Начало | Общество | Обществен живот | Етикецията – екзотични прибори

Етикецията – екзотични прибори

priboriteНякои наричат приборите за хранене точна наука и то не е случайно, защото те се подреждатв строго определен ред около чиниите и блюдата. Всеки прибор има своето точно предназначение в зависимост от ястията и десертите, които се поднасят. А когато човек е запознат дори с екзотичните прибори за хранене, конфузни ситуации на масата няма да има.

 

 

Приборите и етикецията

– Особените прибори за рибни блюда престанаха да се възприемат вече като някаква екзотика – те станаха норма.
Риба се яде с помощта на специален широк нож с вдлъбнатини по острието, които правят по-удобно отделянето на филето от костта.
Вилицата за риба обикновено има четири зъбци и длбок, разширен към основата разрез по средата – в него много удобно се помества голямата рибна кост, и филето лесно се отделя. Тя лесно се познава по външния й вид – зъбците й приличат на изтеглени клещи на рак. Много често рибата не се сервира на порции, а давайки възможност н агостите да оценят размерите й и ефектното оформление, рибата се поставя на голямо продълговато блюдо. Често сервитьорите оставят на гостите “почетното задължение” да разрежат рибата. За добър тон се смята, когато рибата за гостите се нарязва от домакина на къщата, а за дамата – от нейния кавалер. За това се използва специален прибор за разрязване на рибата – много широк нож с леко заоблено острие и закръглена плоска вилица, приличаща по-скоро на лъжица съсзигзагообразен нарез по края.

– За крал на кулинарната екзотика в много страни се счита огромното алено ракообразно – омарът. Разбира се, към него се сервират специални прибори, това е оправдано не само от престижността на блюдото, но и от действителната необходимост – разделянето на твърдата броян, която всеки момент може да експлодира с горещия и ароматен сок – работа, безусловно изискваща сериозен комплект инструменти. Традиционен прибор се явяват специалните щипци – ан единия край имат два неголеми ости зъба, а на другия – много тясна лъжичка, с която се подхващат нежните бяло-розови късчета месо. Щипците за омари имат оребрена вътрешна повърхност, много удобна за разтрошаването на твърдата обвивка.

– Освен омарите, част от шикозното меню винаги е бил и черният хайвер, като по качество руският хайвер се смята за по-добър от иранския и канадския.
Хайверът се сервира в сепциална кристална купа на сребърна поставка, обградена с лед. Към нея се слагат лъжички за хайвер, лопатка и ножче.
В особено луксозните комплекти, “триото” за хайвер може да бъде изработено от полупрозрачен седеф с цвят на каймак.

– Друго блюдо, считано за особено изискано са охлювите. За тях също има специални прибори – кръгли щипци и мъничка виличка. Формата на щипците варира в зависимост от вида на охлювите и конфигурацията на черупките.
Черупката се разцепва и охлювът се хваща с виличката.
Съществуват също така дпециални нож и вилица за стриди – невъзможно е да ги сбъркате с другите прибори, дори и поради това, че те се появяват на масата едновременно с тъмните раковини на мекотелите.

– Във високопланинска Швейцария традиционното блюдо е горещ картоф или хляб, който трябва да се натопи в разтопен кашкавал – фондю.
За това блюдо, станало вече класика в европейския ресторант, поднасят два прибора. Първият е лъжица за картофите – широка, обемна, в която леко и удобно се слага чекият картоф, при това без да се разпадне.
Вторият е вилица, приличаща на отвертка, завършваща с два остри зъбеца. На тях се набождат парченцата, потопени в течния кашкавал.

– Широко разпространената представа в някои страни, че дивечът /а понякога и кокошката/ се яде с ръце – е един от най-ярките примери за лъжливи митове.
Специалните щипци за дивеч – те приличат на назъбени криви ножици, чиито острието са леко извити настрани, удобно разчупват костите, от които след това лесно се отделя месото с помощта на нож и вилица.

– Към екзотичните прибори могат смело да се прибавят вилицата и лопатката за аспержи. С лопатката може да се борави като с нож, тъй като аспержата е много мека.

– Малки лопатки, с различна конфигурация, от които може да се обърка дори и професионалистът, са предназначени за пастети, пушени сардели и ориз. Обикнавено те предварително се слагат до блюдата.

– В добрите комплекти обезателно присъства и такава екствагантна вещ, като ножицата за грозде. По идея на създателите си, с такива ножици удобно можеш да изрежеш зърната от плода.

– При сладкарските прибори за десерт, за сервиране на чай и кафе, също има богато разнообразие.
Освен лъжичките за чай и кафе на масата, обезателно ще присъстват и лъжичката за захар във формата на сова /или щипки за бучки захар/, лопатка и нож за торта със заоблен връх /сладкарски/. До всеки прибор ще има виличка за печиво, на блюдото с кифличките – щипки за кифли.
Даже сухите сладки от общото блюдо трябва да се взимат със специална лопатка за печива. За меките кифлички съществува дълга вилица. До масленицата винаги се намира тъп заоблен нож за масло.

– Към десертните прибори може да се отнесе и малката лъжичка за кафе “мока” и лъжицата за компот, защото да изтръсквате кайсиите от чашата в устата, е все пак малко трудничко, още повече, ако едновременно с това изисквате да изглеждате и солидни.

– Като украшение на масата и предмет на най-старателно внимание от страна на дизайнерите са и пръстените за салфетки и държателите на приборите за хранене. Те трябва да създават стила на сервирането и да привеждат в синхрон различните му елементи – посуда, прибори, покривка и салфетки.                                                         

  Източник: сп. “Домът – днес и утре”, Мария Малинова

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...