Начало | Икономика | Експертни мнения | Близо 22% от българите са бедни

Близо 22% от българите са бедни

статистика бедностБлизо 22% от населението на страната живее в бедност, а над 33% в тежки материални лишения, рискът от попадане в тази графа се увеличава с всяка година.
Най-бедни са областите Кърджали и Пазарджик. Изводите са отразени в годишното изследване „Статистика на доходите и условията на живот” на Националния статистически институт. Данните са за 2014 година.

През миналата година линията на бедност общо за страната e 323.75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 578.3 хил. лица, или 21.8% от населението на страната. В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 13.2%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.8 процентни пункта.

През 2014 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик – съответно 175 и 194 лв., а най-високата – в област София (493 лв.),следвана от област Перник (398 лв.). Най-висок е относителният дял на бедните в областите Пазарджик – 33.0%, Сливен – 30.8%, и Ямбол – 28.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 8.5%, Плевен – 11.8%, и Кюстендил – 14.0%.

Линията на бедност за 2014 г. намалява спрямо 2013 г. само в областите Монтана – с 13.0%, Кърджали – със 7.5%, и Русе – с 1.9%. Линията на бедност за 2014 г. се увеличава спрямо 2013 г. с повече от 20% в областите Ямбол (с 38.9%), Шумен (с 34.6%), Хасково (с 33.1%), Плевен (с 25.9%), Габрово (с 24.0%) и Стара Загора (с 23.4%).

От НСИ казват, че системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2014 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.8 до 27.3%, или с 5.5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 46.2%, или с 24.4 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (50.2% за 2014 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.9 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2014 г. делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 2.1 процентни пункта до 9.3%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е около три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добро кариерно развитие и по-добре платена работа, оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 63.5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 1.5%.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта./ Дир.бг

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...