вероизповедание, расова принадлежност или епоха, са “свързани/включени” към това подсъзнание. Това може да се разглежда като обща духовна основа на личностната природа. Във всяко новородено бебе са заложени тези изначални способности, на него му е известен световния ред, даже и младенецът да не може още да говори.

Психоаналитикът К. Г. Юнг е доказал съществуването на универсалното мислене, което се случва повсеместно и което е получило названието архетип. От това следва, че всеки човек разполага с огромен потенциал от знания и опит. Интуицията обезпечава пряка връзка между съзнанието и архетипа, което позволява осъзнато да се интерпретира опита и в нужния момент безпогрешно да се направлява духовната активност. Този, който прилага това към ставащото около него, ще може да предвижда събитията, пред него ще се открият нови възможности.

Ако назованият потенциал се използва по-ефективно, нашият живот и нашият свят биха приели друг образ/вид и на нас ни остава само да намерим ключа към това съкровище.

Защо не могат да ни удовлетворят 5% от духовните ни възможности?

Вие, може би, ще се удивите, узнавайки, че даже хора с високо ниво на интелекта използват само 15% от духовните си възможности. Представете си, че сте попаднали в цех на автозавод. В него работи само всеки пети струг. Вие питате ръководителя на предприятието, който ви придружава каква е причината за това положение и той ще ви обясни, че струговете са в пълна изправност, но още не са съвсем настроени и затова не работят. И на вас ви става ясно, защо фирмата се е оказала на ръба на фалита.

Защо вие самите сте доволни от такава малка част духовен потенциал? Вие не желаете до край да разгърнете духовните си възможности, да пробудите скритите сили и да ги насочите за подобряване на своя живот? А затова е нужно да овладеете единствено собствения си инструментариум за мислене. Тази работа ще причини благоприятен страничен ефект: ще се повиши коефициентът на интелекта ви. Не се ограничавайте с мисловни стереотипи, старайте се да мислите самостоятелно. Нека идеите да се окажат безсмислени, главното е – да разширите мисленето. Мозъкът се поддава на тренировка така както и мускулите. За трениране са изработени специални упражнения. Например, всяка вечер да си спомняте в пълни подробности определени ситуации. В края на седмицата сумирайте всички тези впечатления. Същото повторете в края на месеца. Може да се заемете и с решаване на задачи за съобразителност. Например, поставете си за цел да финансирате околосветско пътешествие или да намерите жених на неомъжената си леля…

И накрая, упражнение, което ще помогне да разкрепостите духовните си сили. То ще ви отучи да мислите “линейно”, към което вече сте привикнали, и ще открие възможности за холистично, цялостно мислене.

Упражнение в холистично мислене.

По време на упражнението не задържайте дишането. Седнете удобно. Може да изпълнявате упражнението също и прави или легнали – изберете как ви е по-добре. Затворете очи. Дълбоко вдишайте през носа и издишайте, обръщайки глава надясно, все едно обгръщате с дъха си дясната половина на тялото. Проследете с вътрешното зрение как енергията заедно с духа пронизва дясната половина на тялото. Ще усетите кога този поток ще достигне до дясната половина на мозъка. След това повторете упражнението, завъртайки главата си наляво. Какво почувствахте?

А сега, изпълнявайки упражнението, дишайте с уста. Усещате ли как диханието ви обвива едната половина на тялото? Дишайки с уста, постарайте се сега да обвиете цялото тяло. Какво се измени? Какво усещате? Можете ли да кажете къде именно се зараждат мислите?

Продължавайте упражнението, докато ви доставя удоволствие. Важно е съзнателно да контролирате дишането и неговото въздействие на съзнанието, да отбележите задълбочаване и разширяване на последното.

Вслушвайте се в себе си, позволете на измененията да се случват без участие на разума.

Завършвайки упражнението всеки път се запитвайте: “мисля ли аз личностно, разсъдъчно, егоистично, характерно или с цялото свое същество?”

Понаблюдавайте как се изменя животът ви в съответствие с изменението на подхода ви към мисленето.

Как да се избавим от препятствията в мисленето.

Успехът изисква подготовка. По-приятно е да се разхождаш в гората, без да се спъваш в стволовете на повалените от бурята дървета. Няма да ви се налага да заобикаляте купчините повалени дървета или да пропълзявате между тях, така стоят нещата и с интуицията.

Отстранявайки всички препятствия, всички пречки пред интуицията, вие ще създадете за нея благо приятни условия, ще й позволите да се развива свободно. И така, разблокирайте мисленето си, свалете от него ограниченията си.

Разберете, че вашите мисли са ваше творение или взаимстване. Затова ще ви струва единствено само да поискате и вътрешните граници на мислене едновременно с външните ще бъдат преодолени. Нали си струва да признаем, че:

·       Всеки проблем представлява сам по себе си нищо друго, освен неприемането на някаква реалност;

·       В действителност вие никога не сте били длъжни нещо да решавате;

·       На вас ви е нужно да съберете сили, за да овладеете изкуството на концентрирано въздействие;

·       За вас не е страшно да прекрачите пределите на мислене;

·       Ще преодолеете ограничеността на рационалността и ще замените разсъжденията с възприемане на истината и то на енергийно ниво, с решаване на проблемите вече не в процес на тяхното обмисляне, а по пътя на потапяне в осъзнатото битие, с придобиване/получаване на решения вместо тяхното търсене

Можете да проверите правилността на решението, провеждайки опити, например, с махало или обръщайки се към древното учение за чакрите.

Обмислянето само в малка степен заменя съзнанието и свидетелства за слабостта на интелекта.

Мислете и действайте многомерно.

Преследвайте едновременно две цели.

Допускайте едновременно развитие на няколко сюжета.

Без интуиция общуването е невъзможно.

В сферата на общуване най-лесно от всичко е да се демонстрира качеството и действенността на интуицията, която вие несъмнено притежавате. Едно от най-важните средства за общуване (комуникация) се явява устната реч. Може да ви се стори, че това е обикновено и несъществено. Но проанализирайки няколко диалога ще установите, че действителното разбиране граничи с чудо!!! Без интуиция би било невъзможно да разбираме и да бъдем разбрани.

Ето например, детето заявява: “Студено ми е!”, намеквайки за това, че майката трябва да затвори прозореца. То не изказва своето желание, но досетливата майка преценява ситуацията и прави това, което искат от нея.

Думите се съчетават с други сигнали, интуитивно подавани и възприемани. “Разбира се, аз те обичам”, – казва млада жена, кръстосвайки ръце пред гърди. Този жест единствено усилва подозренията на мъжа, доколкото той интуитивно усеща отчуждението, разбира, че думите не съответстват на поведението.

Без прилагане на интуиция практически е невъзможно да бъде разбрана нито една фраза. Виждате ли, вие вече отдавна ползвате своята интуиция! Възможно е досега да не сте обърнали внимание на това. Бихме искали да ви помогнем да изострите своето възприятие, да овладеете методите за сваляне на напрежението, да се заредите с космическа енергия. Вие ще може да проникнете в сърцевината на своето битие, да заставите интуицията да служи на собствените ви цели, с това да обогатите живота си и да удовлетворите стремежа си към щастие. Овладявайки интуицията, вие откривате самия себе си.

Изявете и използвайте своя потенциал, работете със себе си, пробудете своята гениалност!

Трите памети

И паметта ни има много по-голяма вместимост, отколкото предполагаме. Ние притежаваме три вида памет.

Първа памет

В момента, когато духът се вселява в тялото, тяхната връзка определя осъзнаването на всички събития. Така започва да функционира физическата, материалната памет. Само първите години от живота не се съхраняват в паметта осъзнато, доколкото способността да помним все още е несъвършена. Ние запазваме в паметта извънредните впечатления. Но по-късно се научаваме  да трупаме опит и да си го спомняме, доколкото позволява развитието на тази памет.

Втора памет

Във веригата на превъплъщения нас ни съпровожда най-фина материя на паметта на каузалното[1] тяло. Само това напомня за предишни животи. Тази памет действа чак до последното превъплъщение, докато съществува каузалното тяло. В нас се съхраняват събития от всичките ни предишни животи и можем да си спомним за тях, когато достатъчно узрее съзнанието.

Трета памет

Тази памет е нематериална, вечна и всеобхватна. Тя съдържа цялата информация, включително и знание за бъдещето. Това е вселенска памет, всеобхватно информационно поле на цялостното съзнание (или колективно подсъзнание), към което сме свързани. Всичко, което някога изобщо е било помислено, всичко, което изобщо се е случило е съхранено в тази памет и при определени условия може да си “спомним”. Това е източник на интуиция, който е на разположение на всеки, който може да черпи от него.

Седемте принципи на усъвършенстване

Принцип 1. Аз – това съм аз

Аз чета, чувам и узнавам кой съм в действителност. Аз вярвам в своята реалност и я осъзнавам.

Принцип 2. Ментална връзка.

Медитирайки или упражнявайки съзнанието си, аз установявам менталния контакт със самия себе си. С това моето “ментално тяло”[2] се формира в нужното направление, което влияе на физическото ми тяло, доколкото встъпва в контакт с него.

Принцип 3. Аз – това съм аз самият.

Аз изцяло потъвам в себе си, ставам самия себе си, изцяло чувствам своето “аз”. Това ми въздейства дотолкова, доколкото съхранявам верността си към своето същество.

Принцип 4. Приобщаването към собствената идентичност влече след себе си трансформация.

Аз се отъждествявам със самия себе си, обединявам се не само със себе си , но и с целия свят. Потапяйки се все повече или оставяйки в това състояние все по-дълго, аз периодически се просветлявам. После аз дълго помня своята среща с вечността. Постепенно овладявам умението във всеки момент да придобивам такова съзнание, в което действа единствено интуицията.

Принцип 5. Аз мога да постигна озарение

Щом като веднъж мога да се издигна до разбирането на каквото и да е, моето тяло съхранява целостта на здравето, аз съм способен да изцелявам другите с помощта на единната сила. Аз съм просветлен, но не съвършено, защото непрекъснато и незабелязано губя единението/единството.

Принцип 6. Освобождението от “Аз”, цялостно собствено битие

Аз съм просветлен, просветлявам другите и се изцелявам със самоидентификация на всички нива. Аз винаги съответствам на самия себе си, изпълнявам своето предназначение.

Принцип 7. Животът като усъвършенстване.

Аз се завърнах към собственото битие. Аз живея за това, за да достигна съвършенство и майсторски да реша творческата задача, въплъщавайки замисъла на твореца.

Изводи:

Рационалност – само една от формите на възприемане на действителността. Само възприемането на това, което е скрито, ни открива истината и реалността и позволява да се постигне висше съзнание.

Интуиция – това е скок, избухване, предчувствие. Интуицията сработва неочаквано, но винаги в нужния момент.

Интуицията е естествено присъща на човек, тя може да бъде усъвършенствана със съответни упражнения.

Интуицията е цялостна (холистична), тя е всеобхватна и винаги права.

Нужно е да се превключи от съзнателното възприемане към интуитивното, да се премине от разсъдъчно на холистично-енергийно ниво. Ни си създаваме сами на себе си препятствия/пречки – остава да просто да ги отстраним. Седемте принципа ще ни помогнат да го направим.

Как може да подейства интуицията?

Превключване от гледане към възприятие.

Към всяка работа ние по правило пристъпваме имайки нещо предвид, а понякога и пълна представа за по-нататъшното развитие на събитията, за поведението на тези или онези хора. Ние прогнозираме хода на преговорите, предвиждаме срещата, рисуваме във въображението си почивния ден. Всичко това пречи на интуицията. За да познаем реалността, е нужно да постигнем “знание, скрито под булото на знание”.

Първата крачка в това направление – отказ от всяка представа за действителността, създадена от нас самите и, възможно, достатъчно далече от действителното! Истината, реалността, скрита зад действителността са цел за постигане с разсъждения. Ако ни се удаде да се освободим от мислите и представите, душата ни ще полети свободно. Това означава, че ние получаваме възможност да постигнем многомерност на получаваните от нас съобщения, което сме си и поставили за цел.

Подобряване качеството на живот.

Колко леко понякога казваме: “Всичко е добре”, макар и сами да не знаем какво означава това. Защо всичко е добре, какво следва от това, какво ще ни донесе – не ни е известно. Многомерното възприемане на информация – това е голямо изкуство.

Ние оценяваме единствено от позицията на реалността, тъй като сме свикнали да смятаме за съществуващо единствено  смисленото и поддаващото се на логична обосновка. Ние не забелязваме как сами се обедняваме, нали не ние известно какви възможности се откриват пред нас, ако, например, освободим интуицията. Това се отнася за всички жизнени сфери.

Нашият ограничен, едномерен разсъдък не е дорасъл за много от задачите, за които би следвало да го изключим. Рационалният отговор на най-важните жизнени въпроси не ни удовлетворява. Само интуицията дава такъв отговор!

Ако вие, например, попитате разума си да се ожените ли за г-жа Сто-красоти, то той ще ви отговори: тя е красива, умна, богата – тя би била добра съпруга за вас. Но разумът не е в състояние да каже, действително ли тя ви подхожда, ще бъде ли хармоничен съвместният ви живот, ще придобиете ли с нея пълнота в битието и щастие. А ако възникне въпрос за избор на учебно заведение, разумът услужливо ще подскаже само отделни преимущества  в различни направления: професионални перспективи, финансови  възможности, шансове да се направи кариера и т.н, но той никога няма да заяви вашето призвание.

И така, рационално обоснованите отговори са верни във всеки момент, но не са пригодни в перспектива. Разумът не може да каже какви изменения ще претърпи нашата бъдеща професия в момента на завършване на вашето обучение.  Не може да каже и какво ще стане с г-жа Сто-красоти след известно време.

Съвсем различно стои въпросът с интуицията. Уповавайки се на нея, вие ще възприемате действителността непосредствено. Вие винаги можете да се включите към всеобхватното информационно поле на абсолютното знание и да получите оттам информация, чийто обем даже не можете да си представите. Интуитивните решения са верни доколкото интуицията не е ограничена; тя винаги знае какво ви е нужно, какво ви подхожда в момента и какво ще ви подхожда в бъдеще. И още едно преимущество. Ще ви стане по-леко да живеете, тъй като няма да ви се налага да трупате и запомняте всички получени съобщение и да се “обучавате” в обичайния смисъл на тази дума. Единственото, което ви е нужно е да знаете къде и как да намерите достъп към всеобхватното информационно поле. Тази възможност ще получите като тренирате достатъчно своето възприятие по такъв начин, че във всяко време да ви е възможно да черпите впечатления от съответната  област. Тогава във вас няма да възникне съмнение в избора на събеседник, времето за разговор и неговата тема.

Вие без колебание правилно ще разберете как да решите поставената ви задача, с кого е нужно да направите контакт и кого е по-добре да избягвате. Интуицията ще ви поведе, избавяйки ви от необходимостта да правите предположения и дълго да размишлявате. Отпада необходимостта от отлагане на проблема. Не се налага по цели дни да размишлявате за това, да потърсите ли друга работа или да останете на предишната, да изясните проблемите с брат си или по-добре да отложите. Във всяко отношение – в професионално, делово или лично – интуицията ще ви подскаже необходимото.

Многомерно представяне на информацията.

Ние по навик се доверяваме на чувствата си, на това, което виждаме със собствените си очи, което чуваме с ушите си, усещаме с ръцете или  възприемаме с обонянието. По този начин ние в голяма степен се ограничаваме чрез чувствените възприятия, наблюдавайки и вслушвайки се осъзнато. Други, не по-малко важни значения на възприятията пренебрегваме.

За да се научим да възприемаме информацията многомерно, трябва да пробваме да се включим към няколко процеса, случващи се едновременно. Това упражнение изисква време и търпение. Вие ще се убедите, че първите опити на многомерни действия ще се окажат неуспешни. Ако искате да допълните зрителните впечатления с възприемане на аромати, ще забележите как първите отслабват. Обаче упражненията ще развият способността ви да правите едновременно няколко неща.

Започнете с опити да съчетаете две неща, които не представляват трудност за вас. Например, гледайки и слушайки. Включете и обонянието. Следете за това, да не се изключи съзнанието от първоначалната дейност при включването на следващите. Стремете си да научите едновременно:

·       Да виждате;

·       Да слушате;

·       Да се вслушвате в себе си;

·       Да постигате.

Как ще се измени съзнанието ви при синхронно преминаване на четирите процеса? Какво ще се измени в отделните чувствени възприятия? Ще се научите ли по-добре да виждате или, може би, изцяло ще ви погълнат впечатленията?

Укрепване на доверието към себе си

Удивително е, с какви ли не дела се занимават хората, изобщо не обръщайки внимание на най-важното: Занимания със себе си!

Най-голямото и най-ярко достижение в живота ви ще стане откритието на вас самите, усещането на безграничните възможности на човешкия дух и познание на собствената същност. Откриването на себе си трябва да се случи чрез откритията, които носят изучаването на себе си, запознанството със самия себе си. Всичко това ще усили вярата в самите вас. Постепенно, като снемане на слой след слой, освобождавайки собствената си същност, вие ще се приближите към самия себе си.

Вероятно ще останете поразени, откривайки по този път към себе си своя отдавнашен скрит интерес към себе си, стремежа да станете себе си. Просто този интерес все още не е осъзнат от вас. Спомнете си:

·       Защо си купихте тази книга?

·       Къде я купихте?

·       Какво беше настроението ви?

·       Какво ви накара да обърнете внимание именно на тази книга?

·       Как е било настроено вашето съзнание?

·       Какво е неговото сегашно състояние?

Възприемате ли в тази книга само последователността на думите или поглъщате тяхното съдържание? Постигайки смисъла на книгата, вие ще придобиете различно съзнание. Ще се освободите от обикновеното ежедневното съзнание, ще се избавите от шумотевицата на ежедневието, от рутината, от бекрайните малки и излишни проблеми и грижи. Висшето съзнание означава готовност към нещо съвършено ново, към съвършен живот, безкрайно много по-богат от предишния.

Живейте с тези занимания, пропийте се със смисъла на всяка прочетена дума, разгърнете своята интуиция.

Вие неизбежно ще поведете стойностен живот, определен от вас самите. Ще откриете такива сили и способности, за които изобщо не сте подозирали. Ще придобиете вътрешно спокойствие. Натрупаният опит ще укрепи увереността ви в себе си. С всеки ден доверието ви към живота ще пораства, изхождайки от доверието ви в себе си.

Тези, които вярват в себе си, побеждават. Те предизвикват възхищение, излъчват спокойна сила и доверие. Такива хора, както се казва, притежават харизма, особена магнетичност и умение да въодушевяват. Вие сте именно такъв човек. Отворете себе си, освободете своята интуиция и на ваше разположение ще се окажат необходимите ви сили.

Тренировка на съзнанието

Освобождаването от разсъдъчните ограничения е първата крачка към увереността към себе си.

Отворете “третото око”

Съществува не само това, което можем да възприемем посредством сетивата си. Всичко живо е обградено с енергийни полета. Те характеризират действителното състояние на човека, животното или растението. Но ние не виждаме аурата, както наричат биополето. Само специална техника позволява да се направят видими излъчванията и да се оцени състоянието на живото същество. Известно е също, че настроението на човека може да се определи по цвета на неговата аура. Но прибягвайки само до обикновеното зрение, няма да видите червената аура на разгневения чове,.

Доверявайки се на своите чувства е възможно да повярвате на събеседника, който твърди, че никога не е изпадал в ярост. Но поглеждайки на него с “третото око”, вие ще можете да определите истинското му състояние. Цветът на аурата му го изобличава в лъжа. Може да бъде овладяна речта, в т.ч. и модулацията на гласа, в известна степен може да се контролира поведението с жестове и мимики. Но аурата не подлежи на осъзнати въздействия. “Третото око” не можеш да подведеш. То вижда в самата същност.

Св. Бонавентура е различавал три вида зрение, с помощта на които човек е достигал познание. Зрението от първи вид обезпечава възприемането на външното пространство във времето и обстоятелствата на нашето съществуване. Нашето съвременно виждане на живота е базирано на този вид възприятие. В резултат на това, нашият поглед е силно ограничен.

По-нататък можем да погледнем с помощта на виждането на разума. На нас ни се открива богатството на философията и логиката. Това е света на нашите представи, тук възникват различни образи и понятия. Но далеч по-зорък е погледът на духа, позволяващ ни да видим истината. Ние не сме длъжни да гледаме света с едно или две очи. Ние можем да разширим своя поглед, можем да го направим неограничено широк. С духовния поглед можем да видим съвършено различни измерения на човешкото съществувание.

Ядро на нашата личност се явява нашето вътрешно Аз, сърцевината на духовното ни битие. Това ядро е покрито с различни напластявания, чрез които се отдалечаваме от ядрото на личността си. Но нали е възможен и обратния ход!

Активирането на “третото око” освобождава интуицията. Вие ще попитате как да го отворим. За това е нужно да настаните удобно и да се вгледате в който и да е предмет. Не е нужно да се задържа дишането. Задръжте погледа си, наблюдавайте за ставащите промени.

Задържането на погледа може да отклони потока на енергия. Произтича оттегляне на енергията от очите, които в момента не се нуждаят от нея. Освободената енергия намира за себе си друг път и отваря “третото око”, окото на духа. Това око се намира по средата на челото, между “физическите” очи. Заприщете ручея и водата ще потече в друго русло.

С отчитане на принципа за най-малкото съпротивление от вас не се изискват големи усилия, за да отворите третото око. Необходимо е единствено да промените посоката на енергията.

Отвореното трето око следва да бъде обгрижвано. Колкото повече внимание му отделяте, толкова по-зорко ще бъде то. В същото време ще отчетете усилване на духовните си способности.

Затворете очи и ги насочете натам, където е разположено “третото око”. Когато вътрешният ви поглед се установи, ще достигнете нужната точка. Настройте се на нея и съсредоточете вниманието си.

Това е най-добрият начин за отваряне на “третото око”. Когато за първи път възприемете обкръжаващата ви среда с “третото око”, ще преживеете особени усещания: ще ви се появят образите на вашите мисли. Разликата от киното ще бъде в това, че ще видите филм собствено производство.

Третото око не само ще ви покаже собствената ви личност, но и ще изостри вашата проницателност, и вие ще разберете истинското, важното и същественото. Няма да позволите да ви излъжат, няма да ви заслепява външната красота.

Третото око – това е канал на интуицията. Научете се да виждате с него и вие ще взимате само правилни решения.

Преодоляване на границите или “активизиране на вътрешния духовен потенциал”

Интуицията е изначално присъща на човека. Затова не е нужно да се обучавате за нея, нужно е само да я упражнявате. По-точно казано, и това не е задължително, нали си струва единствено да помним, да осъзнаваме своето вътрешно знание, а да направим това е по-просто и от най-простото нещо, ако спокойно, без натиск, настроим своето възприятие на едно единствено нещо. За много от нас това ще е трудно, защото сме свикнали всяко действие да го съотнасяме към целта и целесъобразността. Ще трябва някаква подготовка, за да можем да изключим преднамереността.

Квантификация на съзнанието или “съзнание на две нива”

Нашето съзнание е многомерно, затова и нашето възприятие може да стане многопланово. Представете си водолаз. Когато маската му е наполовина потопена във водата, той вижда едновременно и това, което става под водата и това, което е над нейното ниво. Този модел на състояние, при което духът преодолява границата на съзнанието, т.е. мисленето се случва, но не се осъзнава. В такова състояние възниква характерно чувство на дълбоко доверие в себе си и съвършена безопасност – признаците на интуицията.

И вие сте способни на многомерно възприятие.  Активността на вашите чувства обезпечават физическото възприятие. Но вие можете да превключите съзнанието на енергийно възприемане. Това ще ви позволи да разберете същността и нужното, и предварително да се вживеете в обстоятелствата. Разполагайки с тази способност, вие рядко я използвате, затова тя е преминала към списъка на угасващите.

Съвременният живот се характеризира с активност и опустошеност, които са обратното на покоя и безгрижието. Ако преди спокойствието и разкрепостеността са се считали за добродетели, то сега те са просто – чист разкош. Подлагайки се постоянно на раздразнение отвън, на стресове, страдайки от недостиг на време и претоварване, повечето хора се намират в състояние на хроническо пренапрежение. Те с усилие прекрояват времето за възстановяване на силите. Безпокойството е неблагоприятно за интуицията, доколкото тя най-добре се проявява при отсъствие на напрежение. Това е особено присъщо в началната фаза, когато вие тъкмо започвате да се учите да освобождавате интуицията, да се вслушвате в нея и да я разбирате. Състоянието на покой и уравновесеност е благоприятно не само за интуицията, освобождавайки се от стреса и изтощението, сваляйки напрежението и в замяна на външната страна на явленията придобивайки вътрешен смисъл, вие подобрявате качеството си на живот.

Ако, независимо от цялото напрежение, се научите да се разкрепостявате, ще можете когато пожелаете да се потопите в покоя на размисъла. Обръщайки съзнанието към бъдещето, вие във всеки момент ще може да се включите към интуицията. В състояние на разкрепостеност ще можете “да предвидите”, например неприятен за вас разговор с началника на отдел кадри, “да чуете” задаваните ви въпроси и да разберете как да се подготвите за беседата, която трябва да се състои чак следващата седмица.

Използвайте своя духовен потенциал и действията ви винаги ще бъдат своевременни и уместни.

От личната ограниченост към виртуозността на съзнанието

Избирайки пътя на духовността, следва да се отчете, че това не е просто друг път, откриващ други обстоятелства на живота. Това е въобще единственият път, на който трябва да стъпите рано или късно. Това е пътят към самия себе си, път към дома. Пред прага на дома ще ви се наложи да оставите своето Аз, нали в дома за него няма място. Без да изоставим своето Аз, не можем да овладеем всичките възможности на съзнанието, а нашата цел трябва да бъде виртуозното майсторство. Разделяйки се с илюзиите вие разчиствате пътя си. И единствено вие можете да направите последната крачка. Вашето Аз притежава само ограничени възможности, а могъществото на истинската ви Същност е безкрайно. Затова е така важно да се отъждествим със самите себе си. Към самоидентификация водят всички пътища.

Спомнете си верността към себе си, пробудете своята същност, познайте я. Става дума не толкова за личностно израстване, не за индивидуални желания и цели, става дума за пълно пробуждане. И ние отново и отново сме длъжни да си напомняме за себе си, какъв потенциал е скрит в нас и остава само да го проявим.

Медитацията като път на усъвършенстване

Погрижете се за съответстваща обстановка, намерете тихо кътче, където никой няма да ви пречи и ще се чувствате добре. Ако ви пречи ярката светлина, запалете свещи. Настанете се по-удобно, свалете колана, вратовръзката и т.н., седнете на стола или легнете на кушетката, затворете очи, дишайте дълбоко и спокойно.

Ще достигнете съвършено съзнание по пътя на спомнянето. Проникнете се с убеждението за своето майсторство. Вие винаги сте били майстор и завинаги ще си останете. Тази реалност е вашата реалност, тя само за известно време е била предадена на забрава. Вие сте предполагали, че се намирате на правилния път и не сте забелязали как сте се отклонили от него. А сега се завръщате на него – своя път. Вие придобивате умения да познаете своята същност. Майсторът е вътре във вас. Дочакал ви е, сега той е тук, готов да се появи, стига само да поискате. Нужно е само да се разхлаби хватката на Аза, който се е вкопчил в същността ви. Това ще се случи, веднага щом се отдръпнете встрани Майсторът ще се появи. Направете тази крачка именно сега.

Чувствате ли как се изпълвате с майсторство? Усетете, почувствайте как това изглежда отвътре. Нека всяко изменение се появи пред духовния ви поглед като ярка картина, а чувството за промяна ви обхване. Приемете своя вътрешен Майстор като ярка светлина, изливаща се заради вашето Аз. Тогава ще стане ясно, че единствено вашето Аз е стояло между вас и вашия Майстор. Нега огънят гори, вие ще забележете, че той става все по-ярък. Усетете как светлината ви пронизва. Вие чувствате и виждате това. Постепенно вие самите се превръщате в светлина. Във вас се случва нещо чудесно: вие виждате как се просветлява съзнанието ви, как вие самите ставате просветлено съзнание! Изцяло се превръщате в съзнание.

Вие чувствате промяна? Вашето същество е пронизано от светлина. Вие самите сте светлина, вие сте просветлено съзнание, вие сте майсторско съзнание, озарено от светлина. Чувствате ли какви процеси предизвиква у вас това съвършено, изпълнено със светлина съзнание, на какво то въздейства? Здраве, изцеление, мир, любов, хармония. Тялото и духът могат да лекуват сами себе си превръщайки се в единно цяло сливайки се в ярка светлина.

·       Какво се случва сега във вас?

·       Какви нови познания придобивате?

·       Осъзнавате ли как се лекувате, как се променя тялото ви, как душата ви става здрава и придобивате цялостност?

Вие възприемате посланието, получавате знания, което ви е нужно именно сега, именно в този момент. Болката постепенно отслабва и накрая съвсем стихва. Според степента на утихване на болката се разширява вашето съзнание – сега е ясно защо е била нужна болката. Вие осъзнавате сега, че не се нуждаете от нея.  На вашето съвършено съзнание му е ясно какво да прави по-нататък. Изпълва ви яснота и увереност. Нека това впечатление ви въздейства. Затова не е необходимо да проявявате каквато и да било активност, всичко ще стане от само себе си. Това, което сега се случва е спомняне. Вашата истинска същност, вашият Майстор чака да му разрешите да излезе и да започне да действа. Изявете себе си, живейте своя собствен живот. Сега, в този момент, вие усещате своето вечно битие. Вие възприемате този, който сте в действителност. Вие разбирате, че в това съзнание е невъзможно да бъдете болни или нещастни.  Болестта и нещастието се разтварят и изчезват. Всички неприятности изчезват от живота ви, от тялото ви, от партньорството, от всички жизнени обстоятелства. Вие сте здрави. А сега “лекувате” и всички заобикалящи ви жизнени обстоятелства. Вашето “майсторско” съзнание – а сега знаете, че това сте вие – изцелява всичко, към което се насочи.

Поддържайте това състояние, следете за изцеление, за оздравяване във всички сфери на своето битие. И бавно се обърнете от тази картина, приглушете това чувство, върнете се към ежедневното си съзнание, усетете себе си тук и сега. Чувството за цялостност, пълнота, разтвореност във вселената, просветлението няма да ви изоставят. То ще бъде с вас толкова време, колкото поискате. Останете си в “майсторско съзнание”. А ако във вас възникне чувство че вътрешната светлина отслабва, просто отново направете медитация.

Пробуждането на майсторско съзнание може да предизвика големи промени в живота ви. Не е изключено да зацикли професионалната ви кариера, да се разпадне партньорството. Това може да ви причина болка и да ви изплаши, обаче такива изменения ще бъдат за вас плодотворни.

Това само потвърждава необходимостта от отказ от нещо в живота, за да станете самия себе си започва нова фаза на битието ви,  когато действително ще достигнете щастие.

След като веднъж сте попаднали в съвършеното съзнание не бива повече да го напускате. Важно е да се поддържа единството със своя Майстор. Тогава ще можете да развивате своето майсторство, да преодолявате ограниченията на собствените тела и прочие рамки, да въвличате в този процес и други хора. Присъствието на тези лица не играе никаква роля.

Нека вашето съвършено съзнание да служи на хората. Колкото повече ползи то носи на другите, толкова по-добре за вас. То ще се прояснява и ще ви донесе здраве. Всичко, което ще направите за другите, ще повлияе на вас самите.

Лекувайте другите и се излекувайте сами

Помнете, че това се отнася както за положителния, така и за отрицателния ефект: каквото причините на другия човек, същото ще се случи и на вас!

Вие може да станете здрави във всяко отношение. Вашето тяло ще се излекува, същото ще се случи и с душата ви, жизнените ви обстоятелства ще се подобрят. Да вземем, например, професионалната област. Съвършеното съзнание ще определи, подхожда ли ви дадена професия, имате ли призвание за нея. Последвайки своето признание, вие ще постигнете успехи, ще разширите кръгозора си, което ще повлече след себе си други последствия. Ще се случат промени във всички сфери на живота ви.

Упражненията ще ви помогнат да поддържате състояние на съвършено съзнание. Лекувайте себе си, своето обкръжение, целия свят! Вие ще носите благодат на всекиго, с когото се срещнете. Свързвайте своето майсторско съзнание не само със дейност от специален вид. Прилагайте го в ежедневието, към баналните занимания, като например бърсане на прах, каране на кола, писане на писма и във всяка ситуация постъпвайте като Майстор и винаги оставайте в “майсторско” съзнание. Научете се да съединявате своето съзнание със съзнанието на другите. Измисляйте, усещайте, преживявайте определени ситуации от позициите на своите партньори. Ако това ви се удаде, то следващия път ще знаете какво ще каже събеседникът ви още преди да си отвори устата.

Ограничената личност се възприема като жертва на своите мисли, не може нито да ги контролира, нито да ги управлява. Именно затова и тя е жертва на своите мисли. За такава немарливост животът наказва точно така, както съдът наказва човека за нарушение на правилата за улично движение. Достъпът до съвършеното съзнание ви прави стопанин на своите мисли.

Вие решавате за какво да мислите!

Захванете се с очистване!

Със съвършеното съзнание нещата стоят така както с възможността да се настаните по-удобно в своето жилище: отначало се създава ред, изхвърлят се вехториите, а останалите вещи се почистват, и може би се подреждат по нов начин. Преходът към съвършено съзнание се удава много по-лесно, ако предварително се въведе ред.

Вие редовно подреждате бюрото си, квартирата, колата. Защо да не създадете ред и в собствения си дух? Проведете “домашна духовна уборка”:

·       Раздвижете се. Отхвърлете всички стереотипи на мислене.

·       Освободете се от каквото и да било чувство за вина.

·       Отстранете всички отрицателни моменти, такива като комплекси за малоценност, завист, недоброжелателство, ревност, агресивност.

·       Освободете място за позитивни моменти като оптимизъм, любов, симпатия, доверие, самоуважение.

·       Подредете всичко по нов начин.

·       Сменете лошото настроение и тъгата с въодушевление, радост от живота и усмивка.

За да не се случва това само на думи, е нужно такова “почистване” да се документира. Запишете на отделни листи всичко, което искате да промените и от което искате да се избавите. Разгледайте всеки пункт, претеглете всички негативни последствия. Не забравяйте такива деструктивни чувства като завист, недоброжелателност, ревност. Напишете всичко, което е несвойствено за вас и след като се убедите в точността на списъка, разкъсайте листа и изхвърлете парчетата. По този начин вие се прощавате с всички пречещи ви елементи и ще ги откъснете от живота си.

А сега се обърнете към качествата, които занапред могат да са ви нужни и трябва да ги включите в съзнанието си. Възможно е да прибавите не много нови качества, доколкото много позитивни елементи вече са в наличност, но не сте им обръщали внимание, те са били подтиснати и “обрасли с мъх”. В дадения случай следвайте от един пункт към друг, свържете спомените си с отделни черти на характера си. Запишете своите положителни качества на листче и го закачете в дома си на такова място, където най-често поглеждате. По този начин ще обезпечите нагледност на резултатите от своята “ чистка” и стабилното им вкореняване в съзнанието. Действайки по този начин вие не само ще подобрите самочувствието си, но ще натрупате редица приятни впечатления. Животът ви ще се изпълни с успехи, ще станете по-енергични и ще получите повече радост.

Крайъгълния камък на пълноценното битие е залог за съвършено съзнание.

От интуиция към суперинтуиция.

В какво се състои разликата между интуиция и суперинтуиция? Ние установихме, че интуиция притежава всеки и е достатъчно тази способност да се развие. Тогава ще можем духовно да преживеем всяка ситуация. Без да вдигаме телефона ще знаем кой ни звъни, ще получим информация именно в този момент, когато ни е нужна. Интуицията позволява да се видят явленията наопаки, помага да се намерят правилните решения. Това облекчава живота, изпълва го с щастие. Суперинтуицията – това е преход на висше ниво! Ако интуицията обезпечава необходимия опит и отговоря на интересуващите ви въпроси, то суперинтуицията означава Духовно ръководство. Например, когато търсите къде около театъра да оставите колата, вие се питате: “Да завия наляво или надясно?” и вашата интуиция ви дава правилния отговор. Суперинтуицията ще направи решението разбиращо се от само себе си. Без въпроси и размишления ще разберете какво да правите и приетото решение ще бъде оптимално.

Освен това, суперинтуицията позволява много фино да възприемате свръхчувствените или извънчувствените събития. Това в частност се отнася до предчувствието, предвиждането на бъдещето. Счита се, че преуспяващият човек действа рационално, логично, обмисля своите решения, и последователно ги прилага в живота. Най-новите изследвания показват обаче, че достиженията  на разсъдъчния подход са ограничени. Едностранното наблягане и култивиране на рационалността и логиката, които се управляват от лявото полукълбо на мозъка, води до постепенно “отмиране” на лявото полукълбо, управляващо чувствените, интуитивните сили. Даже рационалните оценки на собствените способности биват грешни. Например, от сто запитани студенти 59 отговарят, че ще завършат семестъра успешно. Парапсихолог, без да се задълбочи в детайлите  предсказал успешен семестър за 81 студента. Фактически изпитите са взели 75 студента. Значи разсъдъчните оценки не са съвсем верни.

Интуицията е необходима както в личния живот, така и в бизнеса. Колкото по-развита е тя, толкова е по-пълен животът, толкова по-големи успехи ще постигнете в професията. Ако духът ви е разкрепостен, за свободата на интуицията се открива простор. Съмненията и скептицизма препятстват интуицията и още повече суперинтуицията. Спортсмен, който не е способен даже да си се представи като победител, който не вярва в необикновените си способности, никого няма да победи, колкото и да тренира. Твърдостта на духовната организация блокира по-силно, отколкото материалните фактори.

Пробуждане на духовния богатир.

Ако искате да преминете от интуиция към суперинтуиция, трябва постоянно да тренирате интуицията и да я ползвате, нали само така е възможно да задействате своите гигантски духовни сили. Когато станете този, който всъщност сте, вие ще встъпите в правото си на своето духовно наследство. Нека съзнанието ви стане безкрайно и се пробуди геният ви!

Вие просто трябва да си спомнете за това кой сте в действителност. Така вие ще осъзнаете своите способности и своите силни страни, вие ще получите постоянен достъп до този потенциал. Ще се изпълните с увереност в това, че именно вие определяте какво трябва да се случи – и то ще се случи! Вие се явявате творец на собствените жизнени обстоятелства. Усвоете това. Вие не сте жертва на неблагоприятни обстоятелства, вие сте хазаина. Убедете се в собственото си величие, проявете истинската си същност, всеки ден повтаряйте:

Аз съзнателно определям творението като негов съучастник!

Творческа задача

За да получите някаква представа за своите възможност, аз ви предлагам една творческа задача.

От предложените по-долу точки изберете тези, които отговарят на вашите възгледи за живота. Дръжте този списък под ръка и от време на време си изяснявайте не трябва ли по новому да изтълкувате този или онзи пункт. По този начин ще наблюдавате своето развитие, ще оценявате резултатите:

·       Аз живея осъзнато в пълно съгласие със самия себе си, наслаждавам се на пълнотата на реалния живот.

·       Аз напълно владея своите сили, мога по свое желание да ги управлявам, целенасочено да се разпореждам с енергията, да я използвам и акумулирам.

·       Яснота, радост, любов, светлина, жизненост, пълнота, успех, благосъстояние във всички сфери, цялостност.

·       Моето предназначение – да се усъвършенствам.

·       Приемам отговорността за всичко.

·       Аз усъвършенствам творението като негов съучастник.

·       Аз преминавам от мига към  вечността и по този начин загубвам възрастта.

·       Аз съм свободен от кармата, доколкото тя има отношение само към Аза, а Азът представлява собствената същност. Аз съзнателно съм се освободил от “веригата на прераждания”.

·       Аз постигам и преживявам, аз съм озарен и се върнах към истинския живот.

·       Аз схващам многомерността на случващото се, разчупвам границите, разполагам с всеобхватни възможности.

·       Аз пробудих в себе си духовния богатир.

·       Моята истинска същност непрекъснато осъзнава все по-пълно.

Инвентаризация

Преди началото на работа над своята интуиция е нужно да направите описание на наличните обстоятелства. Какъв сте вие, къде се намирате, къде искате да попаднете? Познайте своето вътрешно съдържание, осъзнато се превърнете в самия себе си! Отговорете на следните въпроси съвсем спокойно, най-добре писмено:

Кой формира образа на живота ми?

·       Какво ми служи за самоидентификация?

·       Какво възприемам като част от себе си, като нещо, което ми принадлежи?

·       Какво не възприемам?

Какъв е моят вътрешен образ (автопортрет)?

·       Страдам ли от недостиг на нещо? Какво не ми достига?

·       Съзнавам ли своето благосъстояние? От какво се страхувам?

·       На какво се надявам?

·       Какво очаквам?

Изводи

·       Към съкровеното знание ние подхождаме изключвайки се от създадената от нас реалност.

·       Разсъдъчното виждане е едномерно, затова чисто рационалните решения са верни до известна степен

·       Запознайте се със самия себе си, укрепете доверието към себе си, нали уверените в себе си хора разполагат с голяма свобода и най-добрите гаранции. Интуицията най-добре се развива на свобода.

·       Третото око – канал на интуицията.

·       Вие имате такива духовни резерви, че можете да преодолеете (създадени от вас самите) граници, за да се случи невероятното.

·       Научете се да сваляте напрежението – интуицията повече от всичко се проявява тогава, когато сте спокойни и се отнасяте към работата непредубедено.

·       Създайте такъв ред в сферата на духа, че да се осигури преминаване от ограничена личност към съвършенството на съзнанието.

·       Съвършенството на съзнанието е необратимо.

·       Свикнете, че вие сте стопанин на своите мисли.

·       Определете изходния пункт, проведете “инвентаризация” и си поставете цел.

·       Само целеустременият човек постига успех!

·       Живейте съгласно своето предназначение.

Курт Тепервайн