Мавзолеят – и след 16 години

„Тук беше проклетият комунистически символ – мавзолеят на Георги Димитров. Всичко от комунизма трябва да бъде заличено с огън и меч!“. „Разрушаването на мавзолея беше брутална простотия – да гърмиш нещо създадено. Можеше да се използва за много други неща.“

Това са само част от коренно противоположните мнения, които събра екип на БГНЕС в Градската градина в София – мястото, където до 1999 година се издигаше мавзолеят на Георги Димитров. На 21 август 1999 година по заповед на строителния министър от правителството на СДС Евгений Бакърджиев е направен първият опит мавзолеят да бъде взривен. Пред погледите на премиера Иван Костов и кмета на София Стефан Софиянски сградата обаче не пада. Необходими са още няколко експлозии, преди най-сетне сградата да бъде разрушена ръчно седем дни по-късно. Днес, 16 години по-късно, мненията на софиянци и гости на столицата са много разделени в оценката си тези събития.

„Да разрушат готова работа… гледам на това като на една брутална простотия. Да имаш нещо създадено и да отидеш до го гърмиш“, сподели един от преминаващите се наблизо възрастни мъже. Той си спомня много добре драмата и неуспешните опити мавзолеят да бъде пратен завинаги в историята. Не е забравил и името на човека, отговорен за това решение – Евгений Бакърджиев. „Разбира се, че трябваше да бъде запазен. Можеше да се използва за много други неща“, добавя мъжът.

На съвсем различно мнение се оказва дама на средна възраст. „Разбира се, че си спомням какво имаше тук – проклетият комунистически символ, мавзолеят на Георги Димитров. Бях много радостна, защото се срина един гнусен комунистически символ“, коментира жената. Според нея са пълни глупости твърденията, че сградата е можела да бъде използвана по някакъв начин, а не да бъде взривена. „Всичко от комунизма трябва да бъде заличено с огън и меч“, категорична е тя.

„Това са отживелици. Било е тук за времето си, сега не би следвало и да има подобно нещо“, добави друг мъж, който си спомня, че е гледал събитията по телевизора. „Не трябваше мавзолеят да се взривява. Трябваше да остане – както е запазен този на Ленин, така трябваше да остане и нашият“, сподели друга жена. Коренно различните мнения следват едно след друго за да покажат, че и днес нямаме категорична историческа оценка на събитията от близкото минало.

„Опити – неопити, взривиха го. Добре са направили“, каза друга жена. Според нея мавзолеят си е отживял времето, вече не живеем в него. „Предпочитам градинката пред мавзолея. За какво са ни мумии и мумифициране на разни измислени вождове – по-добре природа и храстчета, отколкото мавзолей с мумия вътре“, добави тя. Според нея е отвратително и зловещо в центъра на един град да има нещо подобно.

Според друг мъж решението за взрива е било много грешно и това се доказва от опита на други европейски държави. „Така е навсякъде по света – независимо какви са, паметниците остават. Бил в Германия и Австрия, като например в Австрия има руски паметник, който не е бутнат. Това е пълна глупост“, коментира мъжът. Той обаче признава, че е бил един от хората, които във втората половина на 90-те години са вярвали в промяната и са скачали по площадите. „Тогава всички бяха демократи, както и аз самият. И аз съм скачал, но не се получи това, за което скачахме…“, сподели с нотка на тъга мъжът.

Не липсват и мнения на хора, които са раздвоени дори вътре в себе си. „По-скоро решението не беше правилно, все пак беше някакъв паметник. Можеше да остане като някакъв вид паметник и част от нашата история“, сподели възрастна жена. „Не съм много убедена, това е част от историята. Можеше да бъде запазен“, добави друга жена. Тя си спомня и многократните опити за разрушаването на сградата. От друга страна признава, че сега градинката е красива. „Раздвоена съм – не е хубаво да се унищожават неща, които трябва да ни напомнят какво сме били и какво трябва или не трябва да правим“, заключи тя.

Част от хората пък си спомнят мавзолея с миризмата. „Вътре миришеше много лошо“, сподели мъж на средна възраст. Той признава, че е раздвоен за съдбата на мавзолея. „В центъра на София такава гробница няма място, но от друга страна това е история. Може би можеше сградата да се облагороди по някакъв начин“, коментира той.

Прави впечатление, че далеч по-категорични в своята подкрепа за разрушаването на мавзолея са по-младите софиянци. Трябваше да бъде бутнат, защото е символ на соца, коментира един от най-младите преминаващи около Градската градина. „Не си го спомням, защото тогава съм била на 3 години, но слава Богу – няма го вече. Не съм съгласна, че мавзолеят е можел да бъде запазен“, добави с усмивка младо момиче.

Източник: БГНЕС