На Международния фестивал на меда ще бъде предложена резолюция за обединение в сектора

Манол Тодоров, председател на пчеларско сдружение „Странджански манов мед” в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с Международния фестивал на меда в Несебър.

Фокус: Г-н Тодоров, колко пчелари и от кои страни ще участват в Международния фестивал на меда в Несебър?
Манол Тодоров: Със сигурност над 30 производители на мед ще участват в Несебър. Традиционно участват много изложители и земеделски производители, които предлагат всички пчелни продукти с гарантирано качество.
Фокус: Какви са основните цели, които си поставяте с организирането на този фестивал?
Манол Тодоров: Преди всичко Несебър е марка и традиция. Изложението, което се организира години наред, е едно от най-големите в България. Посещава се от много пчелари и гости. Тези продукти, които се предлагат там, както казах са с гарантирано качество. Има добри продажби. Новото за тази година е, че на 29 август ще има едно изключително важно мероприятие от 11 часа. То е важно за пчеларите в България. Това е национална конференция за обединяване на пчеларите в България. Известно е, че в България има над 10-11 национални браншови организации, асоциации и съюзи, които непрекъснато се роят. Всички пчелари знаят, че когато едно пчелно семейство се рои, добивът е много малък. С едно изречение мога да кажа, че днес ще е един от най-важните дни за развитието на българското пчеларство. Убедени сме, че този път ще успеем. Г-жа Мария Габриел, евродепутат и заместник-председател на ЕНП, е организатор. Това се прави по нейна инициативи. Искам да допълня, че бяхме в Страсбург в началото на тази година. Там група пчелари и участвахме в първата работна среща на интернационална група „Пчеларство и здраве на пчелите”. Тогава г-жа Габриел пое ангажимент, че ще събере всички пчелари на една маса. Това днес ще бъде факт. Несебър ще е столицата на пчеларството в България, ако мога така да се изразя.
Фокус: Какъв ще бъде акцентът в програмата от организираната национална конференция на тема „Пчеларският сектор в България: Състояние и перспективи за развитие”?
Манол Тодоров: Събитието ще бъде на много високо ниво. Освен г-жа Мария Габриел, ще участват министърът на околната среда и водите Ивелина Василева и министърът на земеделието и храните Десислава Танева. Ще участват всички председатели на браншови съюзи, асоциации и сдружения, областни браншови съюзи и местни структури. Основното, за което ще се борим е за обединяването на пчеларството в България. Областна дирекция „Земеделие” – Бургас в лицето на г-жа Лидия Станкова преди седмица събра всички пчелари от областта. Взехме решение да се обърнем към всички участници за толерантност, ефективност и да призовем за добро сътрудничество на пчеларите в България. Това, с което пчеларите от Бургаска област се обръщаме към всички, е да забравим нападките между отделните пчеларски съюзи, защото проблемите в България са изключително сериозни. Има два основни проблема. Това са здравеопазването и неадекватното европейско финансиране. Във всички сектори има директна субсидия, докато пчеларите не получават субсидия на пчелно семейство. Основният проблем си остава обаче здравеопазването. Всяка година в България има много висока смъртност на пчелите, която засегна и Странджа. Висока смъртност има и в другите европейски страни. Ще направим всичко възможно и сме убедени, че този път ще успеем. Предвижда се на тази дискусия, която има два панела, накрая ще излезем с резолюция. Ще се вземе решение да бъде ясно кои са за обединението и кои не са. Както е известно има една малка групичка, които говорят за обединение, но на практика не желаят такова. Този път всички сме убедени, че ще успеем. Проблемите се решават единствено и само, когато сме обединени.
Фокус: Кои ще са проблемите, по които ще очаквате и ще поискате подкрепа от страна на министър Танева?
Манол Тодоров: Много благодаря за този въпрос. Министър Танева също много активно работи по решаването на проблемите на пчеларството. Пчеларите от Странджа сме изключително доволни, че министър Танева гостува в Царево, където откри Дванадесетия фестивал на странджанския манов мед и странджанския пчелен цветен прашец. През последната година и откакто министър Танева е министър на земеделието се вижда една изключителна активност. С министър Танева пчеларите сме се срещали и в Бургас, и в кампанията във връзка осигуряване на средствата по първия стълб по селскостопанската политика на ЕС. Вижда се загрижеността от МЗХ и това го приветстваме. Прави чест на министър Танева, че тя откликва на нашите проблеми. Фактът, че един министър е сред пчеларите, ни кара да сме вярваме, че ще успеем. Няма как министър Танева да реши с магическа пръчка всички проблеми. Работи се усилено в решаването на проблемите и това е факт. Пчеларите го виждат. Гарантирам ви, че залата, в която ще бъдем ще е препълнена.
Фокус: Какви са перспективите пред сектора и конкурентен ли е българският мед пред страни като Германия?
Манол Тодоров:И този въпрос също е много интересен. Българският пчелен мед е с много високо качество. Това е сигурно. Това, което мога да кажа за странджанския манов мед е, че от години наред се борим върху това той да се регистрира като защитено географско указание. През 2007 година пуснахме първата документация за регистрацията на странджанския манов мед като защитено географско указание. Тук навлизаме вече в така наречената схема за качество. Когато министър Танева откри 12-тия фестивал за странджанския манов мед, тя ни даде кураж. Каза ни: „Работете, ние ще подпомогнем самата процедура”, т.е. каквото зависи от МЗХ те ще го направят. Топката сега е в нашите ръце. Българският пчелен мед е с доказано качество. Въпросът е колко се произвежда и на каква цена се продава. Истината е, че цената постоянно расте. Длъжници сме за производството, защото то е около 9-10 хиляди тона годишно. Пчелните семейства са значително по-малко, т.е. когато говорим за проблеми, един от тях е, че пчелните семейства непрекъснато намаляват. По официални данни са около 450 хиляди. Пчеларите трябва да увеличат пчелните семейства, но големият проблем е, че те не получават необходимото и адекватно финансиране. Във връзка с това интернационалната група „Пчеларство и здраве на пчелите” с президент г-жа Мария Габриел сме поставили една от основните цели през 2017 година да се ревизира решението на ЕК, на ЕП и на Съвета на министрите. Това може да стане с подкрепа на пчеларите и всички страни, т.е. ако пчеларите от всички страни подкрепят тази идея може да получаваме субсидия на пчелно семейство. Предишният Европарламент каза „да”, но Европейската комисия и Съвета на министрите казаха „не”. Единствено и само пчеларите останахме в черния негативен списък. Това е решение на Европа. Причините са, че Германия внася много евтин мед от Китай и другите държави, преработва го и има реекспорт. Германия не е заинтересована да има развито пчеларство в Европа. Проблеми има и с малкия кошерен бръмбар, който вече се намира и в Южна Италия. Като включим и другите тежки заболявания, нещата не вървят в по-добра посока. По отношение на здравеопазването на пчелните семейства в Европа, ние ще искаме адекватно финансиране, както е във всички сектори. За да има субсидия, българският пчелар трябва да разбере, че трябва да има обединение. Пчеларите трябва да бъдат информирани, да се води една целенасочена борба с различните заболявания и да се обединим всички заедно, за да можем да излезем на европейско ниво и да поискаме субсидия на пчелно семейство. Всички сме единодушни, че е необходима такава помощ.
Фокус:Последният ми въпрос е какво става с регистрацията на странджанския манов мед като защитено географско указание?
Манол Тодоров:Да, цялата вина я поемам аз. Вече осем години минаха, откакто сме подали първата регистрация на продукта. Движим се със скоростта на костенурка, но това не е проста работа. Искат се доказателства, че го има, както и че е с гарантирано качество, по какво се отличава той от другите. Трябва той да е разпознаваем. Всичко това сме го направили. До 15 септември документацията ще бъде подадена в МЗХ и екипът на г-жа Елка Божилова, началник отдел „Политика на качество и промоции на земеделски продукти“ към Министерство на земеделието и храните ще преразгледа всичко и ще бъдат отстранени забележките. Пчеларите в определени географски райони ще имат право да продават странджанския манов мед като защитено географско указание. Единствено и само от пчеларите ще се изискват значителни инвестиции за самото производство. Друго изискване е разфасоването да отговаря на изискванията на ЕС. Необходимо е още да се спазват правилата и спецификациите на продукта. Предвижда се подпомагане на самите производители на странджански манов мед, когато успеем да го регистрираме. Тогава ще получим логото от ЕС и ще се получава субсидия до 3 хиляди евро на стопанство. Това подпомагане ще компенсира разхода при производството на този продукт. Продуктът ще бъде регистриран, гарантиран и с качество, посочено в спецификацията. Искам да посоча, че тази година за първи път от 47 години насам получихме рекордни добиви от пчелно семейство. Говоря за отделни пчелини в най-хубавите зони на Странджа с изключително висока електропроводимост. Такава до момента не е отчитана. Имаме много високо качество и много високо количество.

Източник: ФОКУС, Деница КИТАНОВА