Начало | Общество | Обществен живот | Васил Долапчиев по повод на Международния ден на белия бастун

Васил Долапчиев по повод на Международния ден на белия бастун

Васил Долапчиев
Най-големите проблеми на хората със зрителни увреждания в България остават политиката по доходите, трудовата заетост, достъпността на архитектурната и транспортна среда и развитието на социалните услуги. Това заяви Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България (ССБ), по повод на Международния ден на белия бастун, който се отбелязва на 15 октомври. Според Долапчиев се полагат усилия за подобряване на инфраструктурата за нуждите на незрящите, но проблемът не е решаван много десетилетия и изисква много сериозни финансови ресурси. „Ясно е, че трябва да има търпение. В София се полагат усилия за достъпност и наши експерти консултират за различни обекти, като Централна жп и автогара, големи столични кръстовища, метрото и летището, но има още много какво да се желае и се надявам, че ще се доближаваме повече до европейските стандарти”, заяви той. Долапчиев е убеден, че в големите градове съществува и елементарният проблем, че всички коли са на тротоарите поради, което са недостъпни не само за незрящите, но и за майки с деца и възрастни хора. „За да стане наистина удобно и спокойно да се преминава трябва да бъдат обработени с необходимите настилки всички тротоари, да се поставят информационни говорещи табла на спирките, за да може да се получава информация за движението. Сега събираме средства и се надявам, че догодина ще стартира като пилотен проект софтуер, който да се вгради в мобилните телефони на незрящите хора и да се направи мрежа за ориентация на сгради”, добави председателят на ССБ. Той не скри, че проблемът с трудовата заетост на хората със зрителни увреждания е много страшен. Реално 95 % от незрящите хора у нас са безработни. „От специализираните предприятия останаха само 4, а Националната програма „Заетост и обучение на хора с трайни увреждания” по схемата субсидирана заетост отпуска много малко места за хора с увреждания и в частност за зрителни увреждания. Общо от 6000 души с увреждания, които са в икономически активна възраст работят около 500”, алармира Васил Долапчиев. Той припомни, че България прие дългосрочна стратегия за заетост на хората с увреждания 2011-2020 г., в която са разписани широк набор от добри инструменти, с които да бъдат решавани тези проблеми. „Въпросът е, че не се осигурява необходимото финансиране, за да заработи стратегията. Без публичен ресурс няма как да се случи. Заетостта в Европа на хората с увреждания се увеличава единствено и само чрез ориентирането на конкретни средства в тази посока. Проблемът е комплексен и касае достъпната среда, професионално обучение, което да е ориентирано към пазара на труда, трудова медиация. Сега 99 на 100 в период само си говорим за добри намерения в тази област, но практическите стъпки са много ограничени. Като цяло икономиката ни също е слаба, говорим и за политика на заетост в най-бедната държава. Всичко това е комплекс от фактори, които влияят върху негативната ситуация”, констатира председателят на ССБ. Относно образованието за дечицата със зрителни проблеми, Долапчиев, обясни, че има 2 специализирани училища за деца с нарушено зрение. „Процесът на интегрирана форма на обучение набра скорост. Чрез ресурсните центрове към МОН тези деца получават необходимата подкрепа за образователния процес. Около 60 % от тях са в интегрирана форма на образование. До тук, добре, от там започват проблемите”, заяви той. Според него самите преподаватели не са подготвени, нямат необходимата квалификация и опит за работа с такива деца. Вторият голям проблем, оказва се, е многообразието от учебници, които не са адаптирани за употреба от деца със зрителни увреждания и не им се предоставят в електронен вариант. „Нивото на култура на самата заобикаляща ги страна, на съучениците им, самите преподаватели също влияе. Това е процес, който също изисква време и цялостно развитие на обществото към по-добро, за да има положителен резултат”, смята Долапчиев. „Обществото ни има големи проблеми с приемането на различните като цяло, независимо дали са бежанци, хора с различна полова ориентация, етнос, вяра, или увреждания. В обществото ни има огромен дефицит на доброта. Това произтича отчасти и заради много тежкото материално състояние на 70-80 % от хората. Едно бедно общество, няма как да бъде добро общество, но както е казал един мъдрец: „Ние хората сме ангели с едно крило, за да полетим трябва да прегърнем друг човек”. /БГНЕС

4 коментара

  1. Предложеното закриване на ТЕЛК и предоставяне на възможност на всеки лекар със специалност да определя процент намалена работоспособност на свои пациенти, а на социалните работници да определят специфичните потребности на хората с увреждания.
    Такава децентрализация на системата би довела до значително повишаване на субективизма при оценката на пациентите и до рязко повишаване на броя на хората с експертни решения с процент намалена работоспособност поради значително занижаване на контрола.
    Към момента съществува петстепенен контрол. Той минава през семейния лекар, издаващ първичното направление за ТЕЛК, съответни тесни специалисти издаващи консултации, подкрепени с инструментални, параклинични и високоспециализирани изследвания. Следващ етап са лекарите от ТЕЛК, всеки от които има специалност и минимум 10 години трудов стаж по съответната специалност. След запознаване с медицинското досие на пациента и преглед на лицето ТЕЛК издава експертно решение.
    Всички експертни решения с 50% и над 50 % намалена работоспособност се разглеждат от тричленни лекарски комисии към НОИ, които при несъгласие с определения процент от ТЕЛК обжалват решението пред Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Когато НЕЛК определи процент намалена работоспособност под 50% НОИ съставя на ТЕЛК ревизионен акт и лекарите от ТЕЛК изплащат получените от болния социални пенсии за периода от явяване на ТЕЛК до явяване на НЕЛК.
    Няма правосъдна система в света с прецедент като чл. 112, ал. 9 от закона за здравето, който гласи че обжалването на експертното решение на ТЕЛК не спира плащанията по него и сумата изплатена като пенсия се връща от лекарите от ТЕЛК.
    Децентрализирането на системата би довело до значителни затруднения и пред пациентите, които ще се налага да събират становища от 4-5 и повече специалисти след което, неизвестно кой, ще трябва да обедини тези становища и да издаде експертно решение.
    Накрая социален работник, без медицинско образование, който едва ли ще е запознат с над 90 % от диагнозите, на когото нищо не говорят термини като болест на Чандлер, болест на Крон и т.н. ще трябва да преценява специфичните потребности на болния.
    Поставя се въпросът пред коя институция недоволните от издадените от специалистите решения ще имат право да ги обжалват. Не по-малко важен е проблемът с пренасянето до съответните специалисти и съхраняването на медицинските експертни досиета на пациентите, които съдържат конфиденциална информация и лични данни. Към момента те се съхраняват в продължение на 40 г. и при необходимост от преосвидетелстване на пациента се предават на служебно лице срещу подпис и приемно-предавателен протокол.
    При даване на възможност на всеки лекар със специалност да определя на пациентите си процент трайно намалена работоспособност ще е налице и очевиден конфликт на интереси.
    Не е ясно при предложената децентрализация на системата кой ще поеме останалите задължения на ТЕЛК. Освен определяне на процент трайно намалена нетрудоспособност при лица в работоспособна възраст и вид и степен на увреждане при деца и хора в пенсионна възраст, базирани на траен функционален дефицит в хроничен стадий на заболяванията, задължения на ТЕЛК са:
    -определяне на специфичните потребности на болния от помощни средства;
    -преценка за вида труд, който болния може да упражнява, без това да се отрази неблагоприятно върху здравословното му състояние;
    -закрила по наредба 5 за болестите, страдащите от които ползват особена закрила при съкращение;
    -определяне датата на инвалидизиране, от която се изплаща пенсията, съгласно законовите разпоредби;
    -медицинска експертиза при временна неработоспособност, продължаваща повече от 6 месеца;
    -медицинска експертиза при обжалвани от НОИ или работодател болнични листове;
    -медицинска експертиза при обжалвани от социални грижи протоколи на ЛКК за отпускане на помощни средства като слухови апарати, ортези и др.;
    – отговори на писма на работодатели за възможността на лица с намалена работоспособност да заемат определено работно място при промяна условията на труд;
    -освидетелстване на български граждани, пребиваващи в други страни от ЕС, съгласно международни спогодби.
    Всички тези дейности изискват време и труд и не биха могли да бъдат извършвани от действащ хирург, чиято работа е да оперира пациента и да проследи състоянието му в следоперативния период, т.е. в острия стадий на заболяването, а не в хроничния, когато болният става контингент на ТЕЛК, ако има остатъчен функционален дефицит.
    Само за 2014 г. и само в гр. София през ТЕЛК са преминали 76 669 пациенти по различни поводи – временна, трайна нетрудоспособност, обжалвани болнични листове и др.
    Един от големите митове, редовно разпространявани в медийното пространство е, че лекарите от ТЕЛК са едва ли не „виновни” за повишаване броя на болните с намалена работоспособност. Бегъл поглед върху статистиката на заболеваемостта може лесно да опровергае този мит.
    Така статистиката само за гр. София на онкологични заболявания е следната: за 2008 г. са регистрирани 49 663 раково болни. През 2013г. броят им е нараснал до 79 971. Отново за 2013 г са регистрирани 540 477 болни страдащи от болести на кръвообращението от които новооткрити са 123 096. Подобни са статистиките за болните от диабет, тежки неврологични заболявания, бъбречни, ортопедични и др.
    Друга причина за значителното нарастване броя на пациентите на ТЕЛК в пенсионна възраст е влязлата в сила през 2000 г. промяна в Кодекса за социално осигуряване, която позволи към пенсията за изслужено време и възраст да се добави социална пенсия за инвалидност. Решението на ТЕЛК стана заветна мечта на болни в пенсионна възраст с минимални пенсии.
    Друг мит, разпространяван чрез медиите, е нежелание на лекарите от ТЕЛК да определят пожизнено процент намалена неработоспособност на пациенти с ампутиран крайник и др. дефинитивни състояния. Истината е следната: най-често пациенти с ампутиран крайник имат редица придружаващи заболявания като сърдечно-съдови, бъбречни и др., които протичат в динамика и във времето могат да се подобрят, да се влошат или да настъпи продължителна клинична ремисия. За тези допълнителни заболявания процентът намалена работоспособност не може да бъде определян пожизнено.
    Ако ТЕЛК освидетелства пациента само по отношение на ампутирания крайник той ще бъде ощетен, тъй като останалите заболявания няма да бъдат оценени. Ако и те бъдат включени в експертното решение не може да се даде пожизнен срок. Това е регламентирано в действащата Наредба за експертиза на работоспособността и не зависи от лекарите в ТЕЛК.
    Общественото мнение се манипулира и с мита за голям брой на хора с увреждания, които работят. Как би могъл да преживее един инвалид с пенсия под 150 лв. месечно и защо да не извършва трудова дейност ако има остатъчно запазена трудоспособност.
    В страните от ЕС се отпускат милиарди за социална адаптация на хората с увреждания и връщането им на пазара на труда чрез приспособяване на работни места, облекчения за работодателите, които създават места за инвалиди, усвояване на нови сръчности и умения от лица с увреждания.
    В България – обратно. На човека с увреждане се гледа като на натрапник, като на лице, пречещо за реализация на нормален работен процес. Малко са работодателите, които назначават на работа лица с увреждания – напротив, представянето на решение на ТЕЛК е повод за съкращение при първа възможност.
    Правото на труд е гарантирано от Конституцията на Р.България, а мястото на медицинската експертиза е да даде медицинска оценка на функционалния дефицит на органите и системите, засегнати от определено заболяване и да прецени какъв труд може да упражнява лице с увреждане, без да навреди допълнително на здравето си.
    В условията на финансова криза и дефицит на средства се прокрадва и митът, че органите на медицинската експертиза носят вина за неправилното управление на пенсионните фондове. Експертното решение на ТЕЛК отразява само медицинската оценка на лицето и дава насоки за неговото правилно трудоустрояване.
    Реформите в системата на медицинската експертиза трябва да са насочени към улесняване, а не към затрудняване на пациента. Такива реформи вече са започнати.
    През лятото на 2014 г. бяха закрити специализираните ТЕЛК – очна, белодробна и психиатрична и бяха назначени съответни специалисти към ТЕЛК –общи заболявания, което съкрати с месеци времето за освидетелстване на болните и доведе до премахване на прословутите опашки пред специализираните комисии и еднократно освидетелстване на пациента за всичките му заболявания.
    Вече е разработена и единна електронна система за нуждите на ТЕЛК, която е в процес на внедряване. За нея са заплатени около 800 000 лв. Внедряването й допълнително ще облекчи достъпа на болните до ТЕЛК и ще даде възможност на контролиращите органи във всеки момент да имат поглед върху работата на ТЕЛК.
    На 17.04.2015 г. в новините на Нова телевизия министър Москов заяви, че вместо да се отпускат минимални пенсии на хората с увреждания, те трябва да бъдат интегрирани в обществото. Прекрасно! Интеграцията обаче означава осигуряване на специализирано обучение за придобиване на специфични умения, осигуряване на достъпна среда и комфорт и най-вече осигуряване на приспособени работни места, съобразени със специфичните увреждания. Отнемането на инвалидните пенсии, преди да бъдат изпълнени тези условия, може да се нарече само с една дума –ГЕНОЦИТ !!!
    Това е истината! Митове и недоволни от работата на ТЕЛК пациенти винаги ще има, тъй като е естествено всеки болен да желае да получи максимални придобивки, които не винаги му се полагат съгласно законовите разпоредби.
    Същевременно броят на хората с трайни увреждания на здравето е функция на заболеваемостта и не може да се регулира според финансовите възможности на НОИ.

  2. Реформа недоносче

    Не стига ,че сега чакаме с месеци да минем на една ТЕЛК комисия.
    Вместо да увеличите броя и разкриете повече ТЕЛК състави с цел да улесните достъпа до експертиза с една единствена медико социална трудово експертна комисия с представители в нея на медицински експерти ,социални работници , експерти по трудова медицина,представители на агенция по заетостта, представители от НОИ ,вие създавате нова втора експертна комисия за да може отново да ни разкарвате нас болните повторно да се редиме на опашки и да чакаме.
    Освен това в тази втора социална комисия по трудоспособността към НОИ ще ни връщате отново за още и още нови допълнителни медицински изследвания ,та хептен да ни направите на болни идиоти.
    Да ви пикам на реформата недоносче!

  3. Вето на НОИ-комисията за инвалидност

    След закриването на ТЕЛК комисиите се предвижда ТЕЛК-овете да бъдат заменени от нови експертни лекарски комисии, в които ще участват практикуващи лекари специалисти. Ще се създаде втората трудово социална комисия за експертизата на работоспособността, която ще е към териториалните дирекции на НОИ.
    Ако тази втора НОИ-комисия има съмнения за достоверността на изследванията или експертизата на първата медицинската лекарска комисия ,тя ще налага ВЕТО и ще връща болните за допълнителни изследвания и повтаряне на същите изследвания .
    Няма излизане от омагьосания кръг на комисиите.

  4. ИВАЙЛО КАЛФИН

    „Левият” „социален министър” Калфин , ни хвърля прах в очите с тези квази реформи в ТЕЛК с акцент за социално и професонално включване на хората с увреждания , уж за наше „добро”.
    НО.
    Втората социална комисия по трудоспособността към НОИ се създава със скритата цел , драстично да се намалят разходите на НОИ за инвалидни пенсии и социалните разходи на държавата за инвалидите. Това е нейната основна задача.

    Антисоциалния министър Калфин води ултрадясна монетарна правителствена политика с цел макроикономическо регулиране, считайте намаляване на държавните фискални разходи , за най уязвимите неравностойни социални групи, хората със здравни увреждания.

Loading Facebook Comments ...