Начало | Политика | Опозиция | Кой не иска съдебната реформа?

Кой не иска съдебната реформа?

цацаров

Откриването на новия политически сезон неизбежно ще бъде съпътствано от нови дебати по съдебната реформа. Принципното съгласие, което политическите сили постигнаха по един орязан проект за промяна в конституцията, е само първата стъпка към предстоящите промени. И ако някой си мисли, че консенсусът по конституционните промени бе трудно постигнат, то споровете по новите текстове в Закона за съдебната власт (ЗСВ), предлагани от правосъдния министър Христо Иванов, ще бъдат още по-ожесточени. Лагерите и в тази битка вече са ясни, предстои само сблъсъкът, а той е неизбежен. Прокуратурата начело с главния прокурор Сотир Цацаров не одобрява почти нищо от новите текстове, нещо повече, според становището им част от тях противоречат не просто на конституцията, но дори на предлаганите от същите вносители промени в основния закон. От другата страна е Иванов, който твърди, че законопроектът ще осигури по-добра селекция на кадрите в съдебната власт. Самият министър заяви преди време, че всъщност голямата реформа ще дойде от ЗСВ. “Когато оценяваме конституционните промени, винаги трябва да гледаме на тях само като на “блата на тортата” или основата на къщата, но така или иначе те са само част от конструкцията, която трябва да изградим, за да постигнем препоръката на ЕК за реорганизация на Висшия съдебен съвет (ВСС) така, че следващият да заслужава доверие”, заяви той.

Промените в ЗСВ бяха обсъдени в редица съдилища. Резултатите бяха представени от ВСС и въпреки споровете за това доколко е представително проучването поради малкия брой участници (241 съдии) все пак показват някакви нагласи. В същия ден главният прокурор представи и становището на прокуратурата, което бе силно критично към проекта. Тези становища показват, че и двете основни звена на системата са против някои от най-радикалните идеи на Иванов и екипа му.

Първо, никак не им се харесва идеята някой да се рови в имуществото им, както и на семействата им и на тези, с които живеят във фактическо съжителство. Този някой се предвижда да бъде инспекторатът на ВСС, който трябва да проверява за конфликт на интереси, за имуществено състояние, както дали магистрат би могъл да има частен интерес от изхода на конкретно дело. 60% от съдиите са против, сочи проучването на ВСС. “Анализът на комплекса от предложения, касаещи статута на магистратите, показва несъразмерно завишаване на изискванията към тях (множество и различни по основания проверки), без да е гарантирана обективната оценка на професионалните и лични качества – основа и реална предпоставка за справедливо кариерно израстване”, пише в становището на прокуратурата. Всъщност държавното обвинение изразява принципна подкрепа инспекторите да проверяват за конфликт на интереси, имуществени декларации и т.н., но смята, че текстовете са лошо написани например – “не е ясна концепцията за конфликт на интереси – конкретно редът за неговото установяване и предотвратяване”.

Съдиите са категорично против и идеята ВСС да е непостоянно действащ орган. 62% от тях се изказват срещу подобна промяна. Такова е и становището на прокуратурата. “Подобно решение ще създаде и съмнения за евентуално политическо влияние, ако магистратите продължат да изпълняват преките си служебни задължения като действащи съдии, прокурори или следователи”, пише в становището на държавното обвинение. Следователите също са против тази идея – 52% са твърдо против, а други 19% отговарят с “по-скоро не” на този въпрос.

Сериозен отпор сред съдиите среща предлаганата промяна един магистрат да не може да заема ръководен пост в системата два последователни мандата. Тази мярка цели премахването на съдебната номенклатура – магистрати, които години наред заемат само постове на административни ръководители, биват предизбирани и поради ангажиментите си като началници гледат по-малко дела. Идеята обаче не се одобрява от съдиите, 49% от тях са против. “Противоречи на конституцията предложението за ограничаване на броя на мандатите на административните ръководители и на техните заместници до два последователни – независимо от ръководения орган на съдебна власт”, казват от прокуратурата. Този път голямата изненада са следователите, 38% от тях са категорично за подобна промяна, а още 13% я приемат.

В становището си прокуратурата разделя предлаганите промени в ЗСВ на три групи – “предложения, заслужаващи безусловна подкрепа”, “защитими и полезни законодателни идеи, които не са получили достатъчно качествена реализация и изпълнението им подлежи на оптимизиране”, “концептуално погрешни, противоконституционни и неприемливи предложения – от гледна точка на принципите на устройството на съдебната власт и на обществените потребности”. Прокуратурата е съгласна с разделянето на ВСС на две колегии – прокурорска и съдийска. Това съгласие обаче произтича от принципната подкрепа за подобна промяна в конституцията и няма как държавното обвинение да е хем съгласно с едното, хем несъгласно с другото.

Една от разпоредбите, които срещат най-сериозен отпор от страна на прокуратурата, е тази за предварителната проверка. Проектът на ЗСВ предвижда отмяната й. Срещу тази възможност се говори отдавна и са много съмненията, че предварителната проверка често се използва за оказване на натиск. Идеята е, че прокурорът може да нареди предварително събиране на данни по даден казус и ако прецени, че има данни за престъпление, започва разследване. Т.е. това не е същинско разследване, нито повдигане на обвинение, но материалите все пак са в прокуратурата. Тази проверка може да се окаже доста продължителна във времето и да се поддържа дотогава, докато е нужна, и да се активира, когато трябва. Чрез проверка прокуратурата бе наредила на ДАНС да се събират данни за евентуална държавна измяна на президента Росен Плевнелиев миналата година, въпреки че това противоречи на конституцията. Същата проверка започна и по отношение на обществените поръчки в министерството на правосъдието след публикация в столичен всекидневник.

Цацаров обаче е категоричен, че премахването на предварителната проверка няма да реши проблеми, а тъкмо обратното. Главният прокурор твърди, че ако държавното обвинение няма право да проверява, ще трябва да образува направо досъдебни производства. Това пък може да доведе до множество разследвания без реално основание, което пък дава възможност прокуратурата да бъде съдена за това, че е разследвала някого без основание. “Дали искаме този формализъм на наказателния процес, предшестван от проверка, или искаме ситуация, при която всеки сигнал води до образуване на досъдебно производство.

Това е предлаганото, то е безумие и го казвам съвсем ясно

Това е най-вредната конструкция. Това означава, че дори вие да напишете сигнал срещу вие, прокурорът ще е длъжен да образува досъдебно производство”, заяви той. Цацаров обаче признава, че проверката се използва за други цели. Според него обаче големият проблем в момента е във формализма, защото при проверката се проверяват едни данни, а след това разследването прави абсолютно същото, но действията на разследващите вече имат процесуална стойност, т.е. могат да влязат в съда. “Искаме ли ситуация, при която да си спестим проверката и всички действия, които извършваме, да имат някакъв процесуален смисъл”, попита той.

Със сигурност някой от текстовете ще отпаднат при дебатите в парламента. Дали обаче ще остане вариант на закона, който би могъл да доведе до реална промяна или просто до поредната имитация на реформа, предстои да се разбере.

Самуил Димитров, “Сега”

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...