Четвърта-власт.онлайн истинските новини Четвърта-власт.онлайн
По искане на Европейската комисия България ще промени законодателството си и отново ще разреши участието на офшорни компании в обществени поръчки, в приватизационни сделки и в конкурсите за концесии. Това става ясно от писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов до депутат от управляващото мнозинство.
В края на 2013 г. Народното събрание прие изменения в Закона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици, известен повече като Закона за офшорките.
С промените, предложени от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски, в 28 сфери на икономиката се въвеждаха ограничения за участието на дружества, които са регистрирани в офшорни зони. “Със закона се забранява на дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и свързаните с тях да участват в процедури за обществени поръчки, в приватизационни сделки, в конкурси за получаване на концесии, за придобиване на държавно или общинско имущество, в процедури за получаване на лиценз за кредитна институция, застрахователно или пенсионно-осигурително дружество, данъчен склад по Закона за акцизите и данъчните складове, хазартна дейност, учредяване и придобиване на участие в професионален спортен клуб, издател на периодични печатни произведения и други”, припомня в отговора си финансовият министър и допълва, че законът има за цел защита на обществения интерес в сфери, “които са особено чувствителни от гледна точка на общество”, както и за предотвратяване на възможностите за отклонение от данъчно облагане.
На 15 юли 2014 г. обаче от Европейската комисия е постъпило запътване, с което се посочва, че разпоредбите на Закона за офшорките нарушават свободното движение на капитали, свободата за установяване и свободата на предоставяне на услуги, правилата относно обществените поръчки и отношенията с отвъдморските страни и територии на основание Решението за отвъдморското асоцииране и Общото споразумение за търговия с услуги.
“По поставените в запитването на ЕК въпроси и последвалите в тази връзка искания за предоставяне на допълнителна информация, българската страна е отговорила на въпросите и е предоставила исканата информация на Комисията, в т.ч. и проектозакон включващ предложения за конкретни изменения на законовите разпоредби с цел да се отстранят несъответствията на закона с основните свободи залегнали в Договора за функциониране на ЕС, правилата за обществените поръчки и инициативите на ЕС по отношение на отвъдморските страни и територии”, пише Владислав Горанов. От отговора става ясно, че законодателните промени, поискани от Брюксел, с които ще се възстановят правата на офшорките да участват в българската икономика са на етап обсъждане и междуведомствено съгласуване. Очаква се и утвърдителен отговор от Европейската комисия, след което законодателните текстове ще бъдат приети от правителството и внесени в Народното събрание. /БГНЕС
Коментар на Делян Костадинов (икономист): Участието на фирми, регистрирани в офшорни зони означава приходите да се изкарват от държавата, а данъците да се укриват по елементарен начин. Участието на офшорна фирма в дадена икономика, само по себе си е белег за източване на икономическия конструкт. Прокарването на подобен закон представлява силен лобистки натиск за защита на чужд частен интерес пред националния.
Твърдението, че „разпоредбите на Закона за офшорките нарушават свободното движение на капитали, свободата за установяване и свободата на предоставяне на услуги, правилата относно обществените поръчки и отношенията с отвъдморските страни и територии на основание Решението за отвъдморското асоцииране и Общото споразумение за търговия с услуги“ е абсолютна манипулация, чрез игра на думи. Поради съществуващата добра, търговска практика, всеки икономически субект да влезе на пазара, чрез разкриване на „търговско представителство“ и чрез него да участва във финансовия живот на националната икономика. От друга страна липсата на търговско представителство и създадени банкови и стокови гаранции в дадената страна води до риск от неизпълнение на поетите търговски договорености.
