Начало | Политика | Актуално | Не е страшно, че народът се топи, страшно е ако държавата не осигури икономически съществуването му

Не е страшно, че народът се топи, страшно е ако държавата не осигури икономически съществуването му

Проф. Пенка НайденоваПроф. Пенка Найденова: Не е страшно, че народът се топи, страшно е ако държавата не осигури икономически съществуването му

Демографската криза не настъпва сега, признаците, по които тя се проявяваше, съществуваха още преди години. Сега идва един по-нов етап на демографската криза, който показва още по-голямо изостряне на показателите, с които се характеризира и естественото, и миграционното движение на населението. С други думи – в този момент не става някакво изменение в кризисното състояние, а става промяна в съзнанието.

Този спад на населението започна далече – в 90-те години. И преди имахме съотношения, които бяха при по-ниска раждаемост, но не при висока смъртност.

Темповете на смаляване на българското население бяха и продължават да бъдат твърде високи. Променя се структурата по определени признаци – един от признаците е възрастта. От 8.9 милиона към 1985 година населението спада до 7.1 милиона /по предварителни данни за 2015 г./. Тези 2 милиона души просто ги губи нацията. В основата на този процес е намаляването на естествения прираст – по-малко се ражда, а два пъти повече е смъртността. Т.е. ако имаме раждаемост, която се развива на 10 – 10.2 на 1000 души на година, то смъртността ни е около 14.8 – 15 на хиляда. Естественият прираст не само е нисък, той е отрицателен. От 90-те години досега имаме постоянен ръст на смъртността, едновременно с това ниска раждаемост. Вторият момент за настъпване на демографската криза е излизането на хора вън от територията на България, което представлява също висок отрицателен прираст. Ако общият прираст на населението спада с 4.8 – 5 на хиляда, то една трета от спада на броя на населението се дължи на емиграционната вълна – на излизането на наши граждани в чужбина, дългото им престояване там и дори незавръщане. Емиграцията всъщност са млади кохорти, което още повече понижава раждаемостта и допълнително извлича родени вече деца от България.

Има виждане в някои среди, че икономическата криза се дължи на технологично обновяване, преструктурира се икономиката и обезателно представлява една стъпка по-нагоре в развитието. Това, което наричаме демографска криза фактически е бавно развитие на населението и преход на населението към спад. Така че е основателно да се приема, че това не е криза, а част от естественото развитие на населението или така нареченият демографски преход. Има изследвания от 60-те години, в които се посочваше, че населението ни остарява. Днес имаме старо население, което е 20-21% от общия брой в момента, а през 2060 г. ще достигне 33%, т.е. една трета от населението ще бъде старо – над 60-65 години. Така икономическият контингент, работещото население, ще бъде по-малък и фактически няма да можем да създаваме достатъчно доход, с който да издържаме детската възраст и възрастното население.

Искам да кажа, че това не е икономическа криза, а закономерен тренд, тенденция на развитие на населението, но с опасности, които идват от това, че самото кризисно състояние на страната в икономически и социален смисъл може да доведе до още по-голямо задълбочаване на развитието на населението към спад.

По статистическите прогнози до 2060 г. населението ни ще е 5.3 милиона души. Искам да кажа, че това не е страшно – все пак националното ни развитие остава, имаме народ – стига да успеем да реализираме икономически и социално неговото съществуване. Отново подчертавам, че една от причините за спада на населението, която е по-страшна и от миграцията, и от раждаемостта, това е смъртността. Ние сме сред първите в света с толкова висока смъртност. Дори в развиващите се страни се стремят да бъде 9 до 12 на хиляда, а у нас е 15 на хиляда и ще расте в следващите години затова, защото старото население се увеличава и защото здравеопазването ни не е достатъчно отговорно за продължаване средната продължителност на живот.

Важно е да съумеем да поддържаме висок статус и равнище на живот. Имаме ресурс и ние като изследователи се опитваме да ги докажем и покажем. Ресурсът е свързан и с икономическата система, и с другите системи – образователна, здравна и т.н., за които говорим по стила на Европейския съюз за човешки капитал. Възможности имаме. Като статистик знам, че не всички хора, които са способни или могат да дават в иновационния процес, са излезли от България. Дори вече имаме такива, които се връщат – млади хора, които се опитват тук да се развиват. Затова би трябвало икономическият климат така да се нагоди, че да създава възможност на това, което наричаме прогрес – технологически и иновационен, донесен отвън или развит у нас – да може да има простор. А просторът е свързан с производство. Не може да има икономика, която да разчита на подем без производство. Изключение са спекулативните форми.

С други думи – България при преустройството си трябва да погледне към средната си класа, към средното предприятие, към възможностите на производството, към богатите селскостопански ресурси и да стъпи здраво на краката си с помощта на държавното участие.

Можем да стабилизираме страната си като започнем първо от икономическата си добре изразена стратегия, следвана последователно независимо от правителствата, създаваме работни места, създаваме наш национален доход, който не се изнася навън, събираме ресурсите. Всичко това изисква единна, обща визия от една страна и задължително – самочувствие на националните ни правителства – че ние можем да управляваме държавата си, да изградим собствено производство, да осигурим заетостта на младите хора.. Без известно участие на държавата, хаосът ще продължи, стандартът на живот ще пада, инфлацията ще расте. Необходима е една единна, обща, изяснена стратегия, която да заинтересова българина да стои у нас, да получава не максимален, но сносен доход, който да му осигурява приличен стандарт на живота. Това ще осигури и демографската стабилност, ще повиши раждаемостта. А когато се решават такива проблеми в другите страни се ползват услугите на експертни тимове. У нас тук-там има някой специалист, но тимово подпомагане на правителствените решения няма. Това е една форма да можем да тръгнем от визията за това, което трябва да стане, след това – към механизмите, чрез които може да стане.

Източник: БГНЕС

Напиши коментар

Вашият email няма да бъде публикуванЗадължителните полета са означени с *

*

Loading Facebook Comments ...