Психичната хигиена

Хигиената като тема и термин са познати, обикновено в корелация с мръсотията като противовес. Въпросното наслагване на нежелани чужди елементи е в сила, освен за видимия, физичен свят и за невидимия ментален, психически свят, в който всички ние живеем.

Психичната хигиена

Психичната хигиена или умението, да не допускаме промяна в емоционалното равновесие или линията на поведение под влияние на паразитната среда е важен, но и често пропускан фактор.
Вероятно вече се чудите точно за какво говоря. Става въпрос за човешката психика, изненадващо за много хора, които се мислят за „психически силни“, тя е изключително динамична и лесно може да бъде нарочно манипулирана или случайно подвеждана. Това се обяснява с начинът на учене на човек, според дебелите книги, наследство от класиците в психоанализата, човек се учи чрез наблюдение и подражание.
Още в ранна възраст, човекът – детето, започва да изучава света, да имитира животни, да разглежда дрехите и тоалетните принадлежности на своите родители. Детският интерес, е психологичен механизъм за самоубочение. С възрастта човек става много по-съзнателен, натрупва житейски опит, а ситуациите на „победи“ и „загуби“ в живота му, го изграждат като личност. Този опит често оставя у човек усещането за завършеност и върхова сила, феномена се обяснява с „АЗ-ът“, който ни кара да вярваме в неповторимостта си.

Описаният механизъм за самоубочение, като всеки един механизъм, оставен без поддръжка има и своите слабости. Той допуска, без да филтрира и информация, която ние възприемаме, като често не се замисляме как тя се отразява и вписва в психичният ни свят. Тук имам предвид „подражанието“ на „референта“ (референт е идеализиран или симпатизиран образ, към който се стремим, понякога и несъзнателно, възможно е да е скрит зад фасадата на „развитието“), образът представляващ за нас авторитет – успешен или харесван човек. Този феномен е по-силно изразен в юношеската възраст със силно изразения афинитет към определен музикант или спортист, с годините избледнява, но остава често зад друг образ или група от успешни хора, към която искаме да принадлежим.

Кога е нужно да внимаваме с Психична хигиена

След като са обяснени основните академични факти за психиката е ред да представяне на идеята за психичната хигиена.
Замислете се, какво би се случило, ако основната група/ среда на зрелия индивид е „болна“, микросоциумът е изграден от реализирали се индивиди с добро образование и добри професии, живот насочен към суетата и светските норми. При подобен тип силно фиксирани цели се получава дисбаланс в контактите, често с липса на изградени семейства.

Когато този човек има в средите си хора със силно изразен интерес към „светски живот“, подсилен с висока самооценка и слабо ниво на разбиране на семейните ценности и семейството като опорен стълб, то тогава се получава среда на самодостатъчни си хора. В подобна среда, семейството е обречено на разпадане. А социалните мрежи и засилените контакти подсилват усещането за наситеност от контакти и възможности.

Принципът на „икономическата психология“ гласи, че когато един „пазар“ се насити, то и интереса в него спада.

Стилът на живот налага определен ритъм, който би разрушил семейния ритъм на разглеждания индивид, чиято психична хигиена се стремим да опазим.

Психичната хигиена в широката общественост

Подобна ситуация, значително по-широко разпространена е предаването на негативно настроение или типизиран идеал, битуващ в психичният живот на широката общественост.
Добър пример за България е „чалга поведението“ и налаганите от него норми. Подчертавам – чалгата като начин на поведение, а не като музикален стил. Има огромна разлика!
Това чалга поведение, подсилено от липсата на трудови перспективи (труда променя мисленето) създава условия на „безтегловност“, в които човек започва да усвоява мисловния конструкт „тук и сега“ или неговата противоположкост „чакане на златната възможност“.

Опазването на психичната хигиена

Опазването на психичната хигиена е активен процес на себеопознаване и анализиране на личната линия на поведение в различни социални ситуации. Умението за отчитане на дадена информация (поведение, думи, жестове) и разчитането й като паразитна, вредна е важно и трябва да бъде развивано.
Интензивността на получаваната от нас информация от различни канали и множеството контакти от работната среда, социалната (магазин, поща, сервиз, кино, площад) ни променя, тя замърсява психиката ни с наслагването на много субкултури и паразитни мнения, антиценности и разбирания за света.

„Други умове – други светове, част от един и същ монотонен, неекспресивен хаос“ Дако

„Ние всички сме продукт на своето духовно творчество“ Шекспир

Автор: Дурак К.