Рибена чорба по Шлепчийски

„Забавни случки и историйки от кухнята“….включвайте се, кой колкото може, с преживявания и забавни моменти около печката и в кухнята…..очакваме вашите писания и емоции, да ги споделим заедно….

Рибената чорба или как се прави, от извора…

Скоро гледах по телевизията в едно от предаванията за кухнята как се приготвя Рибена чорба от района на река Дунав. С уважение към колегите, ще Ви разкажа една историйка, за това как се научих да приготвям такава чорба….

Тъкмо бях започнал работа в БРП (Българско речно плаване) или както се казва „на корабите“, като готвач. Плавахме в посока Рени (първото украинско пристанище по Дунава в посока Черно море, тогава в рамките на СССР). Бях най-малкия на години на кораба и всички ми викаха галено „Майсторче, майсторче…“, а бях и сам в кухнята (имаше и такива кораби, на които имаше и помощник-готвач).
Някъде, малко след като навлязохме в „Борча канал“ (румънска територия, част от Делтата на Дунава) ни обградиха румънски рибари с лодки, пълни с риба. Румънците хвърляха въжета и моряците ги завързваха за кораба. Нормално беше по реката да се търгува с натурална размяна….всеки предлагаше, кой каквото има, бързо спазаряване и готово. Имаше доста риба, включително един голям сом…..може би над 10 кг.
Капитана бързо се споразумя с румънците и срещу захар, сирене, сол и олио получихме риба, достатъчна да изхрани екипажа (около 20 човека) за два дни.

Изпържих голяма част от рибата за обяд, а главите и част от сома оставихме за чорба.
С нас се движеха около шест шлепа, които водихме, с нашия кораб-влекач и които трябваше да оставим в Рени.
На другия ден капитана идва при мен и ми казва: „Майсторче, не искам да се обиждаш, но тук ти водя един от шлепчиите, майстор на рибената чорба, да ти покаже как се прави, за да ни я приготвиш, така както ние обичаме“. Естествено, че нямаше от какво да се обиждам, та аз бях на няколко месеца работа…

И така, нарязвате рибата на парчета (в случая аз нарязах само остатъка от сома), посолявате и оставяте настрана. Нарязвате кромид лук, домати, малко целина и моркови на дребно. Слагате всичко заедно в завряла вода и го оставяте да ври, докато месото на рибата започне да се разпада от костите. Ако имате решетеста кошничка за рибата е много удобно, защото така се изважда месото от рибата, след като се свари и се обезкостява. Посолявате на вкус. Като се свали от огъня се поръсва със ситно нарязан девесил (задължителна подправка за всяка риба). Ако добавите и малко магданоз ще стане перфектна.

Тази чорба е от тези видове, в които главното е течната част, месото и продуктите вътре са просто добавка за вкус.

Трябва да Ви кажа, че екипажа „изсърба“ чорбата и остави голяма част от месото, може би защото българина така е научен ли, не знам, но това е факт.

Така ме научиха да правя рибена чорба, хората (т.нар. шлепчии, работят и живеят на шлеповете по реката, такава е работата там), които прекарват по-голяма част от живота си буквално в река Дунав. Те са друго племе, със собствени виждания за живота и за вселената изобщо. Така и ги знаят всички, които по един или друг начин са се докоснали до тях. Пълни с истории, от рибарски до абсолютно приключенски, дори и аз имах две-три такива, ама за тях друг път.

Та, за мен, това е оригинала на оригиналите на рибената чорба, и то от първа ръка. Пригответе я така и сами ще се убедите! Да Ви е сладко!

И един съвет – рибената чорба е най-вкусна от главите на речната риба. От морски риби е по-добре да ползвате месото на рибата, не е препоръчително да я правите от главите на морски риби, така са ме учили майсторите-готвачи!

Автор: Енчо Енчев