Начало | Шаржове | Авторски шаржове | Графът и малкият градец

Графът и малкият градец

градецИма в България един градец. Малък, чист, със стара история и славно минало. Един от многото възрожденски градчета на България. Хората на този градец били господари на съдбата си. Но времената се променили. Случило се след избори. Властта в градчето попаднала в едно парвеню, което нямало благородно потекло. Годините станали такива, че хората започнали да отдават повече значение на титлите, званията и почестите, отколкото на възпитанието, традициите и културата. Парвенюто получило титлата граф, която съответствала на новото му обществено положение. Управникът се сдобил с титла, а градецът с управител и сюзерен. Понеже графът нямал благородно потекло, той поел задължение за вярност и клетва за покорност пред влиятелни херцози, които го избрали и издигнали на важния административен пост. За преданата му служба херцозите му предоставили като владение освен градеца и още неговата селска околност. Не минало много време и имотното състояние на графа пораснало. Защото бил послушен, покорен на големите феодали, на строителните магнати и техните чифлици.

Графът и малкият градец

Графът искал да се докаже като господар на градеца. Запретнал ръкави. Направил чудеса от камък и бетон. Прокарал пътища, строил стадиони, обновил улиците, старите музейни къщи и детските площадки. Хората започнали да го тачат. Графът управлявал града енергично чрез верни барони, на които предоставял по кътче земя или дейност – така и те забогатявали. Покрай него се нароили придворни и слуги, които се надпреварвали да го хвалят, да го снимат, да пишат за делата му. Най-оригинален се оказал един художник, който пресъздал в цветове цялото това искрящо великолепие. Художникът вложил в творбата си майсторство и оригиналност, с които Бог го бе дарил. Той озаглавил произведението си „Ерата на Бетоноглу“. Но графът видял творбата и я сметнал за подигравка. Веднага наказал художника. Отнел му четката и боите, лишил го от платната, затворил залите, в които художникът редял картините си. И художникът умрял от глад. Повече никой не се сетил за него.

Годините отлитали. С времето графът се поуморил. Променил се. Все така строял и прокарвал пътища. Но жестовете на благородство към сърцата на хората и неговите подчинени – свършили. Графът се превърнал във висш аристократ. Сложил черна мантия с червен кръст отпред. Станал толкова силен, че успял да надделее над херцозите, които го издигнали. И достатъчно богат, за да си купи нов, лъскав кабриолет. Когато графът остарял – предал властта си на друг граф, който поел управлението на градеца. Пак след избори. По тава време държавата се управлявала от крал и генерал.

Духът на времето станал друг. Развивал се и вървял напред. Към невиждан и чутовен напредък. Случило се, че хората отвърнали очи и от Бога – и се имитирал живот. От людете оставали само имена, роли и идоли. Събудил се за нов живот грехът. Аристократизмът като състояние на духа изчезнал. Новите господари не знаели що е мъдрост, умереност и състрадание; що е духовност като знак за социална принадлежност. Те виждали само своята слава и богатство. Които се стремели да увеличават. Да увеличават, като строят и градят новия човешки ред. Хората усещали това, но се страхували. Затваряли се в себе си и в домовете си. Оцелявали като скотове. Ходели на църква само на големи празници. Не можели да пътуват извън града – защото били закрепостени от местните барони в работата си. И все не им достигали пари. Където се раждали – там и умирали. Докога ли? Докато от хората останало само дим, прах и пепел.

Автор: Венелин БАРАКОВ

“ТВОЯТА ТРИБУНА”

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...