Двамата просяци

Всяка неделя край входа на една църква заставали двама просяци – по един от всяка страна на внушителните порти на храма. Към пладне, когато енориашите излизали от служба, всеки просяк започвал да нарежда.

– Малко милостиня на бедния християнин, който няма какво да яде… – казвал единият от тях.

– Дайте нещичко на бедния евреин, гладен е и премръзнал… – хленчел другият само на двайсетина крачки от него.

При тези думи почти всички хора, които излизали от църквата, се приближавали към просяка християнин и оставяли по монета в шапката му. Едва неколцина оставяли монета в шапките на двамата.

Това се повтаряло всяка неделя. Било очевидно, че просякът християнин получавал повече милостиня от другия.

Свещеникът, който служел в църквата, бил човек с жалостиво сърце и с болка наблюдавал какво се случвало пред вратите на храма му. В неделната си проповед неведнъж бил казвал, че милостта на хората, които имат повече, не бива да прави разлика между онези, на които се помага. С това се опитвал не само да насърчи духовното израстване на паството си, но и да помогне на просяците пред вратите на храма.

Една неделя, когато всички богомолци си били отишли, свещеникът излязъл, приближил се към християнина и оставил монета в шапката му, като го прекръстил.

След това прекосил предверието и оставил още една монета в шапката на просяка евреин.

– Много благодаря, отче – казал човекът.

– Може ли да ти кажа нещо, чадо мое?

– Да, отче.

– Не ми пречи, че просиш край вратата на моята църква, и съм сигурен, че енориашите ми също нямат нищо против, но искам да те питам нещо, понеже си принуден да просиш, а това зависи от благоразположението на този, който дава… Няма ли да е по-добре да застанеш пред някоя синагога? Или поне няма ли да е по-добре, когато си тук, да просиш без да споменаваш религията си?

– Благодаря, отче, ще помисля.

– За нищо, чадо – казал свещеникът – и Бог да те благослови.

Свещеникът се прибрал в църквата и затворил след себе си старата дървена врата.

Просякът християнин вдигнал поглед към другия и казал:

– Добър човек, нали?

Другият просяк кимнал към вратата, която току-що се била затворила:

– Да, Самуел. Но къде е тръгнал да учи нас на търговия, а?