Начало | Общество | Наука | НС отхвърли задължително изучаване на майчин език в училище

НС отхвърли задължително изучаване на майчин език в училище

Българският букварезик остава единственият официален и задължителен в системата на предучилищното и училищното образование у нас.
Това решиха депутатите днес, като отхвърлиха предложението на Лютви Местан и група депутати от ДПС, майчиният език да бъде задължителен за децата от малцинства с поне 4 часа седмично.

Изучаването на майчиния език, различен от българския, в училище няма да става в задължителните, нито в задължително избираемите часове, а само в свободно избираемите, по желание на ученика, предвиждат приетите тестове от Законопроекта за предучилищното и училищното образование.

107 депутати гласуваха на второ четене „за” текстовете, подкрепени от ресорната парламентарна комисия, трима бяха против, а пет се въздържаха, предаде “Фокус”.

В училищата, в които се изучава интензивно чужд език, учебни предмети може да се изучават на чужд език в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния план.

Народните представители приеха в училищата, които децата се обучават в съответствие, както с държавните образователни стандарти, така и с изискванията на друга държава-членка на ЕС, учебните предмети да могат да се изучават на чужд език с изключение на учебния предмет “Български език и литература”.

“Изучаването и използването на българския език в системата на предучилищното и училищното образование е право и задължение на българския гражданин”, пише в новия чл. 13 от закона.

Учениците, за които българският език не е майчин, имат право да изучават и майчиния език при условията и по реда на този закон и под грижата и контрола на държавата.

За майчиния език и изучаването му в училище, от ПГ на ДПС имаха конкретни текстове, които не бяха одобрени в пленарна зала.

Предложението на ДПС гласеше, че системата на училищното образование осигурява на учениците, принадлежащи към малцинствата, наред със задължението им да изучават и ползват български език, задължителното изучаване на техния малцинствен език най-малко 4 часа седмично по учебния предмет. Против предложението бяха 81 депутати, 24 се въздържаха. 17 бяха „за”.

“Никой не отрича правото на турската диаспора да изучава майчиния си език. Само че децата на турската диаспора не се записват да учат майчин език, а английски, турски и опитът да е в ЗИП е опит те задължително да го изучават. При сегашната рамка те могат да го изучават, останалото е опит да се равнопоставят българският и турският в България”, заяви проф. Станислав Станилов, член на комисията по образование и депутат от “Атака”, цитиран от offnews.bg.

В защита на предложението на ДПС народният представител Мариана Георгиева заяви, че “не може да се говори в съвременен законопроект, че българските граждани нямат право на идентичност – да изучават майчин език”.

В реплика депутатът от БСП Стоян Мирчев пък обясни, че и в сегашния закон, и в предложенията е записано, че това е свободноизбираем предмет. Той поясни, че всеки у нас има право да изучава майчин език и никой не може да го отнема.

“Задължителното записване дава основание за политически натиск. Всеки човек трябва да има право на избор, а това става чрез свободноизбираемите предмети”, добави той.

Изцяло новият образователен закон се гледа на второ четене в пленарната зала от сряда. В първия ден депутатите спориха за наименованието на закона, като от Патриотичния фронт и БСП настояваха името да остане Закон за народната просвета. В четвъртък отново след спорове позволиха държавната субсидия за частни детски градини и училища. Гласуването на закона ще продължи и следващата седмица.

Парламентът реши да има нова образователна система.

Източник: Дир.бг

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...