Сланина, вода с оцет и килограм пшеница на ден

Сланина, вода с оцет и килограм пшеница на ден – Римляните (І век. пр.Хр.)

Порционът на всеки легионер се състоял от сланина, силене и „поска“, т.е. смес от вода и оцет, консумирана заедно с пшеничени питки. Войниците сами мелели дневната си дажба от 900 грама пшеница.
Като служещи в армията те имали и някои привилегии: осолено месо, наденици, месо, а понякога дори пилета и свински бъбреци, смятани за истински лукс. Понякога семействата им изпращали подаръци като фурми с пълнеж жт смлени орехи или кедрови ядки, чушки, изпържени в мед или бисквити, които първо се запържват, а после се овалват в мед.

Как са се хранели нашите предци….

…Изключително развитие получило готварското изкуство по времето на разцвета на Римската империя. Историкът Атений изброява 72 вида хляб, а готвачът Трималцион бил прочут със своята вълшебна тайна да превръща овнешко месо в риба, птици и други.
По времето на цезарите процъфтявал претенциазния начин на готвене. Банкетите траели с часове, трапезите били отрупани с големи плата сладкиши, които изобразявали картини от славното минало на господаря или домакина и правели огромно впечатление. Обичая да се забавляват госите по време на хранене „издигнал“ готварското изкуство до фокусничество. Например, от огромен пастет излизало джудже, което извиквало за домакинята „Да живее!“. Авторите на готварски рецепти се надпреварвали да измислят разни чудесии…Времена, нрави, обичаи… Какво да ги правиш…

Мнението на специалиста: Римските войни са набавяли енергията си от зърнените храни. Сланината и надениците в разумни количуства се усвоявали сравнително лесно, благодарение на голямата физическа активност. Сладкишите с малко мазнина се консумирали на празник, очевидно хората умеели да подбират. Оцетът във водата е служел за дезинфекция. Вероятният недостиг на витамини заради рядката консумазция на плодове обяснява бързото изтощение на войниците.
Оливерио Скулати

Моряшка пица
(Италианска кухня)

тесто за хляб – 400 г
пушена херинга – 3 бр.
пушена пъстърва – 2 бр.
белени домати – 250 г
олио
сол

1. Тестото се разстила в намазана с олио тава;
2. Отгоре се подреждат добре изцедените и смачкани домати;
3. Посолява се на вкус и после се подреждат отгоре херингата и пъстървата, нарязани на парченца;
4. Полива се с малко олио и се слага в топла фурна;
5. Пече се около 15-20 минути;
6. Сервира се топла.

Из „Готварска книга или наставления за всякакви гостби както ги правят в Цариград и разни домашни справи. Събрани от разни книги. 1870.“:

Притурка за разни работи

Хляб от ябълки

Свари добре еднъ окъ (около 1,25 кг) ябълки очистени и ги смеси с две оки брашно, като туриш квас колкото трябва за три оки, после умеси тестото добре или ако е много сухо налей и малко водъ; после го завий го остави 10-12 часа доде шухне и втаса, накъсай го тогаз, сплещи го, опечи и яж хляб, като гъбъ.

Как да направиш нов квас

Земи 150 драма (1 драм = около 3 г) хубаво брашно, 40 драма захара и малко сол и ги вари в 300 драма или една окъ (около 1,25 кг) водъ за един час. Като изстине, затули го в едно стъкло и след 24 часа можеш да подквасиш с него хляб.

Пита с мед
(Българска Национална Кухня)

брашно 1 кг (7 1/2 ч.ч.)
сол 10 г (1 с.л.)
мед
1. От брашното, солта и хладка вода се омесва гладко и еластично тесто;
2. Разстила се на тънък пласт с дебелина 2-3 см се надупчва с вилица;
3. Пече се в предварително загрята пещ (или фурна);
4. Веднага след изпичането й питата се намазва с мед и се поднася.

Подбрал: Енчо Енчев