Начало | Общество | Култура | Излагат писалката, с която е подписано връщането на Добруджа

Излагат писалката, с която е подписано връщането на Добруджа

писалка Добруджа

На 25 септември Добрич чества своя празник. Преди 75 години Южна Добруджа отново се връща в пределите на родината. Дотогава по силата на Ньойския мирен договор (1919 г.) тя е присъдена на Румъния. Борбата срещу чуждата окупация продължава до 1940 г., когато след умела дипломация от цар Борис III е подписана Крайовската спогодба. Съгласно нея Южна Добруджа е върната на България. На 25 септември части от Трета армия под командването на генерал-лейтенант Георги Попов влизат в Добрич. Издигнати са временни арки, украсени с много цветя и трибагреници. В църквата “Св. Георги” се отслужва тържествен молебен. Цял Добрич ликува. Войските са посрещнати по стар български обичай с хляб и сол от д-р Божидар Янакиев – избран за представител на гражданството и от новоназначения кмет на града инженер Кирил Старцев.

Две изложби ще върнат спомена за 25 септември 1940 г., когато Южна Добруджа отново става българска, пише “Стандарт”. Първата експозиция е подредена в Музея по нова и най-нова история в Добрич. Освен на 75-ата годишнината от Крайовската спогодба тя е посветена и на 70-годишнината от края на Втората световна война. Посетителите ще видят оръжия и униформи на български, съветски и немски бойци, разказа пред “Стандарт” Живко Марков – специалист в РИМ – Добрич. Освен фонда на музея със свои експонати в изложбата участва и д-р Добрин Добрев – председател на РК “46-и пехотен добрички полк” към НД “Традиция”. Сред показаните оръжия са пушка и карабина “Манлихер” от 1895 г., пушка “Маузер 98к”, самозарядна винтовка “Токарев”. Във витрините могат да се видят много картечни пистолети – от немските това са МР 40 и МР 41, а от съветските “ППШ – 41 Шпагин” и “ППС – 43 Судаев”, разказва специалистът. Сред експонатите интерес предизвикват – съветската лека картечница ДП-27, както и тежката “Максим Соколов”, образец 1910 г. Гостите могат да видят пистолетите “Люгер Р08” и “Валтер Р38”, с които воювали българските офицери. Специално място е отредено на военните униформи. Сред тяха са празничната куртка и шинел на генерал-лейтенант Георги Попов, който е първият управител на Южна Добруджа след нейното възвръщане в пределите на България през 1940 г. Може да се види също лятната празнична куртка на полковник Петър Лазаров – командир на 46-и пехотен добрички полк, взел активно участие в заключителния етап на Втората световна война, разказва Марков. В музея

са изложени също ордените и медалите на ген. Попов

както и за части от войнишкото и офицерско снаряжение – каски, войнишки ножове и офицерски кортици, бинокли и вещи на участници от 46-и пехотен полк.

Другата експозиция, подредена във фоайето на дом-паметник “Йордан Йовков” под името “Граници и съдби 1940 г.”, е изцяло посветена на 75-ата годишнина от подписването на Крайовския договор. В нея може да се види с богат снимков материал влизането на българската армия в Добрич и другите населени места в района, което е станало в периода от 21 септември до 1 октомври 1940 г. Тук в тази експозиция е изложена и писалката на ген.-лейтенант Георги Попов, който разписва Крайовския договор и новата граница между България и Румъния, разказва още Живко Марков. Личните вещи на генерала са дарени от дъщеря му Анастасия Попова на два пъти – през 1990 г. и 2000 г., при честването на 50-ата и 60-ата годишнина от паметното събитие. Сред експонатите в “Граници и съдби 1940 г.” е и едно от хилядите знамена, с които щастливите добруджанци са приветствали българските войници, донесли им отново свободата. Сред експонатите са и везани пешкири, които посрещачите връзвали на конете на войниците, както и една от

50-те хиляди копринени кърпички с лика на Стефан Караджа

изработени специално за паметния 25.09.1940 г., с които добричлии посрещали и закичвали всички войници и гости на града преди 75 години.

В отделна витрина място е отделено за част от хилядите книжки, които в паметната тогава година добруджанчетата получават от деца от другите краища на родината. “Книжките са на български език и са били изпращани, за да помогнат на децата през учебната година. Голяма част от тях имат и посвещения” – споделя още историкът. Не е отмината и трагедията, която е съпътствала голямата радост в онези времена, а именно преселването на севернодобруджанци. Снимки показват трагедията на хора, които са били принудени по силата на една от спогодбите по Крайовския договор да изоставят домовете си и да се преселят от Северна в Южна Добруджа. Така в периода ноември-декември 1940 г. близо 67 хил. преселници са били приети в Южна Добруджа. “Може би малцина знаят, но Добруджа два пъти е освобождавана от българската армия. За пръв път Южна Добруджа е откъсната от България след Балканските войни – 1912-1913 г. През лятото на 1916 г. по време на Първата световна война – 1916-1918 г. тя е освободена от българската армия, но с подписването на Ньойския мирен договор е дадена на Румъния,

независимо от героизма и пролятата кръв на българските войници

в сраженията при Кубадин, Тутракан и Добрич. Така от 1919 г. за втори път Южна Добруджа е в пределите на Румъния до 1940 г., когато трайно се връща към България”, разказва Марков.

По повод паметната дата в рамките на два дни – 17-18 септември, водещи историци проведоха в Добрич и Тутракан международна конференция на тема “Добруджа – политика, общество, стопанство и култура XIX-XX век”, в която със свои доклади участваха историци от България, Франция и Румъния. Участие във форума от РИМ – Добрич, взе главен асистент д-р Цветолин Недков, който сподели, че по инициатива на директора на Историческия музей в Тутракан и под ръководството на акад. Георги Марков е учреден и създаден Добруджански научен институт. Целта му е да изследва историята, духовнатта и материалната култура на Добруджа. /БЛИЦ

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...