Минимум дванайсет блюда

Викторианска епоха (ХІХ век) -Минимум дванайсет блюда

Храненето на поданиците на кралица Виктория, властвала от 1837 до 1901 г. е било много обилно – между 12 и 15 блюда на ядене. Нека прочетем едно меню, поднасяно на днешните сватбени банкети, което съотвествало на един обяд през онази епоха, последвано от още по-обилна втора закуска и вечеря. За начало – кремсупа от ориз, после панирани агнешки ребърца, пилешко филе с трофели, телешки врат с цикория и филе от гъска с грах. След тях салата от морски раци и яйца от дъждосвирец. Като второ блюдо – желе с портокали и целувки… Май няма нужда да продължавам… (бел.ред.)

Как са се хранели нашите предци…

…След като проучихме разнообразни диети на предците си, нека видим какъв е оптималният начин нза хранене, препоръчван от специалиста.
Храна, богата на житни култури: хляб, макаронени изделия, ориз и ечемик. Като основно блюдо – избор между месо, риба, яйца или сирене, но никога в количество, по-голямо от шепата на ръката, и всичко съпроводено с хлебни изделия. Накрая порядъчни количества плодове и зеленчуци всеки ден. Точно така са се харнели бенедиктинските монаси. И за това са били дарени със здраве и дълголетие. Оливерио Скулати

Кекс по Английски

– прясно масло – 375 г.;
– брашно – 575 г.;
– жълтъци – 15 бр.;
– белтъци – 7 бр.;
– плодове захарос. – 200 г.;
– бакпулвер – 1/2 пак.;
– захар;
– кора от лимон.

1. Маслото се избива със захар 15 минути;
2. Добавят се жълтъците един по един и се разбиват добре;
3. Белтъците се избиват на сняг;
4. Смесват се с горната смес;
5. Прибавя се брашното и се размесва добре;
6. Добавя се настъргана кора от лимон на вкус, бакпулвера, захаросаните плодове, ситно нарязани и оваляни в малко брашно;
7. Всичко се размесва добре и се налива в дълги форми, намазани с масло и облепени с чиста бяла хартия;
8. Пече се в умерена фурна и се сервира на закуска.

Българска Национална Кухня

Из „Готварска книга или наставления за всякакви гостби както ги правят в Цариград и разни домашни справи. Събрани от разни книги. 1870.“:

Марината риба

1. Земи осетринъ или другъ рибъ, нарежи я на резнове, посипи всяко късче със счукан млечен писмет (сухар), размесен с хубаво едро брашно, и след това като опържеш рибътъ на тиган в масло, но да не бъде маслото твърде много, и тъй спърженъ тури я на друг съд да истине. След това възвари хубав оцет с сол и разни миризми и остави и него също така да истние. Нареди рибътъ в каче или в делвички, като отделяш всякой ред от другият с пресен лимон, изрязан на търкала. – Може да се употреби и солен лимон, но в такъв случай всякой ред риба непременно трябва да бъде покрит всичкият с търкалца лимон. Добре е да ся турят тамо по-малко копарец и маслини, ако ли няма а то сух карамфил, канела и няколко зърна чер пипер. След това да ся излее връз рибътъ истинълият оцет, тогаз захлупи и завържи добре качето или делвичкътъ и дръж я в зимникът.

Миди на фурна
(Българска Национална Кухня)

миди (с черупките) 3 кг.;
растително масло 100 мл. (1/2 ч.ч.);
кромид лук 60 г. (1 глава);
домати 750 г. (8-10 бр);
моркови 200 г. (4-5 бр);
брашно 20 г. (2 с.л.);
дафинов лист;
лимон;
сол.

1. Добре измитите миди се попарват във вряща вода, изваждат се от черупките, измиват се и се варят заедно с дафиновия лист в малко подкиселена вода;
2. Лукът се нарязва на ситно, задушава се в мазнината и малко вода;
3. Прибавят се настърганите моркови и също се задушават;
4. Поръсват се с брашното, разбъркват се и се заливат с мидения бульон и сока от 4-5 домати, претрити пред цедка;
5. Извадените от бульона миди се поставят в тава и се покриват със задушените зеленчуци и кръгчета от останалите домати;
6. Ястието се посолява на вкус и се пече във фурна.

Ще си позволя да ви разходя още малко из дебрите и историята на кухнята и кулинарията, защото смятам, че опита и знанието са безценни за нашето житие и битие…Естествено, е време да се доближим и до кухнята на нашите предци… имам предвид българската, която има с какво да ни изненада. Така, че до следващите броеве, където ще разгледам руската дворянска кухня и естествено, кухнята по българските земи от онова време!

Подбрал: Енчо Енчев