БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЦЕЛИ В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

През 2009 образователните министри на държавите от ЕС се договориха за пет целеви индикатора в областта на образованието и обучението, които да бъдат постигнати до 2020 г.;
– делът на напускащите преждевременно системата на образованието и обучението да бъде под 10 % (напускащите училище да бъдат с 1,7 милиона по-малко);
– делът на лицата на възраст 30-34 години, завършили висше образование, да бъде минимум 40 % (да има допълнително 2,6 милиона дипломанти);
– минимум 95 % от децата на възраст между 4 години и възрастта за започване на задължително начално образование да участват в системата за образование в ранна детска възраст (да бъдат включени допълнително повече от 250 000 малки деца);
– делът на 15-годишните с незадоволителни умения по отношение на четенето, математиката и науките да е под 15 % (показващите ниски резултати трябва да бъдат с 250 000 по-малко);
– средно 15 % от възрастните (възрастова група 25-64 години) да участват в ученето през целия живот (техният брой да бъде увеличен с 15 милиона).

През изминалите години държавите-членки подобриха съществено различни области от своите образователни системи, но са отговорили само на един от петте целеви индикатора. Европейският съюз вече успешно изпълни целта си за увеличаване на броя на дипломантите в областта на математиката, науките и технологиите, като от 2000 насам постигна растеж от 37 %, надминаващ значително зададените 15 % [2]. В сравнение с положението преди 10 години повече младежи завършват средно образование и се дипломират във висши учебни заведения. Преждевременното напускане на училище обаче продължава да е проблем и засяга всеки седми младеж в ЕС, а 20 % от 15-годишните ученици показват слаби четивни умения. Отбелязан е голям, но недостатъчен напредък за намаляване на процента на лицата, които напускат преждевременно училище, за увеличаване на броя на учениците, които завършват средно образование, за подобряване на четивните умения и за увеличаване на дела на възрастните, които участват в образователни или учебни занимания. Разликите между половете продължават да бъдат големи както по отношение на резултатите, така и в избора на предмети. Така например момичетата са по-добри в четенето, а повечето от напускащите преждевременно училище са момчета. В областта на математиката, науките и технологиите дипломираните мъже са повече от дипломираните жени. В стратегията за трудова заетост и растеж „Европа 2020“ е запазена целта за намаляване на дела на преждевременно напускащите училище под 10 %, както и за увеличаване на дела на дипломантите до минимум 40 %.

В резултат на започналите преди няколко години реформи българската образователна система повиши значително своята ефективност, като постави ударение върху качеството и съответствието на образованието. Засиленото участие на родители и общини в процеса на вземане на решения на училищно ниво доведе до повишаване на резултатите от образователния процес. В същото време равнището на разглежданите индикатори показва, че у нас към края на планирания период трудно ще се достигнат заложените от ЕК стойности. По-надолу ще разгледаме състоянието им към момента в различните области на проявление.

Преждевременното напускане на училище продължава да е сериозен проблем в целия Европейски съюз.

Съгласно Препоръката на Съвета на Европейския съюз като „преждевременно напуснали училище” се определят лицата между 18 и 24 години, завършили едва основно образование или по-ниска образователна степен, и които вече не участват в никаква форма на образование или обучение [3]. Проблемът с ранното отпадане от училище е изключително значим не само по своите образователни, но също така икономически и социални последици, рефлектиращи върху трудовата заетост, качеството на работната сила, социалната интеграция, трафика на хора и употребата на наркотици, междуетническите отношения и възпитанието на бъдещите поколения. Не случайно редуцирането на дела на преждевременно напусналите училище до нива под 10 % е един от основните приоритети на Стратегията „Европа 2020“. Адекватното решаване на този проблем изисква отчитането и съобразяването с поредица от фактори: демографски тенденции, икономически статус на рисковите групи, пазар на труда, сива икономика, криминогенна обстановка, образователни политики към рисковите групи, училищни програми, опит на учители и възпитатели за справяне с проблема и т.н.

В България през 2009 г., по данни на Евростат, процентът на преждевременно напусналите училище на възраст 18-24 години е 14,7 % при средна стойност за ЕС-27 -14,4 %, а през 2010 г. се забелязва подобрение – 13,9 % за България при средна стойност за ЕС-27 от 14,1 %. По този показател България е на малко под средното за ЕС ниво – 14 % за 2010 г., но по отношение на заетостта на хората с основно и с по-ниско образование страната е на много тревожно равнище – 28 % за 2009 г. Резултатите от „Наблюдението на работната сила“, извършено от Евростат през 2012 г., показват, че делът на преждевременно напусналите училище на възраст 18 – 24 години в България е 12,7 % спрямо 12,9 % за ЕС-27 [4]. През последните 5 години, с изключение на 2009 г., делът на преждевременно напусналите училище в България е по-нисък от средноевропейския за ЕС-27, като темповете, с които в страната ни намалява делът на преждевременно напусналите училище, са значително по-ускорени от средните за ЕС. В същото време през 2011 г. пет от общо шестте района на икономическо планиране се характеризират със стойности на преждевременно напусналите училище, които са по-високи от средните за страната с между 2,5 – 6,6 процентни пункта.

Най-висок е делът на тази група младежи съответно в Югоизточен и Северозападен райони на планиране, в които почти всеки пети и съответно шести (съответно 19,4 % и 16,8 %) e без средно образование и не участва в никаква форма на образование или обучение.
Въпреки че процентът на отпадналите от училище младежи в страната ни е под средния за Европейския съюз, сериозен остава проблемът с високия относителен дял на незаписалите се и отпадналите от основната степен на образование. Дълбочината на проблема „ранно напускане на училище“ е свързана с неговото отражение в дългосрочен план. За отделния индивид това означава неграмотност, липса на социални умения, ниско ниво на образование и квалификация – основните качества, търсени на пазара на труда.

Хората с по-ниска степен на образование имат значителни трудности при намирането на работа, получават много по-ниско заплащане за труда си, което довежда до по-нисък стандарт на живот. Обикновено те слабо познават трудовите си права и приемат да работят без трудов договор, като не осъзнават, че така се лишават от покритие в рамките на общественото осигуряване. Много по-често те стават пряко зависими от социалните плащания и помощи от системата на социалното подпомагане.

14 % от младите хора между 20 и 24 години са с основно и с по-ниско образование

У нас 14 % от младите хора между 20 и 24 години са с основно и с по-ниско образование, като едва една четвърт от тях са намерили работа на пазара на труда. В България една трета от рано напускащите училище прекъсват образованието си между първи и осми клас. В Европа повече от напусналите училище са момчета, а у нас все повече момичета се отказват от образование. Причините са етнически: ранни бракове и ранни раждания.

Разработването на разнообразни и гъвкави програми за индивидуална и гъвкава работа с деца, застрашени от отпадане, както и други подобни педагогически мерки, са ефективни механизми, които намаляват риска за отпадане от училище. Съгласно разработената от МОНМ Стратегия за превенция и намаляване дела на отпадащите и преждевременно напусналите образователната система (2013 – 2020) [6] към 2020 г. показателите по индикатора за преждевременно напусналите образование и обучение (18 – 24 навършени години) ще бъдат предопределени до голяма степен от обхванатите в образователната система младежи, които към настоящия момент се намират в училищна възраст, както и от политиките и мерките за подобряване на равния достъп до образование и за повишаване на качеството на образованието.
Поради сложността на явлението „отпадащи ученици от училище” и комплексното действие на причините, които го пораждат, е нужно тясно взаимодействие и сътрудничество между отговорните инсти¬туции на местно равнище, особено между РИО на МОМН и общините. На базата на анализ на конкретните условия (социални, икономически, етнически, демографски и т. н.) е препоръчително да се разработят общински програми, съдържащи ясна стратегия за превенция на от-падането от училище и повторно включване в образователната сис¬тема на вече отпадналите. Необходимо е да се създадат системи на местно ниво за наблюдение и контрол на посещаемостта в училище, причините за отсъствие и отпадане от училище, броя на вече отпадналите.

13 от държавите-членки делът на завършилите висше образование надвишава поставената от ЕС цел от 40 %

В 13 от държавите-членки делът на завършилите висше образование надвишава поставената от ЕС цел от 40 %. В държавите, в които този дял е по-нисък – Словения (37,9 %), Латвия (35,7 %), Унгария (28,1 %), Португалия (26,1 %), Чешката република (23,8 %) и Румъния (20,4 %), се наблюдава нарастване с над два процентни пункта спрямо предходната година. За разлика от тях, постигнатият напредък от страни като Гърция (28,9 %), Австрия (23,8 %) и Италия (20,3 %) е едва половин процентен пункт или по-малко, а България (27,3 %) и Малта (21,1 %) отчитат спад в дела на завършилите висше образование. За същия период Полша (36,9 %), Германия (30,7 %) и Словакия (23,4 %) отбелязват умерен ръст.

Въпреки че последните данни отчитат напредък към постигането на двете цели, от ЕК изразяват несигурност. Причината е, че той не е в резултат на реформи с дългосрочно въздействие, а се дължи по-скоро на високата безработица сред младежите. Тя съответно ги кара да остават по-дълго в системата на образованието и обучението. От институцията са загрижени и за това, че определените от държавите национални цели не са достатъчни за постигането на общата застъпена цел на ЕС. Според нея трябва да се подобри достъпът до висше образование и в същото време да се повиши неговото качество. Ето защо, сериозните инвестиции в тази сфера са необходимо условие за постигането на успех в дългосрочен план. Без нужното финансиране ЕС няма да увеличи растежа, работните си места и конкурентоспособността си.

Броят на лицата с висше образование в България е 1, 348 млн. или 19,6 %

По данни на НСИ от проведеното преброяване на населението и жилищния фонд към 01.02.2011 г. броят на лицата с висше образование в България е 1, 348 млн. или 19,6 %. Делът на завършилите висше образование в страната на възраст 30-34 години е 27,3 %, като се предвижда до 2020 г. този процент да се повиши до 36 %. Въпреки растящия брой завършващи висше образование в периода 2005–2009 г., по брой на дипломираните висшисти България е все още под средното равнище за страните-членки на ЕС. Страната ни изостава от страни като Ирландия, Люксембург, Кипър, Белгия, Финландия и Естония. Увеличава се броят на обучаващите се в образователно-квалификационна степен бакалавър и магистър – от 214 398 души през 2004/2005 г. до 242 574 души през 2008/2009 г. Изключително негативна е посоката на постоянно и съществено намаление на обучаващите се в образователно-квалификационна степен доктор, като техният относителен дял за периода намалява значително – от 2,13 % през 2004/2005 г. до 1,44 % през 2008/2009 г.

Изследването на образованието и обучението за възрастни, проведено през 2011 година за втори път след проведеното пилотно изследване през 2007 година [9], показва, че относителният дял на жените, завършили висше образование, е значително по-висок от този на мъжете – съответно 29,8 % и 19,5 %. Степента на завършено образование оказва влияние върху статуса в заетостта. Колкото по-високо образование имат лицата, толкова по-голяма е вероятността да се предпазят от безработица. Едва 10,9 % от заетите са лица с основно и по-ниско образование, и обратно – 10,3 % от безработните лица са със завършено висше образование.

Анализът на информацията за новоприетите, обучаващите се и завършилите висше образование по образователно-квалификационни степени и професионални направление за периода 2005-2009 г. показва, че връзката между броя и специалностите на новоприетите и обучаващите се студенти и потребностите на бизнеса е все по-слаба и не отразява реалните нужди от кадри в отделните отрасли и производства. Свидетелство за засилването на тази деформация през последните години е нарастващият брой на новоприетите студенти в програми с академична ориентация, особено силно изразено през 2009 г.

Най-висок и изключително преобладаващ е процентът на новоприетите студенти и в трите степени (професионален бакалавър, бакалавър и магистър) в направление стопански науки и администрация – 42,15 % за професионалните бакалаври и 24,86 % при бакалаврите и магистрите за учебната 2009/2010 г. С всяка изминала година намалява относителният дял на новоприетите професионални бакалаври и на бакалаврите и магистрите в технически науки и технически специалности.

Предучилищното образование допринася за преодоляване на разликите в уменията и съдейства за когнитивното, езиковото, социалното и емоционалното развитие на децата. Образованието и грижите в ранна детска възраст спомагат да се прекъсне порочният кръг на ниски постижения и загуба на интерес, който често води до преждевременно напускане на училище, а оттам и до предаване на бедността от едно поколение на друго. Въвеждането на по-продължително задължително предучилищно образование има за цел да гарантира на всяко дете равен старт при постъпване в първи клас; да даде възможност на децата да се научат да общуват помежду си и да живеят заедно, да се социализират и да се научат да уважават другите, да приемат и да разбират различните от тях, да се адаптират в различна от семейната социална среда. От друга страна, възрастта за започване на училищно образование остава непроменена – 7 години, въпреки, че като цяло възрастта за започване на училище в по-голямата част от страните в Европа е 6 години, в някои страни като Великобритания и Малта е 5 години, а в някои страни като Ирландия – дори 4 години.

По този показател България се нарежда сред последните страни в ЕС със 79,2 % обхват при средна европейска стойност 92,4 %. Страни като Франция (100 %), Белгия (99,1 %), Италия (97,1 %), Холандия (99,6 %), Испания (99,4 %) и Дания (98,1 %) вече са достигнали и надвишили очакваните стойности. Страната ни полага значителни усилия да преодолее това изоставане. През 2012 г. с 5 % повече 5-годишни деца са обхванати от задължителното предучилищно образование. В подготвителни групи за 5-годишни в училища към 15 септември 2012 г. са записани 4 988 деца. 52 781 са 5-годишните деца в детските градини.

Предучилищното образование има най-голям процент възвращаемост и с тази цел беше предложена законодателна промяна за задължително предучилищно обучение на децата от 4-годишна възраст.
Проблемът е преди всичко етнически и донякъде социален. По данни от националното представително проучване „Равенството – път към прогрес” [8] през 2011 г. делът на посещаващите детска градина при децата от 3 до 6 годишна възраст при етническите българи е над 55 %, докато при децата от ромски произход е почти двойно по-нисък – едва 30,9 %. Затова за децата, които не владеят добре български език, се предвижда осигуряване на допълнително обучение по български език. Ще бъде осигурен и безплатен транспорт за децата в предучилищна възраст.

Последните констатации на програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) хвърлят светлина върху мащаба на предизвикателството. При все че има известен напредък по отношение намаляването на броя на петнайсетгодишните в ЕС със слаби умения за четене, картината в държавите-членки се различава в значителна степен. Делът на учениците с незадоволителни умения варира от под 10 % до над 40 %. Разликата в уменията за четене между учениците с постижения над средните и тези, чиито постижения са под средните, се равнява на повече от една учебна година. Момичетата увеличават преднината си пред момчетата. Сред държавите, чиито ученици са първенци по знания, са Финландия, Литва, Белгия, Холандия и Естония. Правителствата на Германия, Франция, Испания, Ирландия, Австрия, Норвегия и Великобритания пък са сред тези, които вече са започнали осъществяването на редица стратегии, целящи да повишат качеството на образованието и квалификацията на преподаващите учители.

Българските ученици се справят най-зле сред връстниците си от Европейския съюз с математиката и естествените науки, сочат резултатите от мащабно проучване на PISA, проведено през 2009 г. Около 48 % от 15-годишните младежи в България показват незадоволителни математически умения. Малко по-нисък е процентът при естествените науки. Единствените ученици, които могат да „конкурират” българските в това направление, са румънските. Тийнейджърите, живеещи в северната ни съседка, имат малко по-добри умения по математика, но пък се справят сравнително по-зле от нашите с естествените науки.
България участва в три провеждани напоследък международни проучвания, които дават поглед върху сравнителното положение на уменията, придобивани от българските ученици. Българските четвъртокласници се представят успешно, заемайки четвърто място сред 35 страни, участвали в проучването PIRLS 2001 (Проучване на четивната грамотност в 25 страни). На по-високите нива на системата обаче България не се представя добре. Международната програма за оценяване на учениците PISA 2000 класира българските 15 годишни ученици на 33-то място по четивна грамотност сред 41 участващи страни, след всички страни-членки на ЕС. Средната оценка на българските ученици беше 430 точки – под средното за Европейския съюз (491 точки) и за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) (500 точки). По-обезпокоително от сравнителната класация обаче е заключението, че 40 % от 15 годишните деца в България – два пъти над средната стойност в Европейския съюз и 2,6 пъти над Лисабонския критерий – показват успех, който е равен на минимума или е под най-ниското ниво на нужните умения за натрупването на знанията и квалификацията, необходими в живота на възрастния.

Също толкова обезпокоителни са резултатите от сравнителното проучване TIMSS (Международни тенденции в изучаването на математика и естествени науки) , което показва, че между 1995 г. и 2003 г. България е претърпяла едно от най-резките понижения на успеваемостта по математика и естествени науки. Друг важен повод за загриженост е подготовката на българските ученици по съвременни чуждестранни езици и по информационни и комуникационни технологии въпреки впечатляващия скорошен напредък в чуждоезиковото обучение на учениците.

В резултат от това през 2012 г. по грамотност сме на 53-то място в света, далеч пред нас по грамотност са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Тонга и др. [10]. Според доклад на ЕК по Конвергентната програма за 2012-2015 г., процентът на хората с трудности при четене у нас е най-високият в ЕС. По официални данни 41 % от лицата до 16 години са неграмотни (за сравнение, във Финландия този процент е 8,1 %). Социалното министерство посочва, че близо 70 % от хората без работа у нас са напълно неграмотни. Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По данни на МОНМ вече над половината от учениците в 1-3 клас нямат за майчин език българския език. Те имат проблеми при усвояването му.
Ученето през целия живот се очертава като ключов фактор за постигане на общата цел на Европейския съюз – да бъде най-конкурентната и динамична, основана на знания икономика в света, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-голяма социална кохезия. Ученето през целия живот се определя като целенасочена учебна дейност, която служи за непрекъснато усъвършенстване на знанията, способностите и компетентността. Тя е свързана не само с придобиването на квалификации, непосредствено свързани с професията, а с непрекъснато обновяване на способности, интереси, знания и разбирания през целия живот. При ученето през целия живот става въпрос и за осъвременяване на основни умения, както и за възможности за учене на вече напреднали и за обучение чрез всички учебни дейности, включително неформалното и информалното учене.

На фона на общоевропейската тенденция на лек спад от 9,8 % до 9,5 %, в България се отчита незначително повишение от 1,3 % до 1,4 % на лицата, участващи в различни форми на образование и обучение. Въпреки тази положителна тенденция, обаче, по процент на участие в системата на учене през целия живот заемаме последно място сред страните-членки на ЕС през целия наблюдаван период. При това, разликата със средния показател за ЕС е значителна и трудно може да бъде преодоляна при актуалното състояние на системата за учене през целия живот в у нас.

Сред участвалите в различните форми на учене през целия живот с най-висок процент (54,04 %) са лицата от възрастова група 35-54 години, която е определяща за състоянието на работната сила и заетите лица. На втора позиция с 32,65 % е възрастовата група 25-34 години, а най-ниско (13,31 %) е участието на лицата от възрастовата група 55-64 години.

По степен на образование най-много са участниците със средно образование – 57,21 %. По статус в заетостта преобладаващ процент (94,12 %) са работещите и само 2,74 % са безработни. Това показва ниска заинтересованост на безработните от подобряване на тяхната образователна и професионална подготовка. Според териториалното разпределение много по-висок е делът на участниците от градовете – 79,86 %, в сравнение с тези от селата – 20,14 %.

Резултатите от проведеното изследване показват, че 12,0 % от населението на възраст между 25 и 64 години е участвало в основните форми на самостоятелно обучение. Жените са малко по-активни в участието в тази форма на обучение от мъжете – съответно 12,2 и 11,9 %. Най-популярната форма за самообучение е чрез използването на компютър (респективно Интернет) – 80,6 % от самообучаващите се лица. Значително по-малък дял лица (10,5 %) са се самообучавали чрез използването на печатни материали (книги, учебници, професионални списания, ръководства и др.).

Според резултатите от проведените от Националния статистически институт изследвания, равнището на участие на населението на възраст 25 – 64 г. във формално или неформално образование и обучение намалява съществено – от 36,4 % през 2007 г. на 26,0 % през 2011 година. Факторите за това намаление са основно свързани с общата икономическа криза в страната и най-вече с намалението на броя на заетите лица, които са основните участници в образование или обучение. От всички участници във формално или неформално образование и обучение през 2011 г. 92,9 % са заети лица, а през 2007 г. този относителен дял е 94,1 %.
Моментното състояние на изпълнението на всеки един от приетите от Европейския съюз целеви индикатори в областта на образованието и обучението за нашата страна и средно за страните-членки е посочено в табл. 1.

Целеви индикатори в областта на образованието и обучението:

Целеви индикатори България ЕС Цел 2020
Преждевременно напуснали 14,7 % 14,4 % под 10 %
Завършили висше образование 27,9 % 32,3 % минимум 40 %
Обхванати в предучилищно образование 78,4 % 92,3 % минимум 95 %
Ученици с незадоволителни умения 41,0 % 20,0 % под 15 %
Участници в ученето през целия живот 1,4 % 9,3 % средно 15 %

Изготвена по: Education Benchmarks for Europe, European commission, Brussels, April 2011.

За да гарантира, че всяка държава-членка ще пригоди стратегията „Европа 2020“ към своята специфична ситуация, eвроомисията препоръча тези цели на европейско равнище да бъдат трансформирани в национални цели и в начини за тяхното постигане, за да отразят моментната ситуация на всяка държава-членка и нейното ниво на амбиция като част от по-широките усилия на ЕС за постигането на тези цели. Държавите-членки разработиха национални програми за реформи, в които определят националните си цели и методите за тяхното постигане. Национална цел 4 на Република България за изпълнение целите на Стратегията „Европа 2020“ в областта на образованието и обучението се състои от две подцели: намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система до 11 % и увеличаване дела на 30-34 годишните със завършено висше образование до 36 % през 2020 г. Тези национални подцели са приети с Решение на Министерския съвет от 5 май 2010 г. и впоследствие са заложени в Националната стратегия за младежта (2010-2020).

Независимо от факта, че е твърде рано за точни прогнози, на база на досегашните тенденции може да се заключи, че повечето от целевите показатели за 2020 г. биха били постижими, ако държавите-членки продължат да отдават приоритетно значение на образованието и обучението и да инвестират в тях. По-специално това важи за двете образователни цели от първостепенно значение — преждевременното напускане на училище и броя на дипломантите. Що се отнася до България, въпреки подчертания стремеж да се формулират национални цели за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, както и да очертаят основните мерки за тяхното постигане, резултатите от полаганите за това усилия са далеко от желаните. Ако не се предприемат спешни мерки, прогнозите за изпълнението на заложените цели не са особено оптимистични.

Автор: Доц. д-р. Вацов