Осолено месо и много ориз

Кулинарна история

Осолено месо и много ориз – Японските самураи (ХV век)

Основното ястие на самураите бил оризът „обан“, сварен във води и стрит в голяма купа. През ХV век се смятало, че дневната дажба на всеки мъжтрябва да съдържа 900 грама лющен ориз. Освен него, те отглеждали и специален вид сарацинска пшеница, от която правели така наречените „соба“ – вид макарони за супа.
При възможност добавяли в ориза и сушени морски мекотели, водорасли, патладжани и краставици.
Воините ловували много и сушели и осолявали месото от плячката.
Сред използваните от тях подправки се срещали „мисото“, направено от изсушени зрънца соя и пшеница. Обикновено продуктите се варели във вода и се пазели топли на пара.

Как са се хранели нашите предци…

…Японското готварско майсторство предполага специално отношение към всички ястия – никога да не се готвят по-продължително време, отколкото е необходимо, и да се отделя особено внимание на аранжирането и поднасянето им. Не случайно японците казват: „Ние се храним с очите“.
Подобно на най-обикновените неща, които заобикалят японеца, като икебана, чайната церемония, любуването на цъфтежа на вишната или на луната, предназначени да сгряват душата в сивото ежедневие, така и ястието трябва да предизвиква определени естетически изживявания, да е възможно най-близо до природата. По-скоро да бъде нейно продължение. Японците, които системно консумират храни с високо съдържание на растителни естрогени, най-вече соя, значително по-рядко боледуват от рак на гърдата, сърдечносъдови заболявания и рак на простатата.
Само 20 г соев прах на ден ще ви избави от неприятните климактерични оплаквания, а 35-60 г соев белтък на ден ще намали нивото на холестерола!
Славянка Мудрова, „Класическа японска кухня“, Хомо Футурус

Мнението на специалиста: Диетата на самураите е имала структура, типична за хората, които имат голяма физическа активност и днес много спортисти я използват: карбохидрати с вкуса, който им придават билките и подправките, протеини от сушеното месо, морски продукти. Варенето на храната предпазвало от инфекции, но намалявало съдържанието на витамини. Все пак оризът им набавял достатъчно витмини от група В, а месото от уловената плячка е съдържало по-малко мазнини, което е добре. При вес това животът им вероятно е бил кратък, заради намалената консумация на пресни плодове и зеленчуци.
Оливерио Скулати

„Крем-супа по японски“

картофи – 120 г
бульон – 100 мл
сос „Бешамел“ – 200 г
сметана – 20 г
хляб – 30 г
краве масло – 10 г

1. Картофите се сваряват и се смачкват заедно с бульона;
2. Добавясе белия сос, доведената до кипване сметана и кравето масло;
3. Сервира се с кубчета препечен хляб.
Из „Готварска книга или наставления за всякакви гостби както ги правят в Цариград и разни домашни справи. Събрани от разни книги. 1870.“:

За солене на месата – Общи правила

За да ся обсоли добре каквото и да е месо трябва да ся гледа да ся соли когато времето ните е много горещо нито мраз…Мярата на солтъ ся определя на според тежинътъ на месото. Обикновенно турят на един пуд месо (16,38 кг) един фунт (453,6 г) сол (един пус има 40 фунта) или три четвъртини от фунтът сол и еднъ осмъ част от дребен шекер (захар). – Ако искаш щото месото да ся вижда червеникано туряш на един унт сол три золотника (1 золотник = 4,25 г) гиверджиле (селитра) и осем золотника дребен шекер (захар).

Подбрал Енчо Енчев